Какво правиш тук, о, Бодхидхарма?
В тази постмодернистична газова камера?
Вън е студено, а вътре – още пó. Болен дух в болно тяло. Интелектуално-сексуалните ти напъни са като последни конвулсии. Който трупа познание, трупа тъга. Без любов си нищо. (И други библейски и човешки клишета). Еволюцията няма да успее да те спаси. Май всъщност не ти е останало друго, освен да се полюбуваш на собствения си труп. И все пак... Не пропилявай живота.
Който проявява не/здравословен интерес към разлагането на една човешка душа, да гледа филма на Майк Лий.
събота, 27 март 2010 г.
сряда, 10 март 2010 г.
The Blind side
Екранизацията на романа на Майкъл Луис най-после донесе на Сандра Бълок статуетката (малко след като получи малинка) за ролята й на волева, силна и отдадена на семейството си и доброто жена. "Що не ръкопляскате, бе?"
Това, което видях аз беше една доста посредствена - ала бълок игра - нищо особено, трудно излизане от типичния Сандра образ, който вече е рус, но все така хладнокръвен, леко романтичен, принципен, абе пуснете си Crash - няма разлика.
"Оригиналният" сюжет - във всяко същество дреме добро (дори в черните такива), стига някой да го види - се вихри с пълна сила на екрана в продължение на 120 минути и някак не успява да ме убеди в чистосърдечното и антирасистко намерение на екипа на продукцията. Тъмнокожите са лоши (ако бъдат оставени сами на себе си - провалят си живота, интересуват се само от жени, оръжие, наркотици и пиене), белите са консервативни и изпълнени с предразсъдъци, НО добри християни - на тях е даден шанс - приютяват едно черно момче (пускат го да учи в реномирано училище) и го превръщат от изгубена овца в успешен член на обществото. Три пъти ура!
Чудя се кой е съсипал една иначе толкова добра идея за пробуждането на алтруистичното в човека и го изродил, създавайки ТОЗИ филм? Как може да наблъскаш плоски стереотипи, да съчетаеш една до друга реплики като "Заплашвате ли мен, заплашвате сина ми!" и "Ако прекрачиш линията ще ти дам да разбереш!" и да твърдиш, че филмът се бори с расизма и предразсъдъците. Извинете!!!!
Като добавим, че характерите не търпят развитие, че така и не разбираме много от предполагаемата дълбока душевност на Майкъл ("лук, който има да белиш до утре"), съчетано с откровено безчувствена игра, явно отчаяната нужда от филм, който да набутат в десетката за номинациите тази година обяснява какво прави "Сляпата страна" в лигата на джентълмените. Колкото до оскара, присъден на Сандра Бълок ... без коментар - явно са калкулирали усилията й в Сблъсък и тук, добавили са малко тежест от главната конкурентка Мерил Стрийп в ролята на не толкова социално ангажирана готвачка и хоп - Сандра плаче и обяснява колко се радва, че майка й не я пускала с момчетата по колите като била на 16:)
Лична оценка - 5 руси косъма от 10
"Любима реплика" - Монологът на "мама" пред черните момчета". Настръхнаха ми космите под ноктите!
IMDB
Трейлъъъър:
Едно ревю тук.
Това, което видях аз беше една доста посредствена - ала бълок игра - нищо особено, трудно излизане от типичния Сандра образ, който вече е рус, но все така хладнокръвен, леко романтичен, принципен, абе пуснете си Crash - няма разлика.
"Оригиналният" сюжет - във всяко същество дреме добро (дори в черните такива), стига някой да го види - се вихри с пълна сила на екрана в продължение на 120 минути и някак не успява да ме убеди в чистосърдечното и антирасистко намерение на екипа на продукцията. Тъмнокожите са лоши (ако бъдат оставени сами на себе си - провалят си живота, интересуват се само от жени, оръжие, наркотици и пиене), белите са консервативни и изпълнени с предразсъдъци, НО добри християни - на тях е даден шанс - приютяват едно черно момче (пускат го да учи в реномирано училище) и го превръщат от изгубена овца в успешен член на обществото. Три пъти ура!
Чудя се кой е съсипал една иначе толкова добра идея за пробуждането на алтруистичното в човека и го изродил, създавайки ТОЗИ филм? Как може да наблъскаш плоски стереотипи, да съчетаеш една до друга реплики като "Заплашвате ли мен, заплашвате сина ми!" и "Ако прекрачиш линията ще ти дам да разбереш!" и да твърдиш, че филмът се бори с расизма и предразсъдъците. Извинете!!!!
Като добавим, че характерите не търпят развитие, че така и не разбираме много от предполагаемата дълбока душевност на Майкъл ("лук, който има да белиш до утре"), съчетано с откровено безчувствена игра, явно отчаяната нужда от филм, който да набутат в десетката за номинациите тази година обяснява какво прави "Сляпата страна" в лигата на джентълмените. Колкото до оскара, присъден на Сандра Бълок ... без коментар - явно са калкулирали усилията й в Сблъсък и тук, добавили са малко тежест от главната конкурентка Мерил Стрийп в ролята на не толкова социално ангажирана готвачка и хоп - Сандра плаче и обяснява колко се радва, че майка й не я пускала с момчетата по колите като била на 16:)
Лична оценка - 5 руси косъма от 10
"Любима реплика" - Монологът на "мама" пред черните момчета". Настръхнаха ми космите под ноктите!
IMDB
Трейлъъъър:
Едно ревю тук.
петък, 5 март 2010 г.
Antichrist (2009)
Близо десет години след "Златната палма" на "Танцьорка в мрака", Ларс фон Триер представи в Кан "най-шокиращия филм на 2009", като го посвети не на друг, а на Андрей Тарковски. Два факта, които автоматично превръщат "Антихрист" във филм на големите очаквания. Как отигра ЛФТ тази наистина висока топка?
За запознатите с творчеството на датския режисьор мъчителността е очаквано преживяване. За разлика от предишни филми обаче в "Антихрист" бруталността е самоцелна, а идеите, които би трябвало да мотивират агресията – недоразвити и неубедителни. Подобно на вещер ЛФТ хвърля в казана съставките на адската смес, от която ще се роди хаосът. От дълбините на депресията изплува темата за всеобхватното зло извън и вътре в нас. Човекът и природата като творения на Сатаната? Да, разбира се. Човешкото съществувание едва ли може да претендира, че е нещо повече от преминаване през цикъла мъка-болка-отчаяние-смърт. А природата? Тя не е земният рай, където можем да потърсим надежда и изцеление, а генезис на човешкото падение. Оттук е една крачка до идеята, че ключовата връзка "природа-живот" трябва да се прекъсне, за да бъде спряно злото в неговия корен. Друго решение няма. Бог и Зигмунд Фройд са мъртви. Затова ще се отдадем на инфантицид, филицид, гинецид, геноцид и геоцид.
Всичко е безупречно заснето срещу "скромните" 11 млн. долара и съдържа красиви кадри на фона на банални и претенциозни сцени. Героите са изцяло подвластни на сюжета, който усилено/насилено/ тласка зрителя към провокативната гледна точка на автора. Някои сигурно ще я приемат и ще почерпят вдъхновение от тази "митология на отчаянието". Не че темата не ни е близка. Просто нечии депресии не са толкова сполучливи, когато биват претворени в изкуство. По-важното е, че ЛФТ си направи така необходимия mental flossing. Иначе резултатът можеше да е много по-трагичен.
За запознатите с творчеството на датския режисьор мъчителността е очаквано преживяване. За разлика от предишни филми обаче в "Антихрист" бруталността е самоцелна, а идеите, които би трябвало да мотивират агресията – недоразвити и неубедителни. Подобно на вещер ЛФТ хвърля в казана съставките на адската смес, от която ще се роди хаосът. От дълбините на депресията изплува темата за всеобхватното зло извън и вътре в нас. Човекът и природата като творения на Сатаната? Да, разбира се. Човешкото съществувание едва ли може да претендира, че е нещо повече от преминаване през цикъла мъка-болка-отчаяние-смърт. А природата? Тя не е земният рай, където можем да потърсим надежда и изцеление, а генезис на човешкото падение. Оттук е една крачка до идеята, че ключовата връзка "природа-живот" трябва да се прекъсне, за да бъде спряно злото в неговия корен. Друго решение няма. Бог и Зигмунд Фройд са мъртви. Затова ще се отдадем на инфантицид, филицид, гинецид, геноцид и геоцид.
Всичко е безупречно заснето срещу "скромните" 11 млн. долара и съдържа красиви кадри на фона на банални и претенциозни сцени. Героите са изцяло подвластни на сюжета, който усилено/насилено/ тласка зрителя към провокативната гледна точка на автора. Някои сигурно ще я приемат и ще почерпят вдъхновение от тази "митология на отчаянието". Не че темата не ни е близка. Просто нечии депресии не са толкова сполучливи, когато биват претворени в изкуство. По-важното е, че ЛФТ си направи така необходимия mental flossing. Иначе резултатът можеше да е много по-трагичен.
Абонамент за:
Публикации (Atom)