четвъртък, 28 февруари 2008 г.

Juno


Юнона (жената на Юпитер, не на Зевс, както е според сценаристката), е невероятно сладко 16-годишно момиче. Поне на пръв поглед. Всъщност тя е уникално момиче, луд характер, казвам ви. Ако имам дъщеря, искам да е такава (естествено, ще разбира по-добре разликата между Зевс и Юпитер и ще гледам да не забременява на 16, което ще ме повиши автоматично в степен откачалка воайорка, ама нейсе:).
Та, "всичко започна в това кресло", Джуно се оказва с "оплодено яйце", и противно на всякаква логика, се държи зряло - няма рев, драми и тръшкане. Решава, че не й се абортира и че вместо това ще направи подарък по "библейски" на някое семейство, което не може да има деца.
Във вестника, точно до обявите за екзотични животни и продажба на игуани, открива и тази на Ванеса и Марк, които искат бебе повече от всичко. И решава да им даде "това нещо".
Съобщава на родителите си (които реагиран просто нечовешки свястно) и лека-полека се стига до момента, в който Ванеса (и само Ванеса) получава човечето.

Това е сюжетът, простичък - 3 сезона - 9 месеца, нищо особено. Толкова обикновено, че няма как да не те хване. Развитието, обаче, диалозите, "лафчетата", те са, които правят филма безценен. Тях няма как да пресъздам. Просто ти препоръчвам горещо да го гледаш, заслужава си.

А, да, щях да забравя - Оскар за най-оригинален сценарий.

Лична оценка то 1 до 10 - 7.

Любима сцена от филма: Ванеса говори на корема на Джуно. Както и, когато Блиибик открива 100-тина кутийки тик-так в пощата си.

Любима реплика: "Аз още пазя бельото ти.
- Аз още пазя девствеността ти!
- Ще млъкнеш ли?
- Срамуваш ли се, че го направихме?
- Не.
- Защото ти поне не трябва да носиш доказателството под пуловера си! Аз съм планета."

и...

"-Родителите ти сигурно се чудят къде си.
- Не. Вече съм бременна, така че в каква друга бъркотия
мога да се забъркам?"

Филмът в IMdb.

И задължителният трейлър.

Контрол



Филм от унгарски произход. Сцена на действие - метрото в Будапеща (което, оказа се, е едно от най-големите в Европа). Цяла армия от контрольори ежедневно кръстосва вагоните и "Билети и карти за проверка!". Познато, а! Ама тези са корави копелета. Новата им униформа включва черни кожени якета и само най-върлите контрольори могат да я носят.

Съперничество, себедоказване, достигане на дъното, тичане по релсите пред мотрисите.
И сред шаренията на многоликата тълпа бавно се промъква като дим черната фигура на един убиец.



Главният герой (играе го малко паднал ангел) е призван да оцелее в подземията, защото по незнайни причини е отказал светлото. Пак той отървава хората от сянката. При това го прави без всякакъв героизъм.

Има и жена, разбира се - една девойка в костюм на мечка, която в ролята на ангел-А спасява Бучу в края на филма и го извежда на светло.



Нямам забележки. Нито една. Препоръчвам.

Личната ми оценка от 1 до 10 - 9.5

Любима сцена от филма: След убийство, извършено от един от контрольорите, всички са свикани на разговор с психиатър. Уникален колаж на лудостта!

Любима реплика:"- Тате...
- Да?
- Според теб аз смахната ли съм?
- Да, слава богу!"

Филмът в IMdb и на официалния му сайт.

Едно чудесно ревю от Дес, благодарение на която научих за филма.

И разбира се, специално за вас тРейлър.

сряда, 27 февруари 2008 г.

La Vie en rose


Филм за врабчето Едит, хронологично размесен, визуално впечатляващ, лиричен на моменти, с основна идея, която ми се губи, но обикновено така е с биографичните филми.

Не ми направи добро впечатление, че образите стояха сравнително плоски, нямаше особено разпростиране и развитие.

Изключително ми хареса играта на актрисата в ролята на Едит (съвсем заслужено получила Оскар за което), присъствието на светлината във филма, персонажите. Усещаше се духът на времето, макар и едва-едва - като алкохолно изпарение.

Гледах го очарована. Препоръчвам.

Любима реплика от филма: писмо на Едит до Марсел - "Скъпи, пред перспективата, да лежа,зачеркнах един ден,..дълъг и в същото време кратък. Каква липса, когато самолетът излети, отнасяйки моето сърце, разума ми, диханието ми... Ти мой малък, мое дете, моя любов, твоят аромат остана по чаршафите...а моето сърце спи 24 часа в денонощието, в обятията на мъката.."

Любима сцена: Когато Марсел се появява, след като Едит го е накарала да хване самолета. Щастлива тя му прави кафе и търси подаръка, който му е приготвила. Като статуи около нея стоят най-близките й хора. Казват й, че е станала катастрофа и Марсел е мъртъв.

Личната ми оценка от 1 до 10: 7

Резюме на филма в ImdB - тук.

И накрая задължително - официалният сайт на филма.

вторник, 26 февруари 2008 г.

Fados de Carlos Saura

Фадо е последният филм на Карлос Саура (виж също така Фламенко, Танго, Саломе и още 40 филма:). И единственият, който съм гледала (засега).
Ако очаквате, че това е обикновен филм със сюжет, актьори и филмова мюзика, ще познаете само за музиката. Защото музиката е главният герой, основният сюжет и абсолютният режисьор в този филм.

Второ предупреждение - задължително гледайте Фадо на кино (в добро кино - с удобни седалки, уютно излъчване и добро озвучаване - всички тези изисквания изключват ЕБЦК).

И трето - намерете от някъде субтитри. Ако не знаете португалски и испански като майчини езици, няма да разберете за какво пеят всички тези прекрасни изпълнители, които музиката кара да преживяват някаква невероятна емоция. Не че музиката не е достатъчна, за да ПОЧУВСТВАТЕ, но все пак...липсва историята.

Когато слушате и гледате този филм, не може да не ви навее усещането, че сте на сцена и пред вас и специално за вас са се събрали най-добрите гласове и танцьори от Кабо Верде, Испания, Бразилия и Португалия (извинявам се, ако съм пропуснала някого).

Танците са с вълшебна хореография, сцените са изградени простичко, но въздействащо - огледала, светлина и платна, върху които се прожектират кадри от Лисабон, от разпяването на Амалия Родригес, с изпълнението на стар фадо певец.

За изпълнителите няма друга дума, която да използвам, освен абсолютни!
Любимият ми Каетано Велосо, очарователната Марица, и един бразилски ангел, в който с богомолски плам, почти се влюбих.

Забравяш за камерата. Понякога не й достига обектив и бързина, за да улови това вълшебно движение на мускулите, но и човешкото око е също така несъвършено. Затова се и засилва усещането, че пред теб всичко се развива в момента.

Любима сцена от филма: Мисля, че се пада трета по ред. Ако гледате трейлъра, линк към който съм пуснала по-долу, началото на представянето започва с това изпълнение.

Личната ми оценка за филма от 1 до 10 - 10.

Резюме в IMDB - Хм, странно, но не ме учудва, че липсва.

Едно тъжно фадо.

И за десерт - трейлър.