понеделник, 10 март 2008 г.

Jeux d'Enfants - Детски игри



Първият филм на Ян Самюел. Хм, браво, Ян. Оригинален филм, с интересна водеща линия - детската игра "Cap ou pas cap?" - "Смееш или не?", в която се заплитат Софи и Жулиен и в която неусетно детството минава. От предизвикателство на предизвикателство - дори пораснали те продължават да вършат всичко, заради играта. Или поне така изглежда.
Здравомислещият зрител (представен тук от бащата на Жулиен, само вметвам, че майка му, която се оказва от homo ludens-ите, умира рано-рано - може би съвсем неслучайно), започва да се изнервя към средата на филма - "Тези двамата няма ли да пораснат? НЕ може цял живот да премине като игра!"
Софи първа усеща, че игра и реалност трудно се събират, когато осъзнава, че е влюбена в Жулиен. Той, от своя страна приема чувствата й като поредното "предизвикателство" и се хвърля да му отговаря. Май там някъде разбира, че обича Софи. И се разделят за 4 години. Играта обаче продължва - с прекъсвания, с неочаквани и все по-ужасяващи обрати (защото децата са пораснали, а игрите им са станали чудовищни).
Наистина те кара да се замислиш - кое е по-абсурдно - да живееш в рамките на някакво общество, в което всичко е определено и механизирано, или да се предизвикваш всеки ден и да ужасяваш сам себе си. И от друга страна - да се откажеш ли от любовта, само защото се е оказала сбъркана от самото начало (по-скоро оплетена)?
Има хубава сцена "ала Трейн спотинг", страхотна операторска работа и ефекти (тип видео клип - любимите ми!). И разбира се - поразяващ край. Просто хлъцнах. Даже малко се издразних на опита за "пренасяне" в алтернативна реалност, което ми се стори излишно.

И само още нещо - Софи е Марион Котяр (страхотна е наистина - виж Животът в розово), и песничката от филма за Едит Пиаф присъства като основна тема. Странна случайност...

Препоръчвам!

Любима сцена от филма: Разговорът между децата - Софи и Жу-жу под масата на сватбата.

Любима реплика: Имаше интересни - монологът, издържан в стил Трейн спотинг, разбира се и много сладко (буквално) желание на Софи "Когато порасна искам да бъда сметанов сладкиш!".

Лична оценка от 1 до 10 - 6,8.

Филмът в ImDB.

И задължителният трейлър.

Няма коментари: