вторник, 15 септември 2009 г.

The Bed Sitting Room (1969)

Лондон, 60-те години на 20 век. Мао Дзедун и британският министър-председател току-що са сключили изгодна сделка - 100 йен-паунда седмичен наем за "Даунинг стрийт" 10 и... А-бомбата удря. След ядреното "недоразумение", предизвикало най-кратката война в историята - 2 мин. и 28 секунди, в Обединеното кралство цари глад, разруха и мизерия. 20-ина оцелели се лутат из пост-апокалиптичния пейзаж и се опитват да удържат устоите на британското общество и държавност в условията на радиация. Семейство живее във вагон на продължаващото да функционира безупречно лондонско метро, но се налага да излезе оттам и да се сблъска с ужасната реалност на повърхността. Дъщерята е бременна в 17-ия месец - не е ясно точно с какво. Хора започват да претърпяват странни мутации. И през цялото време не трябва да спират да се движат, за да не станат лесна мишена на евентуален нов удар от неизвестния враг...
Апокалиптична фантазия, комедия на абсурда, футуристичен фарс - филмът на Ричард Лестър е изпъстрен с находчиви идеи, сакрастични реплики, смахнати герои и необичайни сцени. Феновете на Монти Пайтън сигурно ще го харесат.

Цитат:
"We should all ask ourselves: is it necessary for people to leave the womb nowadays? That's where most of the trouble seems to start in this wicked world."

Трейлър:

сряда, 22 юли 2009 г.

Presenting IFC и ... ще гледате ли Хари Потър 6?

Последното ми попадане (направо пРопадане, цял ден се лутах от статия на статия) - Гласовете на независимата култура. Правят чудесни филмови списъци. Поздрав с този.

Колкото до Хари, вярна на традицията, поставена от мен и сестра ми преди вече 3-4 години да гледаме заедно всеки нов, снощи се замъкнах на нощна прожекция. В случая сама, освен ако и тя не е отишла в някой киносалон в Брюксел по същото време. Негативните впечатления ми съсякоха и без друго мрачното настроение още повече - билетът е скъп, киното беше явно опикано (тази миризма не може да се сбърка), мотането в МОЛА затвърждава, че всичко е витрина в нашето общество, и тем подобни монолози, които се връткат из уморен мозък късно вечер.

Колкото до самия филм. Поддържаше интереса ми в продължение на 2 часа и половина. И нищо повече. Наблегнали са на ефектите, орязали са историята, актьорите го дават на уволнение, музиката хич не грабва, изобщо... може да се каже, че "нечистокръвният" е преход към finale grande, а не самостоятелен, жив филм. Нещо като свръх дълъг трейлър на последнта серия. Заслужава си да го гледате, само ако искате да видите в едър план какво се случва с висящ мост при влизането му в резонанс (това само теоритично го бях чувала).

Нещо като Здрач, ама уж по-дълбоко.

Оценка - 5
Любима реплика - няма.
Любима сцена - няколко - имаше забавни моменти, които обаче не оправдаваха 12-те лева.

Трейлър на трейлъра:

петък, 19 юни 2009 г.

Вещицата (Häxan)

Какво правят хората, особено древните такива, когато се окажат в съприкосновение с необяснимото? Опитват се да го разположат в своя система от вярвания за свръхестественото, според която човеците получават достъп до тайните на други светове с помощта на избраници и посветени. Така възникват митологиите, неизменно населявани от духове, магьосници, вещици и всякакви други същества-проводници на добри и лоши сили. Доказателствата за това са изобилни: от чудноватите персийски причинители на болести - полухора-полуживотни, през вещиците и магьосниците на средновековна Европа до врачките и медиумите в наши дни. Аспекти на този феномен показва датският режисьор Бенямин Кристенсен във филма Вещицата, като ни връща в 15 век, време, в което ако си стара, бедна и – не дай Боже – гърбава, имаш тикове или се ползваш с друг отличителен белег, лесно можеш да попаднеш в онази низвергната категория, осъдена да опознае фатално отблизо методите на Инквизицията.
С какво конкретно се занимава една вещица, да речем, в 1488 г.? Когато не е заета да омагьосва обувки и да дои дръжки на брадви, тя забърква отвари от пръсти на прясно свалени от бесилото престъпници, помага на нещастно влюбените жени да спечелят благоразположението на техните любими - благочестиви монаси чревоугодници, участва във вещерски сборища (разбира се), ражда деца на Дявола и върши какви ли не други чудовищни деяния. Срещу тази могъща духовна чума се изправя Църквата, чиито пътуващи трупи от монаси-инквизитори умело залавят, разпитват, измъчват и побеждават злото, където и да се намира (а то се оказва най-вече в царството на безграничното човешко въображение).
Филмът е създаден преди близо 100 години и е замислен като опит да даде съвременно (за 20-те години на миналия век), рационално, научно обяснение на мистериозната глава в човешката история, наречена Вещицата. Както авторът сам осведомява в началото на филма, показаното е културно-историческа репрезентация в движещи се образи на вещерството като феномен през вековете. Резултатът е повече от интригуващ. Най-високобюджетният скандинавски филм за времето си, Вещицата (1922) е истинско пиршество за очите със своите театрален реквизит, специални ефекти, грим и изпълнения на актьорите. В жанрово отношение филмът най-често бива определян като документален хорър, представляващ едновременно илюстровано изследване на историята на вещерството, смразяващ филм на ужасите, пародия и опит за оценка на примитивните и суеверни вярвания на човечеството. От който и аспект да се разглежда, Вещицата е едно необикновено и новаторско произведение, което, използвайки достиженията на киното в този ранен етап на неговото развитие, поставя и се стреми да даде отговор на психологически и културни проблеми, продължаващи да вълнуват хората до ден днешен. Своеобразният кинематографичен подход (кадрите в близък план, нощното снимане), прекрасният мизансцен и наситеното действие (през по-голямата част от филма) несъмнено ще събудят интерес към тази необичайна творба. Очевидно е влиянието, което филмът на Кристенсен е оказал върху считания за един от най-добрите образци на нямото кино Страстите на Жана д’Арк (1928) на друг далеч по-именит датчанин - Карл Теодор Драйер.
Бележка: Описанието се отнася за оригиналната версия на филма от 1922 г. През 1967 г. той излиза в съкратен вариант, в който класическият музикален съпровод с мотиви на Шуберт, Вагнер, Моцарт, Чайковски, Бетовен и др. е заменен с джаз музика, а титрите – с текст, четен от поета-битник Уилям Бъроуз.

Линк IMDB

Black Mass

вторник, 9 юни 2009 г.

Небеса

линк в IMDB: Heaven (Tom Tykwer, 2002)

"Небеса" е филм за абсолютната любов - безусловна, мистична, неземна...

Живеещата в Италия британска учителка Филипа (Кейт Бланшет) до безкрайност търси помощ от властите, за да спре високопоставен бизнесмен, убиващ много хора с наркотиците, които пласира, в това число и съпругът й. Отчаяна от бездействието на полицията, след смъртта и на поредната нейна ученичка, тя решава сама да потърси възмездие, като поставя взрив в кабинета му. Злощастното стечение на обстоятелствата, обаче пощадява истинския виновник, а погубва четирима невинни. Тя научава за трагичната грешка, чак в полицията, където сама се е предала. Там нейн преводач е младият полицай Филипо (Джовани Рибизи). Той решава да й помогне да избяга, знаейки, че всъщност полицията служи на престъпния бизнесмен...

"Небеса" обаче категорично надхвърля сюжета и простото разказване на история в стил трилър. Визията, музиката, играта, емоцията всъщност са тези, които са най-същестени тук. Немският режисьор Том Тиквер сътворява едно изчистено кинематографично изживяване. Следвайки един постоянен и плавен ритъм на филмовото повествование, той засилва чувството на нереалност. Повтарящият се през целия филм мотив от "Spiegel im Spiegel" на естонския композитор Арво Пярт, играе несъмнено много важна роля и допълнително засилва това внушение за интимно преживяване и безвремие (интересен факт е, че в минималистичният шедьовър на Гюс Ван Сант "Джери", появил се същата година, се използва същата мелодия и повторението й през целия филм, налице е същата вглъбеност в играта). Диалозите не са многословни, а на много места говорят само погледите, израженията, докосванията, кадрите и сцените сами по себе си. Играта е предимно сдържана, но удивително истинска. Изключение от това правило не правят и второстепенните роли, например бащата на Филипо (Ремо Джироне). Без да се натрапва, операторската работа е отлична - Франк Грийбе прекрасно пресъздава Торино, а във втората половина на филма и провинция Тоскана, насищайки кадрите с много колорит и изящност.

В "Небеса" любовта е съдбовна, удивително чувствена, но за щастие лишена от излишен патос и сантимент. И двамата главни герои са родени на една и съща дата, носят еднакви имена, а към края на филма и изглеждат почти еднакво. Сакаш не разума и житейският избор, а провидението е предопределило съдбите им и героите са създадени за да се срещнат и да им се случи каквото им е писано. Краят им е красива метафора - потъват в небесата.

вторник, 2 юни 2009 г.

Breath

Отдавна се каня да подхвана Ким Ки Дук. И ето - от краката - последния филм, който гледах от майстора на тихата лудост:)

Дихание - заглавие, което никак не можех да свържа с описанието (оказало се безумно нереално ("затворник се влюбва в жената, която декорира килията му"), но което си дойде на място по време на филма, е абсолютно издържан в стила на режисьора, познат ни от "Пролет..." и "Стик № 3". Почти отсъстващ диалог, репликите на героите подчертават тяхната затвореност - всеки се хлъзга по собствена повърхност, без да допира другия. Уж завихрящият се любовен триъгълник няма върхове, три заледени плоскости, които случайно се докосват.
Накратко: семейство от снимка - скулптурка, музикант, дете. Жената, потънала в себе си, по цял ден съзерцава и се носи с отстояние поне 10 градуса от реалността, много добре июлстрирано не толкова от константното й мълчание, колкото от реакциите на дъщеря й (изненадана да подскача на някакво мтв парче по телевизията).
Съпругът изневерява, доказателството е една шарена шнолка, която Тя намира в колата.
Третият е затворник (номер 5976), който очаква изпълнение на смъртна присъда и нееднократно посяга на живота си, (единственият със собствено име в историята).
Повърхностите се завъртат в момента на намиране на шнолата.
Жената отива в затвора и се среща с номер 5976. Следват още 4 срещи - 4 сезона (тук идва вече декорирането на килията) и навлизане все по-навътре в лудостта на жената. От ням свидетел, затворникът се превръща в жертва. Жената чудовищно се разтваря пред него, за да изцеди последния му дъх и да стане отново себе си, да намери пътя обратно към съпруга си.
....
Страхотно развитие на образите. С малко мръдване изместените оси на героите застават в причудливи и нереални състояния, но в крайна сметка достигат хармония и запяват заедно (доста фалшиво, между другото). Много ме зарадваха закачките на режисьора - с изпускането на ризата, осакатения ангел, номера на колата (5975), взаимоотношенията между затворниците в килията, директорът на затвора - воайор:)
Хм, колкото до затворника, имам си собствено тълкувание на неговото присъствие във филма, но това е запазена територия за зрителя.
Препоръчвам филма. Определено въздейства, гледайте:)

Лична оценка - 8,5 (намерих дълбочина, какво да се прави:)

Линк към IMDB

Трейлър

понеделник, 18 май 2009 г.

Hot Fuzz

Перфектният филм за неделя вечер. И за понеделник вечер. Абе, когато и да го гледате, все ще е идеално.
Свеж хумор, чудесна операторска работа и забавни похватчета. Не може да те отгечи и за минута (благодарение на него останах будна до полунощ, въпреки, че заспивах в 9).
Накратко.
Никълъс Ейнджъл е ченге. Най-добрият police officer в Лондон. И по стечение на сценария бива повишен като сержант в Стадфорд. Град, в който нищо не се случва. На пръв поглед. Седмица, две след пристигането му един след друг намират смъртта си уж при естествени обстоятелства няколко човека. А гениалният мозък на Ейнджъл започва да работи на пълни обороти.
Историята е предадена с чудесен хумор, внимание към детайла, добра работа с монтажа. Истинско удоволствие е за гледане :)

Същият екип е създал Shaun of the dead - най-забавният и остроумен филм за зомбита, който съм гледала:)

Лична оценка: 8
Филмът в IMDB.

Трейлър

неделя, 17 май 2009 г.

Generation Kill

Винаги съм мразел HBO. Не само заради комерсиализма и некомпетентността им. Просто съм ги мразел. Но този сериал ги издигна едно стъпало нагоре.Сериал за разузнавателна рота в Ирак.Сериал за пичовете, които са надървени да изчукат целия свят, дори да носи кевларени гащи върху пубисното си окосмение от бодлива тел. Сериал, които показва войната такава, каквато е - мръсна, гадна, безчовечна, със случайните убийства на цивилни, с лайноглавите командири и пичовете, които ти пазят задника, дори да е посран.Сериал, в който е показана една психология - психологията на човека-войник, пратен да убива, с неговите съвсем скромни желания - батерийки, порно списание и памперси за възрастни.О, естествено има и сълзливо-лигави моменти при вида на момиченцето с откъснатите крака. Но това е колкото да се покаже, че има и някаква хуманна идея.Струва си. Сериалът си струва. Защото показва истината.

http://www.youtube.com/watch?v=pmtzdrz_CYM&feature=related

сряда, 18 март 2009 г.

С образователна цел

В петък, на 20.03.2009 от 19,00 часа в кино "Одеон" ще се проведе първата лекция от първи семестър на Киноуниверситета озаглавена "Поява и първи стъпки на киното". Освен увлекателната текстова част, поднесена от проф. Мая Димитрова лекцията ще включва следните прожекции :

Програма Люмиер

Пътуване до Луната

Тунелът под Ламанша

Али Баба и 40-те разбойника

Иванчо на бал

Макс и еделвайсът

Голямото ограбване на влака

със съпровод на пианото от маестро Стамов.

За съжаление аз няма да успея да присъствам, но като голям почитател и (макар и не съвсем редовен) посетител на предишното издание на Киноуниверситета горещо препоръчвам на всички, които се интересуват от историята на киното да отделят време да видят това.

четвъртък, 12 март 2009 г.

The Fall

Това ми е за първи път и едва ли ще излезе много стройно, така че моля да ме извините предварително.

 Тук ще ми се наложи да говоря за повече от един филм. Първо - "Клетката" (The Cell). За мен това беше едновременно много впечатляващ и ужасно слаб филм. Във визията имаше поразяващи неща, които за съжаление просто увисваха заради блудкавата история. Чак ме хвана яд като го гледах. И сега ме хваща яд затова стига за "Клетката".

 Днес по неведомо стечение на обстоятелствата попаднах на един трейлър на следващия филм от режисьора на "Клетката", Tarsem Singh - "Падането" (The Fall). Ето това е съвсем друга бира, както се казва! Страхотен филм. При това не само като визия. Естествено, визията е невероятно красива. Режисьорът остава верен на специфичния си сюрреалистичен (или ако предпочитате приказен ориенталски) стил и демонстрира изключително тънък усет за композиция и детайл. И костюмните и "сценичните" решения печелят сто процентовите ми адмирации. Що се отнася до цветовете, не мога да намеря думи, които да дадат дори бегла представа за поразяващото им въздействие. Да, въпросният Тарсем опеделено е естет и човек със сериозни културни натрупвания. И освен това за мое голямо удоволствие историята в "Падането" е наистина добра.

 Тук идва моментът да спомена трети филм. И това е един български филм от 1981 година (набор ми е) - "Йо-хо-хо". Гледали сте го, нали? С Кирил Варийски и едно момченце, които си измислят приключенски истории докато лежат в травматологията на една болница. Сценарият е на Валери Петров. Ще попитате какво общо има тук българският филм. Докато гледах "Падането" не мислех, че общото е особено съществено - просто аз през цялото време си асоциирах историята във филма на Тарсем с тази в "Йо-хо-хо". Като свършваше обаче се поинтересувах за саундтрака затова чинно изгледах надписите до  края. И така (пак по случайност) открих, че "Падането" е базиран върху нашият "Йо-хо-хо"! Простете, че така шовинистично се изразих - нашият "Йо-хо-хо", ама толкова драго ми стана, че просто не можах да се сдържа. На този невероятен естет Тарсем му липсваше хубава история за да направи наистина добър филм и ето, че е намерил такава - от Валери Петров! 

"The Fall" (teaser)

в момента го гледам и после ще коментирам, но не можах да се сдържа и още от сега ще кажа - много барнат филм!

сряда, 18 февруари 2009 г.

Son of Rambow

Изключително симпатичен филм. Да не се бърка с детски и наивен. Съвсем изчистен откъм сюжет и кинематография - простичък и въздействащ.
Уилям - дете от "сектантско" семейство (плимътските братя), се сблъсква (буквално) с коренно различно стихийно хлапе - Лий (хулиган, оставен сам да се грижи за себе си, истински Хък Фин).
От титаничния сблъсък се раждат впечатляващи каскади. Уилям е наивен и буквален - от тук и очарователен. Лий изглежда брутален, а всъщност се оказва уязвимо и самотно дете.
Много забавна е появата на Дидие (франсе, което се вклинява на обменни начала в спокойния живот на училището), сцената с летящото куче, находчиво съчетание на рисунки и анимация с действието във филма.
Любими сцени - брат Уилям си тръгва (от къщата дружно "Ура!"), хаха, летящото куче, Дидие с девойките на опашката за целуване. Като се замисля, целият филм те приковава и не можеш да мръднеш - нито една от случките не е за изпускане.
Любима реплика ... "Той е с мен.", "Ще се моля за теб, Лий Картър!"

Лична оценка - 8

IMdb

понеделник, 2 февруари 2009 г.

Slumdog millionaire

...или как Дани Бойл ми припомни за какво служи киното:)

Джамал Малик е в затвора на разпит по подозрение, че е излъгал в играта "Стани богат" предишната вечер, когато е успял с лекота да стигне до заветния последен въпрос за 20 милиона рупии.
Всеки отговор на Джамал е кадър от детството му - трогателен, комичен, тъжен, ужасяващ, романтичен - животът на две братчета, оставени да се грижат сами за себе си в мумбайската градска джунгла. И въпреки кошмарната битка за оцеляване, не се насажда чувството на съжаление, не липсва и забавният елемент, да не говорим за силата на истинската любов.
Не мога да разкажа какво точно се случва, защото това определено би развалило удоволствието сами да проследите историята.
Актьорският състав - деца от предградията и професионални актьори - е перфектен, истински.
Саундтракът е гениален и в абсолютна симбиоза с действието.
Не съм ходила в Индия, предполагам, че филмът не показва едно към едно живота там, така, както и телевизионната игра не беше реалистична, но всъщност и шоуто, и пейзажите около Джамал служеха само, за да може Дани Бойл да разкаже историята. При това поне, според мен, това беше направено изключително убедително.
Знам само, че след като го изгледах се почувствах докосната и развълнувана. И, че филмът задължително трябва да се гледа:) По възможност на голям екран:)

Любима сцена - братчетата падат от влака и след разсейването на прахоляка виждат Тадж Махал. Също - краят на филма - страхотни финални надписи! Както и когато Джамал взима автограф от филмовата звезда (сами ще видите какво имам предвид:).

Любима реплика - или по-скоро липсата на такава - при телефонния разговор на Джамал и Латика в края на филма.

Лична оценка - златна 9-ка.

Линк към IMDB.

Трейййййлъъъър:

петък, 30 януари 2009 г.

Били Елиът

Когато си роден в малко миньорско градче, животът ти по презумпция е простичък. Учиш, спортуваш умерено и работиш в мината. Били, обаче няма този "късмет". След смъртта на майка му, животът му е всичко друго, но не и прост. Баща му и брат му стачкуват, парите не стигат, баба му губи и себе си и разсъдъка си, на всичкото отгоре боксът хич не му се отдава.
Били е живее в ритъм - специфичната музика на ежедневието, която прелива и движи духа и тялото му.
До деня, в който уроците по балет в местното училище започват да се провеждат в боксовата зала. В този момент цялата насъбрана в него енергия, музика и движение получават образ. Били осъзнава, че винаги е искал да танцува и тръгва на уроци при "госпожицата".

Филмът е ценен, заради представянето на банални стереотипи по оригинален и вдъхновяващ начин. Естествено, когато разбират, мъжкарите в семейството са потресени и скандализирани от новото призвание на Били. Той самият сякаш се примирява със забраната, защото въпреки опитите си да защити желанията си, е поставен в калъпа на "това е редно" убеждението. Но любовта към танца е по-силна. От семейството, от първите влечения към момиче, от предразсъдъците.
Магическото преобразяване на образите на бащата и големия брат се извършва с един танц (интересна deus ex machina). И разбира се, следва хепи енд. И разкритието, че отвътре сме меки и любящи същества, независимо от несгодата, която ни прави нещастни вкаменелости.

Любима сцена - Били, който в пристъп на бяс танцува по улицата, дуварите, тоалетната ... Както и на изпита в кралското балетно училище и вълнението на бащата на Били.

Любима реплика - "В началото съм като схванат, но когато започна, забравям всичко останало. И... Светът сякаш изчезва. Изчезва... Цялото ми тяло се променя. Обхваща ме огън. Сякаш... Сякаш летя. Като птица. Като ток е. Да, като ток."

Лична оценка - 8,5

Imdb


вторник, 27 януари 2009 г.

"The Straight story " - "Историята на Стрейт"

"Историята на Стрейт " е един много нехарактерен за стила на Дейвид Линч филм.
Филмът е заснет по истинската история на Алвин Стрейт .
Разказ за едно пътуване предприето от един старец (Алвин Стрейт) с косачка ,който отива да види болния си брат .Само ще спомена ,че брат му живее в Уисконсин , а Алвин тръгва от къщата си в Айова .Разстоянието до къщата на брат му е 300 мили .
По пътя му се случват редица комични случки , но и срещи с различни хора,с които героят разговаря за живота ,за важните неща ...
Това е един от онези филми ,където един старец с богат житейски опит "пръска" мъдрост навсякъде от където мине .
Филмът е доста лежерен , неангажиращ ,а музиката на неотменният Анджело Бадаламенти е направо успокояваща. Дейвид Линч изненадва зрителя , който се е настроил за нещо странно и плашещо .
В главните роли : Ричард Фарнсуорт -Richard Farnsworth ;Сиси Спацек - Sissy Spacek
Филмът е от 1999 година .


















http://www.youtube.com/watch?v=8OnsVDKjhpc

неделя, 25 януари 2009 г.

Адмирал(2008)






Оригинално заглавие: Адмиралъ
Страна: Русия
Продължителност: 123 мин.
Официален сайт - admiralfilm.ru
Жанрове: Драма Военен Исторически 
Режисьор: Андрей Кравчук 
Сценарист: Александър Цацуев 
Продуцент: Джаник Файзиев
Участват: Константин ХабенскийЕгор БероевСергей БезруковЕлизавета БоярскаяАлександър Лазарев мл.Николай БурляевРоберт ДоусънОлег Фомин
Рейтинг в IMDB: 7.1
Компания Дистрибутор: Twentieth Century Fox C.I.S., Gemini Ukraine
Компания Производител: Film Direction, Dago Productions
Филма е заснет в: Русия, Украйна
Бюджет: 16 милиона долара

Филм, разказващ за живота и любовта на забележителния боен офицер от военноморският флот, полярния изследовател, а после станал адмирал, върховния управник на Русия – Александър Василиевич Колчак и Анна Тимирева. Действието се развива в периода 1916 – 1920 г. на фона на разрухата на Руската империя, две революции и гражданската войнa.

Лично мнение: Филмът е много добър, изключително добре направен.Тъй като имам афинитет към военните/ и особено руски/ филми, се постарах да го изгледам много внимателно.Тук-там има някои недомислици, но без това е невъзможно.Филмът грабва още от първите сцени, разказвайки за старото офицерство/каквото и ние сме имали/ за доблестта, честта и мъжката вярност - към цар, Родина, бойни приятели и любов.

Напоследък се забелязва и тенденцията да се правят руски филми за исторически личности/"Александър - Невската битка" е добър пример, както и "Офицери - спаси императора"/, които сякаш са опит да се реабилитират личности от руската история, низвергнати по време на комунистическия режим.










вторник, 6 януари 2009 г.

Das Leben der Anderen (Животът на другите)



Филмът на Florian Henckel von Donnersmarck “Животът на другите” жанрово се води политически трилър, но напрежението идва не толкова от развитието на сюжета, колкото от потиснатостта на героите от режима в Източна Германия преди падането на Берлинската стена. Режим, който ни е близък.
Общо взето става дума за това как ЩАЗИ (Министерството на Държавната сигурност в ГДР) подслушват и следят представители на артистичните среди, които подозират, че поддържат връзка с „упадъчния” западен свят.
По-конкретно Капитан Gerd Wiesler - агент HGW XX/7 (Ulrich Mühe) – поема мисията да шпионира Georg Dreyman (Sebastian Koch). Истинската причина за това е, че Министърът на Културата е хвърлил око на приятелката на Dreyman, актрисата Christa-Maria Sieland (Martina Gedeck).

В началото Gerd Wiesler изглежда отдаден на соц-идеята до фанатизъм, но постепенно започва да съпреживява на двойката, която следи, именно защото няма свой собствен живот. Това е „малкият човек” – създаден от режима, той почти не изразява чувства, не си сменя дрехите, не казва нищо повече от необходимото, нищо, което да го индивидуализира. Но когато се оказва, че всъщност има защо да следят Dreyman, има в какво да го уличат, той прави нещо наистина изненадващо – без да му пука за „кариерата” му на агент, социализма, ЩАЗИ, без да търси благодарност или близост с Christa-Maria, от която искрено се възхищава ...
И така, след падането на Берлинската стена, новият роман на Dreyman е посветен с благодарност на агент HGW XX/7...

Любима сцена: Малко момче с топка случайно влиза в асансьора заедно с агента и невинно го пита дали е вярно, че е от ЩАЗИ. На въпроса му зали знае какво е това, момчето отговаря, „Да, те се тези, които взеха татко”.
„А как се казва твоят... твоята топка?” пита агентът. „Ама ти наистина си странен, топките не се кръщават!” (перифразирам)

Лична оценка: 8

Aimee & Jaguar

Биляна А. ме подсети за един от любимите ми филми. Позволявам си тук да пусна линк към нейната рецензия.


Базиран е на истински случай, описан в книгата на Ерика Фишер по разказите на Lilly Wust - “Aimée”. Когато през 1999 г. Aimee and Jaguar излиза, Lilly все още живее в Берлин (всъщност, режисьорът Max Färberböck изпраща сценария за одобрение и на Лили, и на Ерика Фишер) и казва, че е дала съгласието си за издаването на романа и филма в памет на Felice -“Jaguar”.

Истината е, че нямам какво особено да добавя : )



Любима реплика:

- Не мисля, че съм достатъчно силна.

- За какво?

- За щастието.


Линк към IMDB


Лична оценка: 9,5