петък, 30 януари 2009 г.

Били Елиът

Когато си роден в малко миньорско градче, животът ти по презумпция е простичък. Учиш, спортуваш умерено и работиш в мината. Били, обаче няма този "късмет". След смъртта на майка му, животът му е всичко друго, но не и прост. Баща му и брат му стачкуват, парите не стигат, баба му губи и себе си и разсъдъка си, на всичкото отгоре боксът хич не му се отдава.
Били е живее в ритъм - специфичната музика на ежедневието, която прелива и движи духа и тялото му.
До деня, в който уроците по балет в местното училище започват да се провеждат в боксовата зала. В този момент цялата насъбрана в него енергия, музика и движение получават образ. Били осъзнава, че винаги е искал да танцува и тръгва на уроци при "госпожицата".

Филмът е ценен, заради представянето на банални стереотипи по оригинален и вдъхновяващ начин. Естествено, когато разбират, мъжкарите в семейството са потресени и скандализирани от новото призвание на Били. Той самият сякаш се примирява със забраната, защото въпреки опитите си да защити желанията си, е поставен в калъпа на "това е редно" убеждението. Но любовта към танца е по-силна. От семейството, от първите влечения към момиче, от предразсъдъците.
Магическото преобразяване на образите на бащата и големия брат се извършва с един танц (интересна deus ex machina). И разбира се, следва хепи енд. И разкритието, че отвътре сме меки и любящи същества, независимо от несгодата, която ни прави нещастни вкаменелости.

Любима сцена - Били, който в пристъп на бяс танцува по улицата, дуварите, тоалетната ... Както и на изпита в кралското балетно училище и вълнението на бащата на Били.

Любима реплика - "В началото съм като схванат, но когато започна, забравям всичко останало. И... Светът сякаш изчезва. Изчезва... Цялото ми тяло се променя. Обхваща ме огън. Сякаш... Сякаш летя. Като птица. Като ток е. Да, като ток."

Лична оценка - 8,5

Imdb


вторник, 27 януари 2009 г.

"The Straight story " - "Историята на Стрейт"

"Историята на Стрейт " е един много нехарактерен за стила на Дейвид Линч филм.
Филмът е заснет по истинската история на Алвин Стрейт .
Разказ за едно пътуване предприето от един старец (Алвин Стрейт) с косачка ,който отива да види болния си брат .Само ще спомена ,че брат му живее в Уисконсин , а Алвин тръгва от къщата си в Айова .Разстоянието до къщата на брат му е 300 мили .
По пътя му се случват редица комични случки , но и срещи с различни хора,с които героят разговаря за живота ,за важните неща ...
Това е един от онези филми ,където един старец с богат житейски опит "пръска" мъдрост навсякъде от където мине .
Филмът е доста лежерен , неангажиращ ,а музиката на неотменният Анджело Бадаламенти е направо успокояваща. Дейвид Линч изненадва зрителя , който се е настроил за нещо странно и плашещо .
В главните роли : Ричард Фарнсуорт -Richard Farnsworth ;Сиси Спацек - Sissy Spacek
Филмът е от 1999 година .


















http://www.youtube.com/watch?v=8OnsVDKjhpc

неделя, 25 януари 2009 г.

Адмирал(2008)






Оригинално заглавие: Адмиралъ
Страна: Русия
Продължителност: 123 мин.
Официален сайт - admiralfilm.ru
Жанрове: Драма Военен Исторически 
Режисьор: Андрей Кравчук 
Сценарист: Александър Цацуев 
Продуцент: Джаник Файзиев
Участват: Константин ХабенскийЕгор БероевСергей БезруковЕлизавета БоярскаяАлександър Лазарев мл.Николай БурляевРоберт ДоусънОлег Фомин
Рейтинг в IMDB: 7.1
Компания Дистрибутор: Twentieth Century Fox C.I.S., Gemini Ukraine
Компания Производител: Film Direction, Dago Productions
Филма е заснет в: Русия, Украйна
Бюджет: 16 милиона долара

Филм, разказващ за живота и любовта на забележителния боен офицер от военноморският флот, полярния изследовател, а после станал адмирал, върховния управник на Русия – Александър Василиевич Колчак и Анна Тимирева. Действието се развива в периода 1916 – 1920 г. на фона на разрухата на Руската империя, две революции и гражданската войнa.

Лично мнение: Филмът е много добър, изключително добре направен.Тъй като имам афинитет към военните/ и особено руски/ филми, се постарах да го изгледам много внимателно.Тук-там има някои недомислици, но без това е невъзможно.Филмът грабва още от първите сцени, разказвайки за старото офицерство/каквото и ние сме имали/ за доблестта, честта и мъжката вярност - към цар, Родина, бойни приятели и любов.

Напоследък се забелязва и тенденцията да се правят руски филми за исторически личности/"Александър - Невската битка" е добър пример, както и "Офицери - спаси императора"/, които сякаш са опит да се реабилитират личности от руската история, низвергнати по време на комунистическия режим.










вторник, 6 януари 2009 г.

Das Leben der Anderen (Животът на другите)



Филмът на Florian Henckel von Donnersmarck “Животът на другите” жанрово се води политически трилър, но напрежението идва не толкова от развитието на сюжета, колкото от потиснатостта на героите от режима в Източна Германия преди падането на Берлинската стена. Режим, който ни е близък.
Общо взето става дума за това как ЩАЗИ (Министерството на Държавната сигурност в ГДР) подслушват и следят представители на артистичните среди, които подозират, че поддържат връзка с „упадъчния” западен свят.
По-конкретно Капитан Gerd Wiesler - агент HGW XX/7 (Ulrich Mühe) – поема мисията да шпионира Georg Dreyman (Sebastian Koch). Истинската причина за това е, че Министърът на Културата е хвърлил око на приятелката на Dreyman, актрисата Christa-Maria Sieland (Martina Gedeck).

В началото Gerd Wiesler изглежда отдаден на соц-идеята до фанатизъм, но постепенно започва да съпреживява на двойката, която следи, именно защото няма свой собствен живот. Това е „малкият човек” – създаден от режима, той почти не изразява чувства, не си сменя дрехите, не казва нищо повече от необходимото, нищо, което да го индивидуализира. Но когато се оказва, че всъщност има защо да следят Dreyman, има в какво да го уличат, той прави нещо наистина изненадващо – без да му пука за „кариерата” му на агент, социализма, ЩАЗИ, без да търси благодарност или близост с Christa-Maria, от която искрено се възхищава ...
И така, след падането на Берлинската стена, новият роман на Dreyman е посветен с благодарност на агент HGW XX/7...

Любима сцена: Малко момче с топка случайно влиза в асансьора заедно с агента и невинно го пита дали е вярно, че е от ЩАЗИ. На въпроса му зали знае какво е това, момчето отговаря, „Да, те се тези, които взеха татко”.
„А как се казва твоят... твоята топка?” пита агентът. „Ама ти наистина си странен, топките не се кръщават!” (перифразирам)

Лична оценка: 8

Aimee & Jaguar

Биляна А. ме подсети за един от любимите ми филми. Позволявам си тук да пусна линк към нейната рецензия.


Базиран е на истински случай, описан в книгата на Ерика Фишер по разказите на Lilly Wust - “Aimée”. Когато през 1999 г. Aimee and Jaguar излиза, Lilly все още живее в Берлин (всъщност, режисьорът Max Färberböck изпраща сценария за одобрение и на Лили, и на Ерика Фишер) и казва, че е дала съгласието си за издаването на романа и филма в памет на Felice -“Jaguar”.

Истината е, че нямам какво особено да добавя : )



Любима реплика:

- Не мисля, че съм достатъчно силна.

- За какво?

- За щастието.


Линк към IMDB


Лична оценка: 9,5