Това ми е за първи път и едва ли ще излезе много стройно, така че моля да ме извините предварително.
Тук ще ми се наложи да говоря за повече от един филм. Първо - "Клетката" (The Cell). За мен това беше едновременно много впечатляващ и ужасно слаб филм. Във визията имаше поразяващи неща, които за съжаление просто увисваха заради блудкавата история. Чак ме хвана яд като го гледах. И сега ме хваща яд затова стига за "Клетката".
Днес по неведомо стечение на обстоятелствата попаднах на един трейлър на следващия филм от режисьора на "Клетката", Tarsem Singh - "Падането" (The Fall). Ето това е съвсем друга бира, както се казва! Страхотен филм. При това не само като визия. Естествено, визията е невероятно красива. Режисьорът остава верен на специфичния си сюрреалистичен (или ако предпочитате приказен ориенталски) стил и демонстрира изключително тънък усет за композиция и детайл. И костюмните и "сценичните" решения печелят сто процентовите ми адмирации. Що се отнася до цветовете, не мога да намеря думи, които да дадат дори бегла представа за поразяващото им въздействие. Да, въпросният Тарсем опеделено е естет и човек със сериозни културни натрупвания. И освен това за мое голямо удоволствие историята в "Падането" е наистина добра.
Тук идва моментът да спомена трети филм. И това е един български филм от 1981 година (набор ми е) - "Йо-хо-хо". Гледали сте го, нали? С Кирил Варийски и едно момченце, които си измислят приключенски истории докато лежат в травматологията на една болница. Сценарият е на Валери Петров. Ще попитате какво общо има тук българският филм. Докато гледах "Падането" не мислех, че общото е особено съществено - просто аз през цялото време си асоциирах историята във филма на Тарсем с тази в "Йо-хо-хо". Като свършваше обаче се поинтересувах за саундтрака затова чинно изгледах надписите до края. И така (пак по случайност) открих, че "Падането" е базиран върху нашият "Йо-хо-хо"! Простете, че така шовинистично се изразих - нашият "Йо-хо-хо", ама толкова драго ми стана, че просто не можах да се сдържа. На този невероятен естет Тарсем му липсваше хубава история за да направи наистина добър филм и ето, че е намерил такава - от Валери Петров!