Barfuss (2005)

... или "Босоногата"

Режисьор: Til Schweiger
Сценаристи: Til Schweiger Dina Marie Chapman, Jann Preuss

В главните роли:
Til Schweiger като Nick Keller
Johanna Wokalek като Leila

Жанр: романтична комедия с драматични елементи (примерно)

Сюжет:
Ник е симпатичен неудачник, отчужден от аристократичното си семейство, който не може да се задържи на работа и сменя мацките като носни кърпички. Но при последното си назначение като чистач в психиатрична клиника среща Лайла.... и животът му се променя неимоверно, както се казва в такива случаи : )
Лайла е не просто невинна, тя е инфантилна и абсолютно непригодна към това, което наричаме нормален живот – не само в социално, но и в битово отношение. Разбира се, за това си има причина. Също така е обезоръжаващо очарователна. Но след като Ник предотвратява опита й за самоубийство, тя избягва от клиниката и го следва по петите /боса/. Той първо я съжалява, после му става досадна, а накрая, разбира се, влюбва в нея и тук историята заприличва на така добре познатото ни „наш`то момче спасява затормозена девица”... Е, не съвсем : )

Коментар:
Въпреки клиширания сюжет и холивудския си привкус, филмът е затрогващ по един много приятен и непретенциозен начин, изобилства от забавни моменти и красиви кадри - кинематографията е наистина майсторска. Актьорската игра също е на ниво. Трябва да призная, че в това отношение Til Schweiger не ме впечатли особено, но пък не може да не се поддадем на чара на немския Брад Пит.... Героите са пълнокръвни, с лична история и всеки претърпява логично развитие.
А, и да не забравя да спомена чудесната музика...

Любим момент:
Ник оставя Лайла сама на една гара и тя се озовава точно на пиацата сред проститутките. Спира кола и мъжът вътре привиква точно нея. Когато я пита дали ще му духа за пари, Лайла първо гледа объркано и неразбиращо, а след това разтваря сочните си устни и издиша срещу стъклото така, сякаш в колата има невидимо глухарче.

Една хубава рецензия тук.

Das Leben der Anderen (Животът на другите)

Филмът на Florian Henckel von Donnersmarck “Животът на другите” жанрово се води политически трилър, но напрежението идва не толкова от развитието на сюжета, колкото от потиснатостта на героите от режима в Източна Германия преди падането на Берлинската стена. Режим, който ни е близък.
Общо взето става дума за това как ЩАЗИ (Министерството на Държавната сигурност в ГДР) подслушват и следят представители на артистичните среди, които подозират, че поддържат връзка с „упадъчния” западен свят.
По-конкретно Капитан Gerd Wiesler - агент HGW XX/7 (Ulrich Mühe) – поема мисията да шпионира Georg Dreyman (Sebastian Koch). Истинската причина за това е, че Министърът на Културата е хвърлил око на приятелката на Dreyman, актрисата Christa-Maria Sieland (Martina Gedeck).

В началото Gerd Wiesler изглежда отдаден на соц-идеята до фанатизъм, но постепенно започва да съпреживява на двойката, която следи, именно защото няма свой собствен живот. Това е „малкият човек” – създаден от режима, той почти не изразява чувства, не си сменя дрехите, не казва нищо повече от необходимото, нищо, което да го индивидуализира. Но когато се оказва, че всъщност има защо да следят Dreyman, има в какво да го уличат, той прави нещо наистина изненадващо – без да му пука за „кариерата” му на агент, социализма, ЩАЗИ, без да търси благодарност или близост с Christa-Maria, от която искрено се възхищава ...
И така, след падането на Берлинската стена, новият роман на Dreyman е посветен с благодарност на агент HGW XX/7...

Любима сцена: Малко момче с топка случайно влиза в асансьора заедно с агента и невинно го пита дали е вярно, че е от ЩАЗИ. На въпроса му зали знае какво е това, момчето отговаря, „Да, те се тези, които взеха татко”.
„А как се казва твоят... твоята топка?” пита агентът. „Ама ти наистина си странен, топките не се кръщават!” (перифразирам)

Лична оценка: 8

Aimee & Jaguar

Биляна А. ме подсети за един от любимите ми филми. Позволявам си тук да пусна линк към нейната рецензия.


Базиран е на истински случай, описан в книгата на Ерика Фишер по разказите на Lilly Wust - “Aimée”. Когато през 1999 г. Aimee and Jaguar излиза, Lilly все още живее в Берлин (всъщност, режисьорът Max Färberböck изпраща сценария за одобрение и на Лили, и на Ерика Фишер) и казва, че е дала съгласието си за издаването на романа и филма в памет на Felice -“Jaguar”.

Истината е, че нямам какво особено да добавя : )



Любима реплика:

- Не мисля, че съм достатъчно силна.

- За какво?

- За щастието.


Линк към IMDB


Лична оценка: 9,5