петък, 14 март 2008 г.

Русалка


Филм от конкурсната програма на София филм фест. Гласувах за него за наградата на публиката преди да съм го гледала. Смятам, че направих добър избор. Чудесен филм.
Според рецензията идеален представител на комерсиалното арт-кино. Честно, не ми беше хрумнало, докато го гледах.

Вълшебна история, наивна, очарователна и сладка - като 8-годишно дете.

Алиса живее на морския бряг в къща, иградена от боклуци, заобиколена от странни персонажи - скафандър със снимка, залепена за шлема (олицетворение на липсващия баща, когото тя никога не е), полуглуха баба и бликаща от живот и лъст майка.

Едно затъмнение, среднощна "прелюбодейска" сцена и един пожар - и Алиса решава, че никога няма да проговори отново. Тази й особеност я причислява към "ненормалните" и запраща в училище за изостанали деца, където се научава, че ако наистина силно искаш нещо, трябва да се съсредоточиш и преброиш до 4. Нещо... например унищожителен ураган, който опустошава крайбрежието и буквално я издухва със семейството й в Москва.

В големия град малките чудеса трудно се забелязват, особено ако едно 17-годишно русоляво особено и "нямо" момиче броди по улиците му облечено като джи ес ем - ЖЪЛТ. Особняци - много, включително една скитница с половин тяло - много красива (защото, докато майка й е била бременна с нея не преставала да гледа снимка на Мадона, разбира се).
А когато същото това момиче открива любовта, дори проговаря, за да го каже, пак остава незабелязано. Тук вече аналогиите с Андерсеновата русалка станаха много силни, което трябваше да ми подскаже, че режисьорката не е предвидила хубав край.
Русалката спасява принца (цели 3 пъти). Той до края не разбира,, не чува и не вижда любовта й, нито какво представлява тя. Трагичен край (без грам мелодрама)...

Изключително добре заснет, страхотни идеи, запомнящи се сцени, малко плоски образи (на Саша и Рита), леко разводняване на втората част от филма, но определено впечатляващ. Оставя следа. Ще го гледам пак като намеря субтитри на български. Препоръчвам!!!

Лична оценка от 1 до 10 - 7,3.

Любима сцена - ябълките, които падат наведнъж от дървото, Алиса спасява Саша на магистралата, бой с парфюми в един магазин, сцената, в която Алиса се прави на умряла и Саша вика линейка, и много, много други - почти всички сцени са като мини филмчета.
Любима реплика - "Кой е виновен за това, което ни се случи, кой е виновен" - отговор наум "...аз, аз, Алиса съм виновна" "Не разбирам как можеш да продаваш нещо, което не ти принадлежи? Как можеш да продаваш луната?".

Филмът в IMdb

Трейлър

Няма коментари: