четвъртък, 25 февруари 2010 г.

The Cove

Дали има човек, който да не харесва делфините. Интелигентни, грациозни, доплуват на помощ, ако си в беда, по всяка вероятност съществата с най-добър сонарен апарат, а може би и реч, която поради природните си несъвършенства не можем да разберем.
Е, ако не знаете, срещу тях се извършва геноцид. Биват преследвани като вредители, унищожаващи рибата в японските морета, продават ги на паркове, в които затворени и стресирани, развиват язви, и не на последно място, ежедневно се прощават с живота си, поради криво разбрани националистични подбуди.
В Тайджи, Япония, местен символ е делфинът. В музея можеш да гледаш водно шоу с главни изпълнители тези превъзходни бозайници, като едновременно си похапваш пържено делфинско и купуваш плюшен делфин на детето си. А всяка сутрин в затворен за хорските погледи залив двадесетина рибари избиват по неописуемо жесток начин всички делфини, които не са успели да продадат на увеселителни заведения по света. Мислите си, че може би хората в Тайджи гладуват, че със сигурност изхранването на населението е по-важно от 23 хиляди делфина по-малко на година, но оказва се, че месото им е отровно, чисто и просто е концентриран източник на живак, превишаващ над 20 пъти допустимите норми за съдържание.
Откривателят на Флипър - сериал от близкото минало, поставил традицията с водните увеселителни паркове, разбира какво е причинил на делфините и е отдал живота си на тяхното спасяване. Без условия и изключения - той е навсякъде, където има делфин в беда.
Целта му е да започне с едно конкретно място - Тайджи - да спре порочната практика на местните, подкрепяни от китоловните амбиции на Япония.
"Заливът" е филм с грийн пийс привкус, но пък за сметка на това искрен и правдоподобен. Пропагандните залитания не променят по никакъв начин внушението и кървавите факти, които сами по себе си няма как да бъдат изопачени от ничия гледна точка.
Не препоръчвам филма на хора със слаби нерви и на върлите любители на делфини като мен. Прекалено жестоко е...
Но трябва да знаем какво се случва, да направим избора си как да помогнем да се прекрати кошмара, в който поставяме живите същества около нас.
Аз лично, като човек ходил цели два пъти в делфинариум, обещавам тържествено да бойкотирам посещенията в подобни паркове.

Трудно ми е да дам оценка за филма, не бих го причислила към документалното кино от висок клас, по-скоро към пропагандното, но усилията и самоотвержеността на екипа при разкритията и изобличаването им заслужават 7 хамсии от 10.

вторник, 23 февруари 2010 г.

Био продукции - увод

 Реших да направя тук преглед на онези биографични филми, които са оставили траен отпечатък в съзнанието ми. 

 Вместо увод ще поразсъждавам малко над въпроса, какво е нужно на един биографичен филм за да бъде той добър биографичен филм. Достоверност? Разбира се, аз като зрител разчитам на достоверност когато гледам филм базиран не на художествена измислица, а на реални събития. Но откъде мога да знам доколко коректно лентата отразява това, което се е  случило? Не съм била там, не познавам лично човека... Ако филмът се отнася за личност от древността няма живи свидетели, които да кажат кое как точно е било, ако пък става дума за съвременен човек всеки от неговите близки и познати има свое субективно мнение за случките от биографията му. Така че трябва да приемем факта, че биографичното кино е малко или много спекулативно. Аз се надявам да е възможно най-малко спекулативно, но ми е ясно, че не мога да разчитам да ми покаже чистата истина за нечий живот (все пак, дори да са базирани на биографии, тези филми са художествени, а не документални). Тук само ще вметна един любопитен факт, без да го коментирам. Демоничният образ на графиня Елизабет Батори - най-масовата разкрита серийна убийца, е вдъхновил десетки филми. Почти всички я представят като ужасяващ психопат с ненаситна жажда за кръв. Словашкият режисьор Юрай Якубско обаче смята, че това е една изкривена представа, която несправедливо очерня името на унгарската аристократка. Затова през 2008 година той заснема филма "Bathory", където показва графинята в напълно различна светлина: като една невинна, нежна и изтънчена дама... 

 По мое мнение добрият биографичен филм би следвало в общи линии да отразява действителността. Но достоверността сама по себе си не е естетическо качество. Записът от охранителна видеокамера представя точно и вярно действителни събития, само че това не го прави произведение на изкуството. Освен истинност това, с което може да ме спечели един биографичен филм е същото, което търся у всеки един филм независимо от жанра - убедителност. Киното разчита на една конвенция между зрител и артист. Аз като зрител искам да повярвам, макар да си давам сметка, че това, което се прожектира на екрана не е действителността, или поне не съвсем. Готова съм да повярвам, затова отивам в киносалона. Но все пак не бих повярвала на каквото и да е и очаквам от екипа от артисти да са се постарали да ме убедят. Ако филмът е убедителен магията се получава и аз си тръгвам вярваща защото този плосък екран се е превърнал в един реален свят за мен, почти като този наистина реалния, дето чака отвън. Липсва ли убедителност обаче из главата ми се търкалят думичките: " Да бе, да!".

 Биографичните филми, които ще отбележа тук явно са успели да ме "омагьосат" щом ги пазя в съзнанието си, затова реших да споделя впечатленията си за тях. Първо си мислех, че това ще е един кратък преглед, но май няма да е точно така, затова ще го нацепя на няколко части според под-категориите, в които успях да разпределя тези "био" продукции: 

- личности от средните векове;

-личности от Изтока;

-художници;

-личности от ХХ век.

 Тук ще спра засега, тъй като ми се струва, че доста се разпрострях с общите уводни приказки, а и се изморих. Пожелайте ми успех и малко по-стройна мисъл за по-нататъшните публикации. ;) 

Следва продължение.

четвъртък, 18 февруари 2010 г.

Козина в очите

Бенисио и Антъни са го закъсали здраво в тази криза - само това мога да кажа, след като направих опит за убийство на добрия ми вкус снощи - начос, шоколадови стафиди и човека - вълк, ямииииииии.

Моля ви - не си и помисляйте да губите този час и половина от живота си. От този филм и комедия не става. Просто една голяма трагична изцепка. Това е.
Не поставям отрицателни оценки, така че се въздържам от традиционното даване на такава.
И трейлър няма да пускам да не се изкушите да го дръпнете и да съжалите след това.
Но няма как да не споделя любимата ми сцена - мацката търчи да спасява вълчо с любовта си - "Лорънс, Лорънс!", пухчо й изръмжава и нашата обръща бяг право към дълбоката, страшна гора, сам сама. И накрая, когато върколакът я притиска в мощните си космати ръце (хох, Кинг Конг артишок да ръфа), вместо да я разкъса или тя да го застреля, следва полу-любовна сцена стил "Красавицата и звяра" (почти чувах Селин Дион на фона), нещо човешко проблясва в неговия поглед, аха да бъде спасен и Гуен го застрелва. Логика!

И сега офф топик един виц покрай другия "блок бастърд" на сезона: "Защо Шерлок Холмс няма жена? Елементарно - Уотсън!" :))))))

сряда, 17 февруари 2010 г.

Orlando (1993)




Режисьор: Сали Потър

По романа на Вирджиния Улф "Орландо. Биография"(1928)

В главната роля: Тилда Суинтън

С участието на: Били Зейн, Куентин Крисп, Джими Съмървил

Жанр: (претенциозна/декадентска) драма

Сюжет: Орландо е млад благородник, който дава обет на грохналата кралица Елизабет да не остарява, в замяна на което тя обезпечава него и бъдещите му наследници със собствен замък. След нейната смърт в течението на няколко века той познава насладата и разочарованието от любовта, увлича се от поезията, но не успява да стане поет и решава да замине на изток възползвайки се от предложения му пост на посланик в Константинопол. Там животът му се променя коренно когато една сутрин събуждайки се от сън той установява, че се е превърнал в жена... и т.н.

Коментар: Трейлърът и присъствието на Тилда Суинтън много ме въодушевиха и седнах да гледам филма с големи очаквания, които обаче за мое съжаление си останаха напразни. Не съм чела въпросния роман (нито, признавам си, каквото и да е от Вирджиния Улф), но въпреки това през цялото време имах непоколебимото усещане, че самата Сали Потър най-много да го е попрелистила на вентилатор пишейки сценария за екранизацията си. В този филм има единствено красиви картинки, които за съжаление са напълно кухи и самоцелни. Наистина визията е майсторски изпипана и много хубава, но просто увисва, защото е лишена от всякаква психологическа плътност. При все че действието преминава през няколко века няма никакво усещане за натрупване на време, просто подобно на слайдшоу се нижат едни плоски импресии на различни епохи . Но да оставим усещането за време, истински неприятното е това, че в целия филм няма нито един убедителен и психологически пълноценен персонаж. А това е наистина жалко, особено като се има предвид, че тук играят забележителни имена, начело с Тилда Суинтън, която си е нечовек. Това е положението - хубавата актьорска игра не може да спаси слабата режисура също както красивата визия не може да спаси повърхностния сценарий. Киното е изкуство на синтеза, няма как да изолираш един добър компонент от някой филм и да му се насладиш без да обръщаш внимание на цялата останала плява вътре, просто не става. Най-много да те хване яд за похабения качествен материал. 

Barfuss (2005)


... или "Босоногата"

Режисьор: Til Schweiger
Сценаристи: Til Schweiger Dina Marie Chapman, Jann Preuss

В главните роли:
Til Schweiger като Nick Keller
Johanna Wokalek като Leila

Жанр: романтична комедия с драматични елементи (примерно)

Сюжет:
Ник е симпатичен неудачник, отчужден от аристократичното си семейство, който не може да се задържи на работа и сменя мацките като носни кърпички. Но при последното си назначение като чистач в психиатрична клиника среща Лайла.... и животът му се променя неимоверно, както се казва в такива случаи : )
Лайла е не просто невинна, тя е инфантилна и абсолютно непригодна към това, което наричаме нормален живот – не само в социално, но и в битово отношение. Разбира се, за това си има причина. Също така е обезоръжаващо очарователна. Но след като Ник предотвратява опита й за самоубийство, тя избягва от клиниката и го следва по петите /боса/. Той първо я съжалява, после му става досадна, а накрая, разбира се, влюбва в нея и тук историята заприличва на така добре познатото ни „наш`то момче спасява затормозена девица”... Е, не съвсем : )

Коментар:
Въпреки клиширания сюжет и холивудския си привкус, филмът е затрогващ по един много приятен и непретенциозен начин, изобилства от забавни моменти и красиви кадри - кинематографията е наистина майсторска. Актьорската игра също е на ниво. Трябва да призная, че в това отношение Til Schweiger не ме впечатли особено, но пък не може да не се поддадем на чара на немския Брад Пит.... Героите са пълнокръвни, с лична история и всеки претърпява логично развитие.
А, и да не забравя да спомена чудесната музика...

Любим момент:
Ник оставя Лайла сама на една гара и тя се озовава точно на пиацата сред проститутките. Спира кола и мъжът вътре привиква точно нея. Когато я пита дали ще му духа за пари, Лайла първо гледа объркано и неразбиращо, а след това разтваря сочните си устни и издиша срещу стъклото така, сякаш в колата има невидимо глухарче.

Една хубава рецензия тук.

понеделник, 8 февруари 2010 г.

9 (Девет)

Пълнометражната версия на филма на Шейн Ейкър, базирана на късометражния 9 (2005). Посредствена история, твърде много екшън, диалогът спокойно можеше да отсъства. Но пък визията си заслужава.

Клип: