Вещицата (Häxan)

Какво правят хората, особено древните такива, когато се окажат в съприкосновение с необяснимото? Опитват се да го разположат в своя система от вярвания за свръхестественото, според която човеците получават достъп до тайните на други светове с помощта на избраници и посветени. Така възникват митологиите, неизменно населявани от духове, магьосници, вещици и всякакви други същества-проводници на добри и лоши сили. Доказателствата за това са изобилни: от чудноватите персийски причинители на болести - полухора-полуживотни, през вещиците и магьосниците на средновековна Европа до врачките и медиумите в наши дни. Аспекти на този феномен показва датският режисьор Бенямин Кристенсен във филма Вещицата, като ни връща в 15 век, време, в което ако си стара, бедна и – не дай Боже – гърбава, имаш тикове или се ползваш с друг отличителен белег, лесно можеш да попаднеш в онази низвергната категория, осъдена да опознае фатално отблизо методите на Инквизицията.
С какво конкретно се занимава една вещица, да речем, в 1488 г.? Когато не е заета да омагьосва обувки и да дои дръжки на брадви, тя забърква отвари от пръсти на прясно свалени от бесилото престъпници, помага на нещастно влюбените жени да спечелят благоразположението на техните любими - благочестиви монаси чревоугодници, участва във вещерски сборища (разбира се), ражда деца на Дявола и върши какви ли не други чудовищни деяния. Срещу тази могъща духовна чума се изправя Църквата, чиито пътуващи трупи от монаси-инквизитори умело залавят, разпитват, измъчват и побеждават злото, където и да се намира (а то се оказва най-вече в царството на безграничното човешко въображение).
Филмът е създаден преди близо 100 години и е замислен като опит да даде съвременно (за 20-те години на миналия век), рационално, научно обяснение на мистериозната глава в човешката история, наречена Вещицата. Както авторът сам осведомява в началото на филма, показаното е културно-историческа репрезентация в движещи се образи на вещерството като феномен през вековете. Резултатът е повече от интригуващ. Най-високобюджетният скандинавски филм за времето си, Вещицата (1922) е истинско пиршество за очите със своите театрален реквизит, специални ефекти, грим и изпълнения на актьорите. В жанрово отношение филмът най-често бива определян като документален хорър, представляващ едновременно илюстровано изследване на историята на вещерството, смразяващ филм на ужасите, пародия и опит за оценка на примитивните и суеверни вярвания на човечеството. От който и аспект да се разглежда, Вещицата е едно необикновено и новаторско произведение, което, използвайки достиженията на киното в този ранен етап на неговото развитие, поставя и се стреми да даде отговор на психологически и културни проблеми, продължаващи да вълнуват хората до ден днешен. Своеобразният кинематографичен подход (кадрите в близък план, нощното снимане), прекрасният мизансцен и наситеното действие (през по-голямата част от филма) несъмнено ще събудят интерес към тази необичайна творба. Очевидно е влиянието, което филмът на Кристенсен е оказал върху считания за един от най-добрите образци на нямото кино Страстите на Жана д’Арк (1928) на друг далеч по-именит датчанин - Карл Теодор Драйер.
Бележка: Описанието се отнася за оригиналната версия на филма от 1922 г. През 1967 г. той излиза в съкратен вариант, в който класическият музикален съпровод с мотиви на Шуберт, Вагнер, Моцарт, Чайковски, Бетовен и др. е заменен с джаз музика, а титрите – с текст, четен от поета-битник Уилям Бъроуз.

Линк IMDB

Black Mass

Небеса

линк в IMDB: Heaven (Tom Tykwer, 2002)

"Небеса" е филм за абсолютната любов - безусловна, мистична, неземна...

Живеещата в Италия британска учителка Филипа (Кейт Бланшет) до безкрайност търси помощ от властите, за да спре високопоставен бизнесмен, убиващ много хора с наркотиците, които пласира, в това число и съпругът й. Отчаяна от бездействието на полицията, след смъртта и на поредната нейна ученичка, тя решава сама да потърси възмездие, като поставя взрив в кабинета му. Злощастното стечение на обстоятелствата, обаче пощадява истинския виновник, а погубва четирима невинни. Тя научава за трагичната грешка, чак в полицията, където сама се е предала. Там нейн преводач е младият полицай Филипо (Джовани Рибизи). Той решава да й помогне да избяга, знаейки, че всъщност полицията служи на престъпния бизнесмен...

"Небеса" обаче категорично надхвърля сюжета и простото разказване на история в стил трилър. Визията, музиката, играта, емоцията всъщност са тези, които са най-същестени тук. Немският режисьор Том Тиквер сътворява едно изчистено кинематографично изживяване. Следвайки един постоянен и плавен ритъм на филмовото повествование, той засилва чувството на нереалност. Повтарящият се през целия филм мотив от "Spiegel im Spiegel" на естонския композитор Арво Пярт, играе несъмнено много важна роля и допълнително засилва това внушение за интимно преживяване и безвремие (интересен факт е, че в минималистичният шедьовър на Гюс Ван Сант "Джери", появил се същата година, се използва същата мелодия и повторението й през целия филм, налице е същата вглъбеност в играта). Диалозите не са многословни, а на много места говорят само погледите, израженията, докосванията, кадрите и сцените сами по себе си. Играта е предимно сдържана, но удивително истинска. Изключение от това правило не правят и второстепенните роли, например бащата на Филипо (Ремо Джироне). Без да се натрапва, операторската работа е отлична - Франк Грийбе прекрасно пресъздава Торино, а във втората половина на филма и провинция Тоскана, насищайки кадрите с много колорит и изящност.

В "Небеса" любовта е съдбовна, удивително чувствена, но за щастие лишена от излишен патос и сантимент. И двамата главни герои са родени на една и съща дата, носят еднакви имена, а към края на филма и изглеждат почти еднакво. Сакаш не разума и житейският избор, а провидението е предопределило съдбите им и героите са създадени за да се срещнат и да им се случи каквото им е писано. Краят им е красива метафора - потъват в небесата.