събота, 27 март 2010 г.

Naked (1993)

Какво правиш тук, о, Бодхидхарма?
В тази постмодернистична газова камера?
Вън е студено, а вътре – още пó. Болен дух в болно тяло. Интелектуално-сексуалните ти напъни са като последни конвулсии. Който трупа познание, трупа тъга. Без любов си нищо. (И други библейски и човешки клишета). Еволюцията няма да успее да те спаси. Май всъщност не ти е останало друго, освен да се полюбуваш на собствения си труп. И все пак... Не пропилявай живота.

Който проявява не/здравословен интерес към разлагането на една човешка душа, да гледа филма на Майк Лий.

сряда, 10 март 2010 г.

The Blind side

Екранизацията на романа на Майкъл Луис най-после донесе на Сандра Бълок статуетката (малко след като получи малинка) за ролята й на волева, силна и отдадена на семейството си и доброто жена. "Що не ръкопляскате, бе?"
Това, което видях аз беше една доста посредствена - ала бълок игра - нищо особено, трудно излизане от типичния Сандра образ, който вече е рус, но все така хладнокръвен, леко романтичен, принципен, абе пуснете си Crash - няма разлика.

"Оригиналният" сюжет - във всяко същество дреме добро (дори в черните такива), стига някой да го види - се вихри с пълна сила на екрана в продължение на 120 минути и някак не успява да ме убеди в чистосърдечното и антирасистко намерение на екипа на продукцията. Тъмнокожите са лоши (ако бъдат оставени сами на себе си - провалят си живота, интересуват се само от жени, оръжие, наркотици и пиене), белите са консервативни и изпълнени с предразсъдъци, НО добри християни - на тях е даден шанс - приютяват едно черно момче (пускат го да учи в реномирано училище) и го превръщат от изгубена овца в успешен член на обществото. Три пъти ура!

Чудя се кой е съсипал една иначе толкова добра идея за пробуждането на алтруистичното в човека и го изродил, създавайки ТОЗИ филм? Как може да наблъскаш плоски стереотипи, да съчетаеш една до друга реплики като "Заплашвате ли мен, заплашвате сина ми!" и "Ако прекрачиш линията ще ти дам да разбереш!" и да твърдиш, че филмът се бори с расизма и предразсъдъците. Извинете!!!!

Като добавим, че характерите не търпят развитие, че така и не разбираме много от предполагаемата дълбока душевност на Майкъл ("лук, който има да белиш до утре"), съчетано с откровено безчувствена игра, явно отчаяната нужда от филм, който да набутат в десетката за номинациите тази година обяснява какво прави "Сляпата страна" в лигата на джентълмените. Колкото до оскара, присъден на Сандра Бълок ... без коментар - явно са калкулирали усилията й в Сблъсък и тук, добавили са малко тежест от главната конкурентка Мерил Стрийп в ролята на не толкова социално ангажирана готвачка и хоп - Сандра плаче и обяснява колко се радва, че майка й не я пускала с момчетата по колите като била на 16:)

Лична оценка - 5 руси косъма от 10

"Любима реплика" - Монологът на "мама" пред черните момчета". Настръхнаха ми космите под ноктите!

IMDB
Трейлъъъър:


Едно ревю тук.

петък, 5 март 2010 г.

Antichrist (2009)

Близо десет години след "Златната палма" на "Танцьорка в мрака", Ларс фон Триер представи в Кан "най-шокиращия филм на 2009", като го посвети не на друг, а на Андрей Тарковски. Два факта, които автоматично превръщат "Антихрист" във филм на големите очаквания. Как отигра ЛФТ тази наистина висока топка?

За запознатите с творчеството на датския режисьор мъчителността е очаквано преживяване. За разлика от предишни филми обаче в "Антихрист" бруталността е самоцелна, а идеите, които би трябвало да мотивират агресията – недоразвити и неубедителни. Подобно на вещер ЛФТ хвърля в казана съставките на адската смес, от която ще се роди хаосът. От дълбините на депресията изплува темата за всеобхватното зло извън и вътре в нас. Човекът и природата като творения на Сатаната? Да, разбира се. Човешкото съществувание едва ли може да претендира, че е нещо повече от преминаване през цикъла мъка-болка-отчаяние-смърт. А природата? Тя не е земният рай, където можем да потърсим надежда и изцеление, а генезис на човешкото падение. Оттук е една крачка до идеята, че ключовата връзка "природа-живот" трябва да се прекъсне, за да бъде спряно злото в неговия корен. Друго решение няма. Бог и Зигмунд Фройд са мъртви. Затова ще се отдадем на инфантицид, филицид, гинецид, геноцид и геоцид.

Всичко е безупречно заснето срещу "скромните" 11 млн. долара и съдържа красиви кадри на фона на банални и претенциозни сцени. Героите са изцяло подвластни на сюжета, който усилено/насилено/ тласка зрителя към провокативната гледна точка на автора. Някои сигурно ще я приемат и ще почерпят вдъхновение от тази "митология на отчаянието". Не че темата не ни е близка. Просто нечии депресии не са толкова сполучливи, когато биват претворени в изкуство. По-важното е, че ЛФТ си направи така необходимия mental flossing. Иначе резултатът можеше да е много по-трагичен.