понеделник, 31 март 2008 г.

Списъкът - любими филми

Петият елемент - Люк Бесон и Мила Йовович.
Срещу стената - в серията Фатих Акин.
Денят на независимостта - аха, да не повярваш чак.
Im Juli - пак Фатих Акин.
Дух куче - пътят на самурая - Джим Джармуш.
Кланът Таненбаум, Морски живот със Стив Зизу и Дарджиилинг Експрес - Уес Андерсън, йес, сър!
Лабиринтът на Пан - чудесна приказка.

четвъртък, 20 март 2008 г.

Grbavica - земя на мечтите ми


Тук ще ми е мааалко трудно да рецензирам, не че това е целта на този блог, но предвид сериозната тематика на филма и перфекционизма, с който е направен, трябва да се отдаде заслуженото на творческия колектив.
Режисьорката Ясмила Збанич има опит в документалното кино и това си личи от погледа. От начина, по който е захапала темата за белезите от войната, които остават - физически и душевни. Филмът има сума ти награди, може би най-впечатляваща от които е Златната мечка на фестивала в Берлин през 2006 г.

Играта е фантастична.

И въпреки това доста изчаках преди да го гледам, все си намирах оправдание, за да отложа. Защото филмът е жесток, касае истински съдби, разказва за поругаването на женската душа.
Есма е босненка. Преживяла е войната. Живее в Гърбавица (квартал на изстрадалото Сараево) заедно с дъщеря си Сара. Сара е проблемен тийнейджър, майка й е проблемна жена на трета възраст. Есма започва да работи в някаква кръчма, където се сблъсква с чалга същността на новото време - мутри, цици, и кръшни ритми. Но очевидно, нещо не е наред - плаши се от всякакви прояви на физическо насилие, посещава сбирки на много луднали жени, жертви на войната, опитва се да намери пари за екскурзията на дъщеря си, която става все по-щура и крещи навсякъде, че баща й е войник-шахид (светец).
Конфликтът назрява, появява се оръжие, мъж, който се влюбва в Есма, а най-накрая се сгромолясва и ужасната истина. Сара е дъщеря на някой от "четниците", изнасилвали системно Есма във военния лагер.
Ужасно добре е пресъздаден сблъсъка в майката между любовта към детето и омразата към всичко, за което детето й напомня. Любовта побеждава. Надежда винаги има...

Любима реплика - "Мамо, по какво приличам на татко". "По косата - беше тъмна"
Любима сцена - След като Сара разбира, че е дъщеря на войник, обръсва косата си с машинка. Сцената с песента и разказа на Есма на сбирката.

Личната ми оценка от 1 до 10 - 8.

Препоръки - гледайте го. Тежък е, но правдив, не натоварва излишно.

Филмът в Imdb

Откъс от филма

понеделник, 17 март 2008 г.

От другата страна

Подвизаващ се на филм феста като "На прага на рая".
Фатих Акин е божествен.
Филмът му - поредното съкровище.
Щастлива съм, че го гледах с хиляди хора в зала 1. Атмосферата беше уникална - зарядът се напипваше във въздуха.

Трудно ми е да разказвам за какво става въпрос... Всичко е брилянтно изпипано - като на сцена. Няма случайни кадри. Всеки е наситен със смисъл. Всяко действие на героите води до закономерна последица (поне според развитието на историята).
Смислово разграничен на три части, в които смъртта привидно се явява генераторът на събитията.
Прекрасно развити образи. Нямаше нито един изоставен и захвърлен в изначалната си плоскост. На това му казвам постижение!
Накратко - представете си две железопътни линии и два влака които се движат по тях - в двете различни посоки, или в една и съща, спират на еднакви гари - по едно и също или различно време. Хората в две от купетата на двата влака се търсят неистово. Но просто не поглеждат през прозорците. Нещо подобно се случва във филма. Издържано в стила на абсолютната класика (ала Шекспир), героите се "маскират", скриват самоличността си, разминават се. Но всичко е толкова истинско, че чак те боли - и помен няма от сцената и завесите, както и от утешението, че това е само театър и след антракта всички ще свалят маските си.
И разбира се, уверението, че Deus ex machina е в нас самите - благородството, опрощението и всепоглъщащата любов.

Моля, моля, непременно го гледайте!

Лична оценка от 1 до 10 - 9,4.

Любима сцена от филма - като че ли нямаше такива, на които Акин да беше заложил като за привличане на вниманието. Затова ще избера моите лични фаворити - * в стаята на общежитието, когато Айтен подава ръка на Лоте, *майката на Лоте чете дневника й, както и събуждането й на сутринта и Лоте като ангел,*бащата на Нижат чете книгата, оставена от сина му и се разплаква,*майката на Лоте в хотела.

Любими реплики - "Италианска, френска, португалска... за теб - интернационална!" (реплика на "Джеси" към Али), "Hello (към двама играчи на табла) - Мара ба (в един глас)". Много са, тези ми се набиха, не си записвах :(.

Филмът в ImDb

Трейлър, моля!

петък, 14 март 2008 г.

Русалка


Филм от конкурсната програма на София филм фест. Гласувах за него за наградата на публиката преди да съм го гледала. Смятам, че направих добър избор. Чудесен филм.
Според рецензията идеален представител на комерсиалното арт-кино. Честно, не ми беше хрумнало, докато го гледах.

Вълшебна история, наивна, очарователна и сладка - като 8-годишно дете.

Алиса живее на морския бряг в къща, иградена от боклуци, заобиколена от странни персонажи - скафандър със снимка, залепена за шлема (олицетворение на липсващия баща, когото тя никога не е), полуглуха баба и бликаща от живот и лъст майка.

Едно затъмнение, среднощна "прелюбодейска" сцена и един пожар - и Алиса решава, че никога няма да проговори отново. Тази й особеност я причислява към "ненормалните" и запраща в училище за изостанали деца, където се научава, че ако наистина силно искаш нещо, трябва да се съсредоточиш и преброиш до 4. Нещо... например унищожителен ураган, който опустошава крайбрежието и буквално я издухва със семейството й в Москва.

В големия град малките чудеса трудно се забелязват, особено ако едно 17-годишно русоляво особено и "нямо" момиче броди по улиците му облечено като джи ес ем - ЖЪЛТ. Особняци - много, включително една скитница с половин тяло - много красива (защото, докато майка й е била бременна с нея не преставала да гледа снимка на Мадона, разбира се).
А когато същото това момиче открива любовта, дори проговаря, за да го каже, пак остава незабелязано. Тук вече аналогиите с Андерсеновата русалка станаха много силни, което трябваше да ми подскаже, че режисьорката не е предвидила хубав край.
Русалката спасява принца (цели 3 пъти). Той до края не разбира,, не чува и не вижда любовта й, нито какво представлява тя. Трагичен край (без грам мелодрама)...

Изключително добре заснет, страхотни идеи, запомнящи се сцени, малко плоски образи (на Саша и Рита), леко разводняване на втората част от филма, но определено впечатляващ. Оставя следа. Ще го гледам пак като намеря субтитри на български. Препоръчвам!!!

Лична оценка от 1 до 10 - 7,3.

Любима сцена - ябълките, които падат наведнъж от дървото, Алиса спасява Саша на магистралата, бой с парфюми в един магазин, сцената, в която Алиса се прави на умряла и Саша вика линейка, и много, много други - почти всички сцени са като мини филмчета.
Любима реплика - "Кой е виновен за това, което ни се случи, кой е виновен" - отговор наум "...аз, аз, Алиса съм виновна" "Не разбирам как можеш да продаваш нещо, което не ти принадлежи? Как можеш да продаваш луната?".

Филмът в IMdb

Трейлър

четвъртък, 13 март 2008 г.

Амбалаж


Сигурно много от вас са гледали "Коля", преди не знам вече колко години. "Амбалаж" е вторият филм на режисьора Ян Сверак, на който попадам. Много добре - от два филма - две точни попадения.

Очарована съм! Изключително човечен и естествен филм. С истински образи, реплики с ежедневните малки драми и комедии.

Накратко. Главният герой - вече смахващ се учител по литература - напуска работа и пред избора да стои вкъщи и да слуша по цял ден сериалите, които гледа жена му, докато глади, предпочита да си намери някаква работа.
Пробва да работи като куриер, в крайна сметка намира своето местенце в супермаркета като приемащ амбалажа.
Със сънища, пълни с еротични видения, с дни, преминаващи в еротични фантазии, емоционалната пропаст между възрастния мъж и жена му у дома става все по-осезаема.
Съвсем лежерно, господин Токалун влиза в ролята на Ема (ала Джейн Остин), която много му отива. Без да е целенасочено и преекспонирано - все пак човекът си има свои терзания (виждаме ги всяка нощ в сънищата му).
Сладък финал. Щастливи развръзки. Една сватба и една разкрита голяма мистерия.

Препоръчвам - приятен, приятен - лична оценка от 1 до 10 - 6-ца!

Любима сцена - балонът в езерото и търсенето на запалка.

Любима реплика - много... "Пушиш ли? - Да, понякога, тайно от теб? После ще ти обясня." "Как може образована жена като теб да гледа тези глупости? - Ти някога гладил ли си?". "Нямаш ли приятели, с които да излизаш? - Приятелите ми са или сенилни, или мъртви."

Филмът в IMdb

Тииййзърчеее.

вторник, 11 март 2008 г.

Тигърът и снегът


Изгледах го два пъти през няколко часа.
Имам само една дума, достойна за този филм: ПРЕКРАСЕН.

Ако по някаква причина Бенини ви дразни - било като визия, глас, хумор, не гледайте "Тигърът и снегът" - да не кажете, че не съм ви предупредила.

Отново и тук остава усещането, че филмът с неговите към 2 часа е тесничък за Роберто и всичко, което иска да ни каже. Прелива от думички - такива едни - утешителни, затрогващи, истински - от любов - преекспонирана, приказлива, досадна, но бога ми, така завладяваща...

Всяка нощ Атилио сънува сватбата си с една и съща жена. В реалността - учител по поезия - се грижи от време на време за дъщерите си и се търкаля мелодраматично пред учениците си.

Докато не я вижда на представяне на книгата на Фуад (Жан Рено - гениален!) и става ясно, че тя е истинска и не само това - нашият поет я преследва от години.
Преливащото от бенинови монолози действие изведнъж взима такъв рязък завой, че така и не разбираш откъде му е хрумнало, и се озоваваме в Багдад. Като в приказка от 1001 нощ, но не съвсем.


Любимата жена е на смъртен одър, а принцът трябва да намери ябълката, която съживява, в град, в чието божествено нощно небе редом със звездите прелитат снаряди.



Пак тук се прокрадва и приказката за вавилонската кула, как никой никого не чува, дори и да разбира на какъв език говори и обратно - не е нужно да знаеш езика, за да усетиш обичта на човека срещу теб.

Не искам да разказвам повече. Моля Ви, гледайте го. Красота!

Лична оценка от 1 до 10 - 8,5.

Любима сцена от филма: не е една и две, но ще посоча срещата при багдадския фармацевт, разговорът под нощното арабско небе, сцената със самоубийството на Фуад.

Любими реплики: повечето във филма. Най-силно впечатление ми направи монологът (един от многото) на Атилио пред аптекаря за дюкянчето, наречено "живот".

Филмът в IMDB

Не може без мостра за оправяне на вкуса - любимата ми сцена (дано говорите италиано).

понеделник, 10 март 2008 г.

Jeux d'Enfants - Детски игри



Първият филм на Ян Самюел. Хм, браво, Ян. Оригинален филм, с интересна водеща линия - детската игра "Cap ou pas cap?" - "Смееш или не?", в която се заплитат Софи и Жулиен и в която неусетно детството минава. От предизвикателство на предизвикателство - дори пораснали те продължават да вършат всичко, заради играта. Или поне така изглежда.
Здравомислещият зрител (представен тук от бащата на Жулиен, само вметвам, че майка му, която се оказва от homo ludens-ите, умира рано-рано - може би съвсем неслучайно), започва да се изнервя към средата на филма - "Тези двамата няма ли да пораснат? НЕ може цял живот да премине като игра!"
Софи първа усеща, че игра и реалност трудно се събират, когато осъзнава, че е влюбена в Жулиен. Той, от своя страна приема чувствата й като поредното "предизвикателство" и се хвърля да му отговаря. Май там някъде разбира, че обича Софи. И се разделят за 4 години. Играта обаче продължва - с прекъсвания, с неочаквани и все по-ужасяващи обрати (защото децата са пораснали, а игрите им са станали чудовищни).
Наистина те кара да се замислиш - кое е по-абсурдно - да живееш в рамките на някакво общество, в което всичко е определено и механизирано, или да се предизвикваш всеки ден и да ужасяваш сам себе си. И от друга страна - да се откажеш ли от любовта, само защото се е оказала сбъркана от самото начало (по-скоро оплетена)?
Има хубава сцена "ала Трейн спотинг", страхотна операторска работа и ефекти (тип видео клип - любимите ми!). И разбира се - поразяващ край. Просто хлъцнах. Даже малко се издразних на опита за "пренасяне" в алтернативна реалност, което ми се стори излишно.

И само още нещо - Софи е Марион Котяр (страхотна е наистина - виж Животът в розово), и песничката от филма за Едит Пиаф присъства като основна тема. Странна случайност...

Препоръчвам!

Любима сцена от филма: Разговорът между децата - Софи и Жу-жу под масата на сватбата.

Любима реплика: Имаше интересни - монологът, издържан в стил Трейн спотинг, разбира се и много сладко (буквално) желание на Софи "Когато порасна искам да бъда сметанов сладкиш!".

Лична оценка от 1 до 10 - 6,8.

Филмът в ImDB.

И задължителният трейлър.

неделя, 9 март 2008 г.

Ирина Палм - The Wanking widow :)


Казват, никога не казвай никога. Когато се влюбиш и ти разкъсат сърчицето, се заричаш "никога вече". И рано или късно отново откриваш някой, който да го извади от праха, да го погали и да ти го даде.
Е, след "Не искам да си лягам сам", който за малко да ме отрече от киното и ме изгони от любимото ми "Люмиер", с плаха стъпка днес влязох да гледам "Ирина Палм" (при това в задуше(в)ното Еуро Синема).

Е, честно, скоро не бях гледала толкова естествен филм. Много простичък, искрен, с прекрасна игра от страна на Мариан Фетфул ("вярната" - самото име звучи като на жена от бизнеса) в ролята на Маги - "вдовицата чекиджийка" - a.k.a. Ирина Палм (дланта).

Историята накратко: за да спаси внука си, Маги отчаяно се лута в Сохо от банка на банка да търси заем, работа, каквото и да е, докато не попада на дом за забавления, в който търсят "домакини". С идеята, че ще чисти и прави чай, тя влиза, за да поговори със собственика, който директно й изстрелва, че ще трябва да мастурбира мъже. Е, Маги е вдовица - в своите късни 50, с единствена страст сина си и внука си и дори не знае как се употребява думата "лъскам". Но, както и да е - бързо научава. И не просто това - става най-добрата в бизнеса, сдобива се с penis elbow (травма на лакътя:), декорира си работното място и се разкарва по някакво покъртително пеньоарче. Направо да я разцелуваш.
Има мааааалка драма като измества от бизнеса колежката си Луиза, опитват се да я превлекат от конкуренцията, синът й разбира с какво се занимава, а на всичкото отгоре собственикът Миклош като че ли е пленен от нея.
Няма да изпадам в повече подробности. Вижте го сами.

Препоръчвам! Хубаво направен, чудесна игра, повече от чудесна - истинска!

Лична оценка от 1 до 10 - златна 8-ца.

Любима сцена: Когато Маги разказва на приятелките си какво точно прави. Направо си заслужава да се види как се цъклят горките. И разбира се, краят - няма да ви казвам каква е последната сцена, но е прекрасна!

Любима реплика: Трябваше да си запиша. Но си спомням "Виж ме само - вдовица чекиджийка!". "Мики казва, че имам най-добрата дясна ръка в Лондон."

Филмът в Imdb

Ето и отрязъче във вид на ТреЙлър

четвъртък, 6 март 2008 г.

Не искам да си лягам сам

Тази вечер започна 12-тият София филм фест. Не отидох на филма, откриващ фестивала (новият на Рангел Вълчанов). Вместо това, за по-ексцентрично прекарване (точно прекарване се получи), изборът падна върху НЕ ИСКАМ ДА СИ ЛЯГАМ САМ.

Ревюто на сайта на СФФ беше екстра.
Истината се оказа друга.
Първо - нищо общо с описанието - това, което наричат елегично - беше мръсно, гадно и отблъскващо.

Никакви три жени, какъв секс?

Музика? Някой музика ли каза - ако не броим забрадената баба която пее някаква рецепта с оризови питки в метрото, или носеща се песен от телевизора - друга музика НЯМА.

Въпреки, че се опитват да ни убедят, че главният герой е един болен и пребит човечец, който не може да пикае сам, всъщност за никой не остава скрито, че основното действащо лице (или по-точно предмет) е един стар прокъсан ДЮШЕК.


Нямам оценка, нямам любими реплики (то и във филма няма), оставам си само с двете по-приятни сцени - на забрадената баба с микрофона и айде - още една - пръснати лампи - от онези с власинките на тротоара край една улица).

Моля ви - не гледайте този филм!

Това е първият филм, на който съм излизала от залата.

Любов по време на холера


Може би трябва да започна с това, че Маркес ми е слабост. В словото му има магия. И според мен произведенията му биха били пресъздадени изключително трудно.

И филмът го доказа. Бих искала да започна оптимистично с хубавите неща:
1. Прекрасни начални надписи (направо в топ 5).
2. Красиви природни гледки.
3. Добра музика.

И оттук нататък, извинявам се, но ще се отдам на критика - нещо, в което не съм особено добра, но...

Нормално ли ви се струва във филм, в който действието се развива в испаноговоряща страна, направен по произведение на испански, всички да говорят на английски. При това не какъв да е - а английски с испански акцент. Беше плачевно!!!!

Актьорите, колкото и добри да са, нямаше как да предадат емоцията на писаното слово, затова няма да ги критикувам много (нищо, че освен образът на доктора, всички останали стояха безчувствени и студени като риби, ама нейсе!).

Крайното ми усещане беше разочарование, въпреки, че не съм очаквала нещо повече.

Историята накратко:
Флорентино се влюбва във Фермина и й се кълне във вечна вярност, тя също отвръща на чувствата му, но не и татко й - търговец на мулета, който я завлича в провинцията за година, през която чувствата на девойката охладняват.
Другояче стоят нещата за Флорентино, който е решен с цената на всичко да запази любовта си към Фермина и поболявайки се от мъка лъкатуши между крехката надежда и отчаянието.
Младият доктор Урбино му открадва птичката и лека-полека минават 50 години.
За да задуши болката от липсата на Фермина, Флорентино открива перфектното лекарство - секса.
Докарва бройката до над 500, но в сърцето си остава верен на онази девойка, която го е оковала преди 50 години.

Има своеобразен хепи енд - двамата старци се събират накрая и тук репликата на Флорентино кърти мивки (ако разчитате на филма за достоверно пресъздаване на емоцията) - "Запазих се девствен за теб, Фермина!". Да, бе!

Личната ми оценка от 1 до 10 - 4,5 - заради старанието...

Любима реплика от филма: "Възползвай сега, сине докато си млад. Страдай, синко, страдай. колкото можеш повече...защото тези неща не са вечни."

Любима сцена: Флорентино забива поредната жена. Правят бурен секс, по време на което, котаракът на жената скача върху голия му задник и го одира.

IMdB

Трейлър


Отивам да си купя книгата сега, че тези само ме раздразниха...

вторник, 4 март 2008 г.

4 месеца, 3 седмици и 2 дни


Няма много за разказване. Но има изживяване. За всеки, които носи белезите на лошото време и лошите хора.
Филмът е мрачна история за бременно уплашено до глупост момиче и неговата приятелка - "която знае как да подкупи контрольор" и от къде да намери хубави цигари. Разказът се завърта около един нелегален аборт и нестандартното искане на "лекаря" - да преспи с девойките като възнаграждение за "услугата", която им извършва.
Комунизмът като присъствие се усеща в подсиленото чувство на страх у двете момичета и абсурдният разговор на рождения ден.
Всъщност, този имагинерен строй не показва зъби, не убива никого, никого не изнасилва.
Това правят хората в него. Затова и за мен филмът е страшна приказка за изгубените в тъмното червени шапчици и лошият ловец, който, спасявайки ги от вълка, убива душите им.

Лична оценка от 1 до 10 - 8.

Любима сцена от филма - нямам. Имам най-въздействаща и гадна сцена от филма - предният план на абортираното бебе.

Любима реплика от филма - нямам. Гадна реплика - не една
"Разбирате ли, че след четвъртия месец това не е аборт, а убийство?"

Официален сайт на филма.

Не знам дали да го препоръчам. Не бих го гледала повторно, въпреки че безспорно е представител на добро кино. Много въздействащо. Ако не се давате лесно на кошмарите, дерзайте!