вторник, 1 февруари 2011 г.

Реконструкция (Reconstruction)


Сценарист: Могенс Руков, Кристофер Бое
Режисьор: Кристофер Бое
В ролите: Николай Лии Каас, Мария Боневи, Кристер Хенриксон, Николас Бро
Продуцент: Тине Грев Пфайфер

Имаме мъж и жена. Те, естествено, се влюбват един в друг. Той е обвързан, тя – омъжена. Съпругът е значително по-възрастен. До тук нищо ново, даже звучи изтъркано. Обаче:

Срещата им е разиграна по няколко различни начина, както и по-нататъшните събития. Не сме сигурни кое се случва наистина, и дали това не са различни варианти за книгата, която пише съпруга Аугуст (който е и в ролята на разказвач). Другото объркващо обстоятелство е, че приятелката и съпругата се играят от една и съща актриса – Мария Боневи. Тя наистина е много красива, но дали идеята на режисьора не е, че Еме въплъщава това, което липсва на Аликс в неговата приятелка Симоне? Също в един момент започваме да се чудим дали Аликс не попада в паралелна реалност (или пък може би е психично болен?), защото, след като прекарва нощта с Еме, се оказва, че там, където той смята, че е неговият апартамент, всъщност има таванско помещение без врата; съседите изобщо не го познават, както и приятелите му, а също и самата Симоне. Сякаш е изтрит от миналото си и съществува само в света на Еме. Тези и много други въпроси остават отворени, зрителят е свободен да ги интерпретира както пожелае.

Така датският режисьор Кристофер Боe ни прекарва през поредица от илюзии, донякъде развенчавайки основната идея на киното – да ни накара да повярваме в съществуването на един фиктивен свят, да „влезем” в някаква история, разказана убедително (дори когато е съвсем абстрактна). Първите думи на разказвача са “It is all a film. It is all a construction.“ Видно от цитата, а и от самото му заглавие, това е филм, който е една измислица и бива представен именно като такава - сбор от възстановки, от изкуствени хипотетични ситуации, пресъздаване на една история по различни и до голяма степен объркващи начини. Своеобразна заигравка с нереалистичността на киното като цяло.

Може би наистина развитието на действието във филма е прекалено хипотетично, но емоционалната му интензивност и красивият начин, по който е заснет, създаващ една особена и неповторима атмосфера, компенсират това, поне според мен. Хубавичко ми разбърка романтичната душица, трябва да призная с леко смущение.

Разбира се, основната тема в “Реконструкция“ е тази за любовта, за съдбата и изборите, които правим. Изразяват се интересни съждения за разликите във възприятията на мъжа и на жената, като например изказаното от Аугуст по време на интервю мнение, че за жените любовта е съзнателен избор, докато мъжете просто ги връхлита и други в този дух (които, естествено, са спорни). Аугуст подарява вече напечатаната книга на съпругата си точно когато тя понечва да му каже, че го напуска. От тук и идеята, че това е неговият начин да се справи със ситуацията и да опита да задържи Еме.

Също така искам да обърна внимание на сюрреалистичните интерлюдии в този филм, които са доста въздействащи - периодично се появява поредица от забързани, насечени кадри, изобразяващи мъж, който пропада в тъмнината; също и уличен фокусник, който прави номер с цигара, движейки я в пространството между двете си ръце (кинематография: в тези кадри изображението е черно-бяло и отявлено зърнесто, на моменти със синкав оттенък).

Освен това музиката е изключително добре подбрана – докато героите тичат един след друг, пътуват в метрото или разговарят в „Хилтън” или из стокхолмските барове, звучи "Adagio for Strings" на Samuel Barber, "Night & Day"на Cole Porter и други доста приятни джаз парчета.

С “Реконструкция“ Кристофер Боe печели „Camera d’Or”(„Златната камера”) в Кан за 2003 г. – наградата за дебютен филм.

Искам само да добавя някои цитати (думи на разказвача):

That's how it always ends. A bit of magic, a bit of smoke. Something floating. But it doesn't work without the necessary push. A bit of laughter, a man... a beautiful woman and love. Let's start over. At the beginning, it was man alone. No, he's not alone. Yet.

The woman left. The laughter stopped. But, the man is still here. Not like that... All alone.

Впоследствие открих тази рeцeнзия, струва си да се прочете.