понеделник, 29 декември 2008 г.

Хълмът на боровинките/Blueberry Hill/



Режисьор: Александър Морфов
Жанр: Комедия
В ролите: Самюел Финци, Кръстю Лафазанов, Васил Василев-Зуека, Златина Тодева, Христо Гърбов и др.
IMDB: http://www.imdb.com/title/tt0339099/
Държава: България
Година: 2002
Времетраене: 108 мин.


/Историята накратко/
31 декември 1999 г. Преуспяващ артист от Германия пътува със самолет за Истанбул да посрещне Новата година с приятели, но попада в София и поради лоши метеорологични условия не може да продължи със самолет. Тъй като няма друга възможност, се качва на влака за Истанбул. По време на пътуването пада от влака. В безсъзнание се събужда в странна кръчма, построена на железопътни релси, през която минава влак. Посетителите го свестяват. В кръчмата има странно момиче, което е дъщеря на кръчмаря. Заедно с него отива до селото да търси телефон… По същото време един от пътуващите - "Любопитния", влиза в купето на Чужденеца, рови в куфарите, намира алкохол, пие, облича дрехите му и се идентифицира изцяло с него. Кондукторите не откриват разликата. В селото чужденеца попада на селска сватба - Кмета жени сина си… Калина - дъщерята на кмета, говори английски и завежда чужденеца до кметството, където има телефон. Минало е време. Полицаи откриват до релсите Любопитния, обезобразен при падането от влака. В дрехите му намират документи. Съобщават, че чужденецът е мъртъв. След катастрофата момичето завежда Чужденеца в малка каменна къща до езеро. Там живее Хубавата жена от влака. Остава при нея. На следващата сутрин чужденецът се събужда сам. Няма е красивата жена. Напуска заедно със странното момиче къщата. Стар камион ги прибира от пътя. Пристигат в кръчмата с огромните порти и релсов път по средата. Кръчмарят разказва своята история и съдбите на посетителите в кръчмата. Чува се свирка на влак. Неделя е . Влакът пристига няколко минути по рано. Кръчмата става на трески. Влакът я помита заедно с хората в нея пред очите на Чужденеца. Той хваща първият възможен влак. На перона го изпращат всички. Било е сън. Той хуква по коридора на влака, отваря външната врата и скача… 

Честно да си кажа, спомних си за този филм в навечерието на новата 2009г.Хубав филм,добра актьорска игра/доколкото това важи за България/.Хем смешен, хем тъжен.Комедия.От ония, дето боцкат очите, а в мозъка и стомаха се натрупва една такава неясна болка...Боже!Като го гледах, си мислех - наистина ли нашата малка България би изглеждала/тогава/ така за един чужденец?...Тя и сега не изглежда по-добре де.Има много ирония в това филмче...Горчива.
Лична оценка 6/10

Денят, в който земята спря

... да се върти?
Да, да, ама не

Помните ли безумния експеримент, наречен Война на световете? Да, същият онзи с Том Круз, след гледането на който останах особено опулена и питаща се WTF?
Е, не че Денят го бие по безсмислица, ама може спокойно да му бъде претендент за най-празен филм.
Предисловие.
За да бъда по-обективна, започнах с оригинала от 51-ва. След 40 минути странни звуци и смехотворни ефекти, се отказах, макар, че извънземният там беше доста симпатичен и човечен, а заплахата ясно дефинирана в лицето на тенекиена машина от друга галактика. Аргументацията беше налице. Все пак реших да гледам новата версия, за да се порадвам на ефекти.
Запасих се с ябълки и чай и се почна.

Сюжетът накратко. Гигантска сфера се приземява в Манхатън – ама че изненада – в САЩ. Други сферички се озовават пръснати из цялата планета по същото време. Нещо да ви напомня? На мен лично на някакъв изродски хибрид между сериала 4004 и Денят на независимостта. Последният е един от любимите ми филми и се чувствам засегната от опитите да се докоснат до непринуденото му величие. Слава богу, остава си само блед опит.
Киану Рийвс – Клаату – трудно би получил отличие за ролята, която прави, освен за най-добър пластмасов двойник на Кен, ама... режисьорско решение. Клаату от 51-ва поне се усмихваше. Но не и Нео, той е железен и не пуска нито едно чувство на своята хуманоидна физиономия. Това е извънземно, ей! В сравнение с него гигантският робот беше направо симпатяга.
Та, идват сферите, обират, каквото могат от животинските видове, и се почва унищожението на човешката раса. Барбекю, само че вместо огън, по народа са пуснати едни симпатични буби.
А защо се случва това? Кой знае? Заради неприятния ефект, който оказват хората върху еко равновесието. Това поне е версията, до която стигнах след внимателно гледане на 2-часовата безчувствена игра, убиване и съживяване на полицаи, решаване на уравнения, и пулене в тъжните зелени очи на Дженифър Конъли. Добре, че бяха те, иначе трудно щях да издържа до края.
Общо взето, голямата идея е тотално размита, апокалипсисът взима в жертва един шофьор на ТИР, банда военни, които дразнят киборга и заслужено си го отнасят и един стадион.
В крайна сметка извънземният е трогнат от любовта между човешките същества и малко след като същите човешки същества се опитват да гръмнат всичко за пореден път, решава напълно логично, че те са се променили, и спира необратимия процес на унищожение.

Е, няма такава боза!
Не си заслужава да се гледа на кино, дори заради ефектите, освен ако не сте голям фен на Дженифър...

Лична оценка – 2,5 от 10

Нищо не става за цитиране, нито за отбелязване като любим момент.

Imdb

неделя, 28 декември 2008 г.

Човекът от земята

Нищо общо с Човек на луната, както и с история за извънземни, нашествия от бъдещето и алабаланици от тоя род. И все пак става въпрос за една фантастична история.

Приятел събира най-близките си хора - все велики умове - преподаватели - на прощална вечер по случай заминаването си. И споделя с тях своята голяма тайна. Това, което им казва, звучи колкото невероятно, толкова и пленително. Възможно ли е човекът пред тях да е на 14 хиляди години, да е станал свидетел на толкова много събития, да знае истината?

И от първия момент започва водовъртежът. Образите на хората около "кроманьонеца" се разчупват буквално като заледена повърхност. Отдолу се показват лицата на уплашените възрастни, които отказват да повярват, че всичко, върху което градят знанията си, увереността и вярата си, е измислица...

Един от тях отваря очите на детето в себе си и се увлича в играта. Излиза от китайската кутийка на предразсъдъци и убеждения, в която е затворен, една жена почти губи вярата си, един психиатър - разсъдъка си. И цялата история, която започва като игра, се превръща в страховита лутаница между реалност и фантазия.

Любима сцена - когато психиатърът моли Джон да им каже, че всичко е измислица.
Любим цитат - "Колкото повече го обмислям,толкова повече не съм в китайската кутия. Един вид извисяване от това което щастливо наричаме реалност, в което, както продължават да казват всички... "

IMDB


Лична оценка за филма - 9 от 10

четвъртък, 12 юни 2008 г.

Швепс мувиииз

В сайта на Швепс има страхотни кратки филмчета. Препорачвам Signs, много симпатично!

сряда, 16 април 2008 г.

Сенки


Според писанията в интернет "най-амбициозният" (тоест с най-голям бюджет и партньорство) проект на Милчо Манчевски (Before the rain и Dust - Сенки се оказа изключително приятна изненада за мен. След като бях чела в СФФ за какво иде реч, ми се беше сторил странен и заслужаващ внимание филм.
Лазар Перков (лекар) оцелял след ужасна катастрофа, се възстановява в къщата на майка си (известна лекарка и деспотично чудовище). Съпругата му е като излязла от списание, а синчето му не блести с особено присъствие.
Настъпва денят, в който Лазар (върналият се от мъртвите) трябва да се върне сред живите, да отпътува за Скопие и да започне отново работа в болницата.
Още от първата вечер се занизват странни събития - старица в дома му, която говори на стар диалект, вълк под лампата, човек с кървящи пети и бебе на ръце, което пищи до помътняване на разсъдъка.
Самият Лазар се опитва да намери смисъл във всичко, като приема, че случващото се е реално и търси помощта на лингвист. Получава я - в лицето на чаровна и мистериозна жена, която неустоимо го привлича.
Всичко се повтаря, ли повтаря - мъжът с пирони в петите, ревящото дете, старицата, на всичкото отгоре и вълкът май харесва банята на Лазар.
Режисьорът определено се е заиграл с идеята за възкресението и изкуплението. Има изключително приятни еротични сцени, а главната героиня е прекрасна.
След прожекцията на филма като по поръчка се появи и самата тя - Весна. За да ни обясни, че всъщност актьорството й е отскоро и че е професионална арфистка.
Моля ви - давайте й повече роли на тази жена. Стои толкова добре на екрана!!!
Филма може да гледате в Дом на киното. Дават го от време на време. Обещаха ни, че едва ли не по заявка може да го пускат, толкова си го харесват:) Има защо...

Лична оценка от 1 до 10 - 7,6

Любими сцени: Менка и Лазар в къщичката - тя обяснява за любимите си миризми от детство - на печени пиперки и липа. Друга сцена - Лазар върви като омагьосан след Менка. Сцената в леглото с жената на Лазар....

Любима реплика: "Как ще живееш ти без мене?"

Филмът в IMDB

Трейлър

четвъртък, 10 април 2008 г.

Пазачът на мъртвите



Режисьор и сценарист: Илиян Симеонов ("Граница")

Актьорски състав: Владимир Георгиев, Ицхак и Самуел Финци, Диана Добрева, Николай Урумов, Малин Кръстев, Валентин Танев

Награди: "Сребърна ракла", определен е за най-добър филм за 2006-2007 година от Съюза на българските филмови дейци, "Награда за режисура" (Варна 2006), награда за женска роля (Диана Добрева), наградата на KODAK за операторско майсторство (поделена); 2 награди на НФЦ – за мъжка роля и за музика (Теодосий Спасов)

Честно казано, от т.нар. „ново българско кино” малко филми са ми харесали и намирам за стойностни и добре направени. Този е от тях.

Почти цялото действие се развива на гробището. Логично и първият кадър е от погребение - естествено не на кой да е. Вали дъжд, всички са в черно и с черни чадъри, драматизмът е пълен. В този момент от тълпата изкача гологлав възрастен човек и открехва ковчега... Това е Старецът (Ицхак Финци), който по-късно обяснява постъпката си и връзката си с покойния... След въпросното погребение (което си е завръзката във филма) той е в мир със себе си и живота си и вече иска да се оттегли в царството на мъртвите – това се опитва да направи и до края на филма – звучи депресиращо, но всъщност има много комични елементи в опитите му.

На погребението се появява и красивата Мария (Диана Добрева). Тя кара черен джип, в контраст с останалите герои се облича модерно и носи със себе тайна, която я свързва със Стареца по една доста „бразилска” нишка... Не толкова „бразилски” се свързва и с другия основен персонаж - Рубенс (Самуел Финци) - гримьорът на покойниците, който е в творческа криза и отчаяно търси модел... Той разпалено спори в кръчмата с гробарите на тема изкуство, макар последните да не продумват (малко като Дон Кихот, още повече актьорът е с такава брада). Безкрайно симпатичен, леко налудничав художник, който постоянно е в издънка с директора на гробището.

Цялото действие се върти около Малкия (Владимир Георгиев), а той се опитва да помогне на всички. Уредник на гробището – служба, която е наследил от покойния си баща. Малкият е пълен сирак, никога не напуска очертанията на гробищния парк, и макар да е само на 13, го слушат не само „неговите хора” (гробарите и оплаквачките), но и приятелите му Стареца и Рубенс. С нетипичната за възрастта си сериозност Малкият всява респект у всички, дори и у Мария (освен че, естествено, събужда майчините й инстинкти). На него не му е необходимо да ходи до града, на училище, твърди, че мъртвите го учат на всичко. Има тефтерче, в което залепя изрязани от некролозите снимки – когато го разгръща, сякаш животът им преминава пред очите му, а също и тези на зрителите... Момчето е развило необичайни свръхестествени способности вследствие на ежедневния си допир с мъртвите. Тази сюрреалистична нишка обаче не е преекспонирана – просто надникване в ужаса на смъртта, представено като серия от мигове - подобно светкавично преминаващ нощен влак с целият му грохот и всички отражения...

Мария кани Малкия на обяд, но вместо да вземе със себе си Стареца, както тя го моли, той води Рубенс... Момчето предсказва смърт, но накрая тя покосява не този, който я желае... И „грешките” са верни... Безспорно интересен сюжет, и страхотна актьорска игра. Предполагам няма смисъл да коментирам играта на двамата Финци – те са невероятни, бях впечатлена от Самуел още в „Опашката на дявола”. За Диана Добрева нямам думи - слабост ми е откак гледах „Маймуни през зимата”. Актриса, която умее да се превъплъщава, без да губи себе си. С дълбочината и красотата, които излъчва.

Гробищната администрация, ако мога така да я нарека, е представена от супер актьорски състав: Николай Урумов искрено забавлява като директор на гробищата с избухлив нрав, който гони интересите си; Мария Сапунджиева е абсолютно „автентична” като чете с престорен глас и безумен поглед „Покойният беше скромен човек...”; Малин Кръстев се подвизава като „гробищен” чиновник, който върти далавери. Внасят страшен колорит във филма.

За Владимир Георгиев това е първа роля, момчето безспорно е талантливо и подходящо избрано – мисля, че и в истинския живот е необикновено, мълчаливо и затворено. Или просто е добър актьор ; )

Приятна изненада беше за мен да видя мои стари познати от арт кръчмарската сцена на Пловдив, а именно – Шаблата в ролята на Гробар № 2 (много е колоритен, макар да няма нито една реплика), както и Вожда на Найлона, чието име никога не съм знаела – появява се за секунди като продавач на сергия : ).

Впечатлиха ме и хиляди подробности и герои с „малки” роли: Дърводелецът, който прави ковчези точно до ателието на Рубенс (и включва машината в момента, в който художникът грабва четката - сякаш напук), с неизменното шише ракия на тезгяха и цигара зад ухото; оплаквачката баба Райна, когато обяснява на Малкия за посещението си при лекаря, който й казал, че нищо й няма, и в този момент една от свещите в ръката й се запалва, а тя уплашено я духва и отминава; циганската сватба, пресъздадена абсолютно достоверно; неизменният кучешки антураж на Малкия, начело с Рошльо...

Айде, стига съм дробила повече... Просто го гледайте!

събота, 5 април 2008 г.

Vanilla Sky


Часът е 2 и 12. Спи ми се. Зверски. Въпреки това догледах напук на всички реклами и късния старт Ванила скай. Прехвален преди време, беше от филмите, които някак не ме влечеше да гледам.

I might be wrong, както пее Том Йорк.

Страхотен филм. По мой вкус. Напрегната емоционална игра. Пенелопе Круз в ролята на истинската любов. Том Круз като едно огромно объркано подсъзнание. И бляскав сън, превръщащ се в сюрреалистичен кошмар.

Признавам си, на края пуснах кранчето и си поплаках за "щe си срещнем в някой друг живот, когато и двамата сме котки". Сантиментална съм напоследък. Някак вярвам, че истинската любов (тоест Пенелопе, хаха) не бива да те подминава, ама знае ли човек...


Историята. Хмммм, богато синче. Дотук добре. Страхотна мацка - Камерън, Камерън!! Кошмари. И тогава се появява тя - чаровна и странна жена, която напълно го поглъща с полунаивното си, детинско поведение. Една нощ - и той е влюбен завинаги.

Действието се развива леко драматично - катастрофа, обезобразяване и гузна съвест. Гняв. Хубаво разгърнати образи. Много добре.
И в един момент конците така здраво се объркват, че ... съвсем закономерно героят е обявен за луд.
Развръзката се оказва фантасмагорична, но оптимистична.

Като прибавим и страхотния саундтрак. Само за музиката и подбора бих дала 10 на филма, но все пак...
... личната ми оценка от 1 до 10 е - 7 (прекалено биеше на холивудизъм).

Любима сцена: София целуна Дейвид, той си тръгна, а тя почна да подскача от радост из стаята. Срещата в парка, докато беше в кома.

Любима реплика: "Какво представлява щастието за теб, Дейвид? - Да живея истински живот."

Imdb

Трейлър. Накъде без него?

понеделник, 31 март 2008 г.

Списъкът - любими филми

Петият елемент - Люк Бесон и Мила Йовович.
Срещу стената - в серията Фатих Акин.
Денят на независимостта - аха, да не повярваш чак.
Im Juli - пак Фатих Акин.
Дух куче - пътят на самурая - Джим Джармуш.
Кланът Таненбаум, Морски живот със Стив Зизу и Дарджиилинг Експрес - Уес Андерсън, йес, сър!
Лабиринтът на Пан - чудесна приказка.

четвъртък, 20 март 2008 г.

Grbavica - земя на мечтите ми


Тук ще ми е мааалко трудно да рецензирам, не че това е целта на този блог, но предвид сериозната тематика на филма и перфекционизма, с който е направен, трябва да се отдаде заслуженото на творческия колектив.
Режисьорката Ясмила Збанич има опит в документалното кино и това си личи от погледа. От начина, по който е захапала темата за белезите от войната, които остават - физически и душевни. Филмът има сума ти награди, може би най-впечатляваща от които е Златната мечка на фестивала в Берлин през 2006 г.

Играта е фантастична.

И въпреки това доста изчаках преди да го гледам, все си намирах оправдание, за да отложа. Защото филмът е жесток, касае истински съдби, разказва за поругаването на женската душа.
Есма е босненка. Преживяла е войната. Живее в Гърбавица (квартал на изстрадалото Сараево) заедно с дъщеря си Сара. Сара е проблемен тийнейджър, майка й е проблемна жена на трета възраст. Есма започва да работи в някаква кръчма, където се сблъсква с чалга същността на новото време - мутри, цици, и кръшни ритми. Но очевидно, нещо не е наред - плаши се от всякакви прояви на физическо насилие, посещава сбирки на много луднали жени, жертви на войната, опитва се да намери пари за екскурзията на дъщеря си, която става все по-щура и крещи навсякъде, че баща й е войник-шахид (светец).
Конфликтът назрява, появява се оръжие, мъж, който се влюбва в Есма, а най-накрая се сгромолясва и ужасната истина. Сара е дъщеря на някой от "четниците", изнасилвали системно Есма във военния лагер.
Ужасно добре е пресъздаден сблъсъка в майката между любовта към детето и омразата към всичко, за което детето й напомня. Любовта побеждава. Надежда винаги има...

Любима реплика - "Мамо, по какво приличам на татко". "По косата - беше тъмна"
Любима сцена - След като Сара разбира, че е дъщеря на войник, обръсва косата си с машинка. Сцената с песента и разказа на Есма на сбирката.

Личната ми оценка от 1 до 10 - 8.

Препоръки - гледайте го. Тежък е, но правдив, не натоварва излишно.

Филмът в Imdb

Откъс от филма

понеделник, 17 март 2008 г.

От другата страна

Подвизаващ се на филм феста като "На прага на рая".
Фатих Акин е божествен.
Филмът му - поредното съкровище.
Щастлива съм, че го гледах с хиляди хора в зала 1. Атмосферата беше уникална - зарядът се напипваше във въздуха.

Трудно ми е да разказвам за какво става въпрос... Всичко е брилянтно изпипано - като на сцена. Няма случайни кадри. Всеки е наситен със смисъл. Всяко действие на героите води до закономерна последица (поне според развитието на историята).
Смислово разграничен на три части, в които смъртта привидно се явява генераторът на събитията.
Прекрасно развити образи. Нямаше нито един изоставен и захвърлен в изначалната си плоскост. На това му казвам постижение!
Накратко - представете си две железопътни линии и два влака които се движат по тях - в двете различни посоки, или в една и съща, спират на еднакви гари - по едно и също или различно време. Хората в две от купетата на двата влака се търсят неистово. Но просто не поглеждат през прозорците. Нещо подобно се случва във филма. Издържано в стила на абсолютната класика (ала Шекспир), героите се "маскират", скриват самоличността си, разминават се. Но всичко е толкова истинско, че чак те боли - и помен няма от сцената и завесите, както и от утешението, че това е само театър и след антракта всички ще свалят маските си.
И разбира се, уверението, че Deus ex machina е в нас самите - благородството, опрощението и всепоглъщащата любов.

Моля, моля, непременно го гледайте!

Лична оценка от 1 до 10 - 9,4.

Любима сцена от филма - като че ли нямаше такива, на които Акин да беше заложил като за привличане на вниманието. Затова ще избера моите лични фаворити - * в стаята на общежитието, когато Айтен подава ръка на Лоте, *майката на Лоте чете дневника й, както и събуждането й на сутринта и Лоте като ангел,*бащата на Нижат чете книгата, оставена от сина му и се разплаква,*майката на Лоте в хотела.

Любими реплики - "Италианска, френска, португалска... за теб - интернационална!" (реплика на "Джеси" към Али), "Hello (към двама играчи на табла) - Мара ба (в един глас)". Много са, тези ми се набиха, не си записвах :(.

Филмът в ImDb

Трейлър, моля!

петък, 14 март 2008 г.

Русалка


Филм от конкурсната програма на София филм фест. Гласувах за него за наградата на публиката преди да съм го гледала. Смятам, че направих добър избор. Чудесен филм.
Според рецензията идеален представител на комерсиалното арт-кино. Честно, не ми беше хрумнало, докато го гледах.

Вълшебна история, наивна, очарователна и сладка - като 8-годишно дете.

Алиса живее на морския бряг в къща, иградена от боклуци, заобиколена от странни персонажи - скафандър със снимка, залепена за шлема (олицетворение на липсващия баща, когото тя никога не е), полуглуха баба и бликаща от живот и лъст майка.

Едно затъмнение, среднощна "прелюбодейска" сцена и един пожар - и Алиса решава, че никога няма да проговори отново. Тази й особеност я причислява към "ненормалните" и запраща в училище за изостанали деца, където се научава, че ако наистина силно искаш нещо, трябва да се съсредоточиш и преброиш до 4. Нещо... например унищожителен ураган, който опустошава крайбрежието и буквално я издухва със семейството й в Москва.

В големия град малките чудеса трудно се забелязват, особено ако едно 17-годишно русоляво особено и "нямо" момиче броди по улиците му облечено като джи ес ем - ЖЪЛТ. Особняци - много, включително една скитница с половин тяло - много красива (защото, докато майка й е била бременна с нея не преставала да гледа снимка на Мадона, разбира се).
А когато същото това момиче открива любовта, дори проговаря, за да го каже, пак остава незабелязано. Тук вече аналогиите с Андерсеновата русалка станаха много силни, което трябваше да ми подскаже, че режисьорката не е предвидила хубав край.
Русалката спасява принца (цели 3 пъти). Той до края не разбира,, не чува и не вижда любовта й, нито какво представлява тя. Трагичен край (без грам мелодрама)...

Изключително добре заснет, страхотни идеи, запомнящи се сцени, малко плоски образи (на Саша и Рита), леко разводняване на втората част от филма, но определено впечатляващ. Оставя следа. Ще го гледам пак като намеря субтитри на български. Препоръчвам!!!

Лична оценка от 1 до 10 - 7,3.

Любима сцена - ябълките, които падат наведнъж от дървото, Алиса спасява Саша на магистралата, бой с парфюми в един магазин, сцената, в която Алиса се прави на умряла и Саша вика линейка, и много, много други - почти всички сцени са като мини филмчета.
Любима реплика - "Кой е виновен за това, което ни се случи, кой е виновен" - отговор наум "...аз, аз, Алиса съм виновна" "Не разбирам как можеш да продаваш нещо, което не ти принадлежи? Как можеш да продаваш луната?".

Филмът в IMdb

Трейлър

четвъртък, 13 март 2008 г.

Амбалаж


Сигурно много от вас са гледали "Коля", преди не знам вече колко години. "Амбалаж" е вторият филм на режисьора Ян Сверак, на който попадам. Много добре - от два филма - две точни попадения.

Очарована съм! Изключително човечен и естествен филм. С истински образи, реплики с ежедневните малки драми и комедии.

Накратко. Главният герой - вече смахващ се учител по литература - напуска работа и пред избора да стои вкъщи и да слуша по цял ден сериалите, които гледа жена му, докато глади, предпочита да си намери някаква работа.
Пробва да работи като куриер, в крайна сметка намира своето местенце в супермаркета като приемащ амбалажа.
Със сънища, пълни с еротични видения, с дни, преминаващи в еротични фантазии, емоционалната пропаст между възрастния мъж и жена му у дома става все по-осезаема.
Съвсем лежерно, господин Токалун влиза в ролята на Ема (ала Джейн Остин), която много му отива. Без да е целенасочено и преекспонирано - все пак човекът си има свои терзания (виждаме ги всяка нощ в сънищата му).
Сладък финал. Щастливи развръзки. Една сватба и една разкрита голяма мистерия.

Препоръчвам - приятен, приятен - лична оценка от 1 до 10 - 6-ца!

Любима сцена - балонът в езерото и търсенето на запалка.

Любима реплика - много... "Пушиш ли? - Да, понякога, тайно от теб? После ще ти обясня." "Как може образована жена като теб да гледа тези глупости? - Ти някога гладил ли си?". "Нямаш ли приятели, с които да излизаш? - Приятелите ми са или сенилни, или мъртви."

Филмът в IMdb

Тииййзърчеее.

вторник, 11 март 2008 г.

Тигърът и снегът


Изгледах го два пъти през няколко часа.
Имам само една дума, достойна за този филм: ПРЕКРАСЕН.

Ако по някаква причина Бенини ви дразни - било като визия, глас, хумор, не гледайте "Тигърът и снегът" - да не кажете, че не съм ви предупредила.

Отново и тук остава усещането, че филмът с неговите към 2 часа е тесничък за Роберто и всичко, което иска да ни каже. Прелива от думички - такива едни - утешителни, затрогващи, истински - от любов - преекспонирана, приказлива, досадна, но бога ми, така завладяваща...

Всяка нощ Атилио сънува сватбата си с една и съща жена. В реалността - учител по поезия - се грижи от време на време за дъщерите си и се търкаля мелодраматично пред учениците си.

Докато не я вижда на представяне на книгата на Фуад (Жан Рено - гениален!) и става ясно, че тя е истинска и не само това - нашият поет я преследва от години.
Преливащото от бенинови монолози действие изведнъж взима такъв рязък завой, че така и не разбираш откъде му е хрумнало, и се озоваваме в Багдад. Като в приказка от 1001 нощ, но не съвсем.


Любимата жена е на смъртен одър, а принцът трябва да намери ябълката, която съживява, в град, в чието божествено нощно небе редом със звездите прелитат снаряди.



Пак тук се прокрадва и приказката за вавилонската кула, как никой никого не чува, дори и да разбира на какъв език говори и обратно - не е нужно да знаеш езика, за да усетиш обичта на човека срещу теб.

Не искам да разказвам повече. Моля Ви, гледайте го. Красота!

Лична оценка от 1 до 10 - 8,5.

Любима сцена от филма: не е една и две, но ще посоча срещата при багдадския фармацевт, разговорът под нощното арабско небе, сцената със самоубийството на Фуад.

Любими реплики: повечето във филма. Най-силно впечатление ми направи монологът (един от многото) на Атилио пред аптекаря за дюкянчето, наречено "живот".

Филмът в IMDB

Не може без мостра за оправяне на вкуса - любимата ми сцена (дано говорите италиано).

понеделник, 10 март 2008 г.

Jeux d'Enfants - Детски игри



Първият филм на Ян Самюел. Хм, браво, Ян. Оригинален филм, с интересна водеща линия - детската игра "Cap ou pas cap?" - "Смееш или не?", в която се заплитат Софи и Жулиен и в която неусетно детството минава. От предизвикателство на предизвикателство - дори пораснали те продължават да вършат всичко, заради играта. Или поне така изглежда.
Здравомислещият зрител (представен тук от бащата на Жулиен, само вметвам, че майка му, която се оказва от homo ludens-ите, умира рано-рано - може би съвсем неслучайно), започва да се изнервя към средата на филма - "Тези двамата няма ли да пораснат? НЕ може цял живот да премине като игра!"
Софи първа усеща, че игра и реалност трудно се събират, когато осъзнава, че е влюбена в Жулиен. Той, от своя страна приема чувствата й като поредното "предизвикателство" и се хвърля да му отговаря. Май там някъде разбира, че обича Софи. И се разделят за 4 години. Играта обаче продължва - с прекъсвания, с неочаквани и все по-ужасяващи обрати (защото децата са пораснали, а игрите им са станали чудовищни).
Наистина те кара да се замислиш - кое е по-абсурдно - да живееш в рамките на някакво общество, в което всичко е определено и механизирано, или да се предизвикваш всеки ден и да ужасяваш сам себе си. И от друга страна - да се откажеш ли от любовта, само защото се е оказала сбъркана от самото начало (по-скоро оплетена)?
Има хубава сцена "ала Трейн спотинг", страхотна операторска работа и ефекти (тип видео клип - любимите ми!). И разбира се - поразяващ край. Просто хлъцнах. Даже малко се издразних на опита за "пренасяне" в алтернативна реалност, което ми се стори излишно.

И само още нещо - Софи е Марион Котяр (страхотна е наистина - виж Животът в розово), и песничката от филма за Едит Пиаф присъства като основна тема. Странна случайност...

Препоръчвам!

Любима сцена от филма: Разговорът между децата - Софи и Жу-жу под масата на сватбата.

Любима реплика: Имаше интересни - монологът, издържан в стил Трейн спотинг, разбира се и много сладко (буквално) желание на Софи "Когато порасна искам да бъда сметанов сладкиш!".

Лична оценка от 1 до 10 - 6,8.

Филмът в ImDB.

И задължителният трейлър.

неделя, 9 март 2008 г.

Ирина Палм - The Wanking widow :)


Казват, никога не казвай никога. Когато се влюбиш и ти разкъсат сърчицето, се заричаш "никога вече". И рано или късно отново откриваш някой, който да го извади от праха, да го погали и да ти го даде.
Е, след "Не искам да си лягам сам", който за малко да ме отрече от киното и ме изгони от любимото ми "Люмиер", с плаха стъпка днес влязох да гледам "Ирина Палм" (при това в задуше(в)ното Еуро Синема).

Е, честно, скоро не бях гледала толкова естествен филм. Много простичък, искрен, с прекрасна игра от страна на Мариан Фетфул ("вярната" - самото име звучи като на жена от бизнеса) в ролята на Маги - "вдовицата чекиджийка" - a.k.a. Ирина Палм (дланта).

Историята накратко: за да спаси внука си, Маги отчаяно се лута в Сохо от банка на банка да търси заем, работа, каквото и да е, докато не попада на дом за забавления, в който търсят "домакини". С идеята, че ще чисти и прави чай, тя влиза, за да поговори със собственика, който директно й изстрелва, че ще трябва да мастурбира мъже. Е, Маги е вдовица - в своите късни 50, с единствена страст сина си и внука си и дори не знае как се употребява думата "лъскам". Но, както и да е - бързо научава. И не просто това - става най-добрата в бизнеса, сдобива се с penis elbow (травма на лакътя:), декорира си работното място и се разкарва по някакво покъртително пеньоарче. Направо да я разцелуваш.
Има мааааалка драма като измества от бизнеса колежката си Луиза, опитват се да я превлекат от конкуренцията, синът й разбира с какво се занимава, а на всичкото отгоре собственикът Миклош като че ли е пленен от нея.
Няма да изпадам в повече подробности. Вижте го сами.

Препоръчвам! Хубаво направен, чудесна игра, повече от чудесна - истинска!

Лична оценка от 1 до 10 - златна 8-ца.

Любима сцена: Когато Маги разказва на приятелките си какво точно прави. Направо си заслужава да се види как се цъклят горките. И разбира се, краят - няма да ви казвам каква е последната сцена, но е прекрасна!

Любима реплика: Трябваше да си запиша. Но си спомням "Виж ме само - вдовица чекиджийка!". "Мики казва, че имам най-добрата дясна ръка в Лондон."

Филмът в Imdb

Ето и отрязъче във вид на ТреЙлър

четвъртък, 6 март 2008 г.

Не искам да си лягам сам

Тази вечер започна 12-тият София филм фест. Не отидох на филма, откриващ фестивала (новият на Рангел Вълчанов). Вместо това, за по-ексцентрично прекарване (точно прекарване се получи), изборът падна върху НЕ ИСКАМ ДА СИ ЛЯГАМ САМ.

Ревюто на сайта на СФФ беше екстра.
Истината се оказа друга.
Първо - нищо общо с описанието - това, което наричат елегично - беше мръсно, гадно и отблъскващо.

Никакви три жени, какъв секс?

Музика? Някой музика ли каза - ако не броим забрадената баба която пее някаква рецепта с оризови питки в метрото, или носеща се песен от телевизора - друга музика НЯМА.

Въпреки, че се опитват да ни убедят, че главният герой е един болен и пребит човечец, който не може да пикае сам, всъщност за никой не остава скрито, че основното действащо лице (или по-точно предмет) е един стар прокъсан ДЮШЕК.


Нямам оценка, нямам любими реплики (то и във филма няма), оставам си само с двете по-приятни сцени - на забрадената баба с микрофона и айде - още една - пръснати лампи - от онези с власинките на тротоара край една улица).

Моля ви - не гледайте този филм!

Това е първият филм, на който съм излизала от залата.

Любов по време на холера


Може би трябва да започна с това, че Маркес ми е слабост. В словото му има магия. И според мен произведенията му биха били пресъздадени изключително трудно.

И филмът го доказа. Бих искала да започна оптимистично с хубавите неща:
1. Прекрасни начални надписи (направо в топ 5).
2. Красиви природни гледки.
3. Добра музика.

И оттук нататък, извинявам се, но ще се отдам на критика - нещо, в което не съм особено добра, но...

Нормално ли ви се струва във филм, в който действието се развива в испаноговоряща страна, направен по произведение на испански, всички да говорят на английски. При това не какъв да е - а английски с испански акцент. Беше плачевно!!!!

Актьорите, колкото и добри да са, нямаше как да предадат емоцията на писаното слово, затова няма да ги критикувам много (нищо, че освен образът на доктора, всички останали стояха безчувствени и студени като риби, ама нейсе!).

Крайното ми усещане беше разочарование, въпреки, че не съм очаквала нещо повече.

Историята накратко:
Флорентино се влюбва във Фермина и й се кълне във вечна вярност, тя също отвръща на чувствата му, но не и татко й - търговец на мулета, който я завлича в провинцията за година, през която чувствата на девойката охладняват.
Другояче стоят нещата за Флорентино, който е решен с цената на всичко да запази любовта си към Фермина и поболявайки се от мъка лъкатуши между крехката надежда и отчаянието.
Младият доктор Урбино му открадва птичката и лека-полека минават 50 години.
За да задуши болката от липсата на Фермина, Флорентино открива перфектното лекарство - секса.
Докарва бройката до над 500, но в сърцето си остава верен на онази девойка, която го е оковала преди 50 години.

Има своеобразен хепи енд - двамата старци се събират накрая и тук репликата на Флорентино кърти мивки (ако разчитате на филма за достоверно пресъздаване на емоцията) - "Запазих се девствен за теб, Фермина!". Да, бе!

Личната ми оценка от 1 до 10 - 4,5 - заради старанието...

Любима реплика от филма: "Възползвай сега, сине докато си млад. Страдай, синко, страдай. колкото можеш повече...защото тези неща не са вечни."

Любима сцена: Флорентино забива поредната жена. Правят бурен секс, по време на което, котаракът на жената скача върху голия му задник и го одира.

IMdB

Трейлър


Отивам да си купя книгата сега, че тези само ме раздразниха...

вторник, 4 март 2008 г.

4 месеца, 3 седмици и 2 дни


Няма много за разказване. Но има изживяване. За всеки, които носи белезите на лошото време и лошите хора.
Филмът е мрачна история за бременно уплашено до глупост момиче и неговата приятелка - "която знае как да подкупи контрольор" и от къде да намери хубави цигари. Разказът се завърта около един нелегален аборт и нестандартното искане на "лекаря" - да преспи с девойките като възнаграждение за "услугата", която им извършва.
Комунизмът като присъствие се усеща в подсиленото чувство на страх у двете момичета и абсурдният разговор на рождения ден.
Всъщност, този имагинерен строй не показва зъби, не убива никого, никого не изнасилва.
Това правят хората в него. Затова и за мен филмът е страшна приказка за изгубените в тъмното червени шапчици и лошият ловец, който, спасявайки ги от вълка, убива душите им.

Лична оценка от 1 до 10 - 8.

Любима сцена от филма - нямам. Имам най-въздействаща и гадна сцена от филма - предният план на абортираното бебе.

Любима реплика от филма - нямам. Гадна реплика - не една
"Разбирате ли, че след четвъртия месец това не е аборт, а убийство?"

Официален сайт на филма.

Не знам дали да го препоръчам. Не бих го гледала повторно, въпреки че безспорно е представител на добро кино. Много въздействащо. Ако не се давате лесно на кошмарите, дерзайте!

четвъртък, 28 февруари 2008 г.

Juno


Юнона (жената на Юпитер, не на Зевс, както е според сценаристката), е невероятно сладко 16-годишно момиче. Поне на пръв поглед. Всъщност тя е уникално момиче, луд характер, казвам ви. Ако имам дъщеря, искам да е такава (естествено, ще разбира по-добре разликата между Зевс и Юпитер и ще гледам да не забременява на 16, което ще ме повиши автоматично в степен откачалка воайорка, ама нейсе:).
Та, "всичко започна в това кресло", Джуно се оказва с "оплодено яйце", и противно на всякаква логика, се държи зряло - няма рев, драми и тръшкане. Решава, че не й се абортира и че вместо това ще направи подарък по "библейски" на някое семейство, което не може да има деца.
Във вестника, точно до обявите за екзотични животни и продажба на игуани, открива и тази на Ванеса и Марк, които искат бебе повече от всичко. И решава да им даде "това нещо".
Съобщава на родителите си (които реагиран просто нечовешки свястно) и лека-полека се стига до момента, в който Ванеса (и само Ванеса) получава човечето.

Това е сюжетът, простичък - 3 сезона - 9 месеца, нищо особено. Толкова обикновено, че няма как да не те хване. Развитието, обаче, диалозите, "лафчетата", те са, които правят филма безценен. Тях няма как да пресъздам. Просто ти препоръчвам горещо да го гледаш, заслужава си.

А, да, щях да забравя - Оскар за най-оригинален сценарий.

Лична оценка то 1 до 10 - 7.

Любима сцена от филма: Ванеса говори на корема на Джуно. Както и, когато Блиибик открива 100-тина кутийки тик-так в пощата си.

Любима реплика: "Аз още пазя бельото ти.
- Аз още пазя девствеността ти!
- Ще млъкнеш ли?
- Срамуваш ли се, че го направихме?
- Не.
- Защото ти поне не трябва да носиш доказателството под пуловера си! Аз съм планета."

и...

"-Родителите ти сигурно се чудят къде си.
- Не. Вече съм бременна, така че в каква друга бъркотия
мога да се забъркам?"

Филмът в IMdb.

И задължителният трейлър.

Контрол



Филм от унгарски произход. Сцена на действие - метрото в Будапеща (което, оказа се, е едно от най-големите в Европа). Цяла армия от контрольори ежедневно кръстосва вагоните и "Билети и карти за проверка!". Познато, а! Ама тези са корави копелета. Новата им униформа включва черни кожени якета и само най-върлите контрольори могат да я носят.

Съперничество, себедоказване, достигане на дъното, тичане по релсите пред мотрисите.
И сред шаренията на многоликата тълпа бавно се промъква като дим черната фигура на един убиец.



Главният герой (играе го малко паднал ангел) е призван да оцелее в подземията, защото по незнайни причини е отказал светлото. Пак той отървава хората от сянката. При това го прави без всякакъв героизъм.

Има и жена, разбира се - една девойка в костюм на мечка, която в ролята на ангел-А спасява Бучу в края на филма и го извежда на светло.



Нямам забележки. Нито една. Препоръчвам.

Личната ми оценка от 1 до 10 - 9.5

Любима сцена от филма: След убийство, извършено от един от контрольорите, всички са свикани на разговор с психиатър. Уникален колаж на лудостта!

Любима реплика:"- Тате...
- Да?
- Според теб аз смахната ли съм?
- Да, слава богу!"

Филмът в IMdb и на официалния му сайт.

Едно чудесно ревю от Дес, благодарение на която научих за филма.

И разбира се, специално за вас тРейлър.

сряда, 27 февруари 2008 г.

La Vie en rose


Филм за врабчето Едит, хронологично размесен, визуално впечатляващ, лиричен на моменти, с основна идея, която ми се губи, но обикновено така е с биографичните филми.

Не ми направи добро впечатление, че образите стояха сравнително плоски, нямаше особено разпростиране и развитие.

Изключително ми хареса играта на актрисата в ролята на Едит (съвсем заслужено получила Оскар за което), присъствието на светлината във филма, персонажите. Усещаше се духът на времето, макар и едва-едва - като алкохолно изпарение.

Гледах го очарована. Препоръчвам.

Любима реплика от филма: писмо на Едит до Марсел - "Скъпи, пред перспективата, да лежа,зачеркнах един ден,..дълъг и в същото време кратък. Каква липса, когато самолетът излети, отнасяйки моето сърце, разума ми, диханието ми... Ти мой малък, мое дете, моя любов, твоят аромат остана по чаршафите...а моето сърце спи 24 часа в денонощието, в обятията на мъката.."

Любима сцена: Когато Марсел се появява, след като Едит го е накарала да хване самолета. Щастлива тя му прави кафе и търси подаръка, който му е приготвила. Като статуи около нея стоят най-близките й хора. Казват й, че е станала катастрофа и Марсел е мъртъв.

Личната ми оценка от 1 до 10: 7

Резюме на филма в ImdB - тук.

И накрая задължително - официалният сайт на филма.

вторник, 26 февруари 2008 г.

Fados de Carlos Saura

Фадо е последният филм на Карлос Саура (виж също така Фламенко, Танго, Саломе и още 40 филма:). И единственият, който съм гледала (засега).
Ако очаквате, че това е обикновен филм със сюжет, актьори и филмова мюзика, ще познаете само за музиката. Защото музиката е главният герой, основният сюжет и абсолютният режисьор в този филм.

Второ предупреждение - задължително гледайте Фадо на кино (в добро кино - с удобни седалки, уютно излъчване и добро озвучаване - всички тези изисквания изключват ЕБЦК).

И трето - намерете от някъде субтитри. Ако не знаете португалски и испански като майчини езици, няма да разберете за какво пеят всички тези прекрасни изпълнители, които музиката кара да преживяват някаква невероятна емоция. Не че музиката не е достатъчна, за да ПОЧУВСТВАТЕ, но все пак...липсва историята.

Когато слушате и гледате този филм, не може да не ви навее усещането, че сте на сцена и пред вас и специално за вас са се събрали най-добрите гласове и танцьори от Кабо Верде, Испания, Бразилия и Португалия (извинявам се, ако съм пропуснала някого).

Танците са с вълшебна хореография, сцените са изградени простичко, но въздействащо - огледала, светлина и платна, върху които се прожектират кадри от Лисабон, от разпяването на Амалия Родригес, с изпълнението на стар фадо певец.

За изпълнителите няма друга дума, която да използвам, освен абсолютни!
Любимият ми Каетано Велосо, очарователната Марица, и един бразилски ангел, в който с богомолски плам, почти се влюбих.

Забравяш за камерата. Понякога не й достига обектив и бързина, за да улови това вълшебно движение на мускулите, но и човешкото око е също така несъвършено. Затова се и засилва усещането, че пред теб всичко се развива в момента.

Любима сцена от филма: Мисля, че се пада трета по ред. Ако гледате трейлъра, линк към който съм пуснала по-долу, началото на представянето започва с това изпълнение.

Личната ми оценка за филма от 1 до 10 - 10.

Резюме в IMDB - Хм, странно, но не ме учудва, че липсва.

Едно тъжно фадо.

И за десерт - трейлър.