понеделник, 29 декември 2008 г.

Денят, в който земята спря

... да се върти?
Да, да, ама не

Помните ли безумния експеримент, наречен Война на световете? Да, същият онзи с Том Круз, след гледането на който останах особено опулена и питаща се WTF?
Е, не че Денят го бие по безсмислица, ама може спокойно да му бъде претендент за най-празен филм.
Предисловие.
За да бъда по-обективна, започнах с оригинала от 51-ва. След 40 минути странни звуци и смехотворни ефекти, се отказах, макар, че извънземният там беше доста симпатичен и човечен, а заплахата ясно дефинирана в лицето на тенекиена машина от друга галактика. Аргументацията беше налице. Все пак реших да гледам новата версия, за да се порадвам на ефекти.
Запасих се с ябълки и чай и се почна.

Сюжетът накратко. Гигантска сфера се приземява в Манхатън – ама че изненада – в САЩ. Други сферички се озовават пръснати из цялата планета по същото време. Нещо да ви напомня? На мен лично на някакъв изродски хибрид между сериала 4004 и Денят на независимостта. Последният е един от любимите ми филми и се чувствам засегната от опитите да се докоснат до непринуденото му величие. Слава богу, остава си само блед опит.
Киану Рийвс – Клаату – трудно би получил отличие за ролята, която прави, освен за най-добър пластмасов двойник на Кен, ама... режисьорско решение. Клаату от 51-ва поне се усмихваше. Но не и Нео, той е железен и не пуска нито едно чувство на своята хуманоидна физиономия. Това е извънземно, ей! В сравнение с него гигантският робот беше направо симпатяга.
Та, идват сферите, обират, каквото могат от животинските видове, и се почва унищожението на човешката раса. Барбекю, само че вместо огън, по народа са пуснати едни симпатични буби.
А защо се случва това? Кой знае? Заради неприятния ефект, който оказват хората върху еко равновесието. Това поне е версията, до която стигнах след внимателно гледане на 2-часовата безчувствена игра, убиване и съживяване на полицаи, решаване на уравнения, и пулене в тъжните зелени очи на Дженифър Конъли. Добре, че бяха те, иначе трудно щях да издържа до края.
Общо взето, голямата идея е тотално размита, апокалипсисът взима в жертва един шофьор на ТИР, банда военни, които дразнят киборга и заслужено си го отнасят и един стадион.
В крайна сметка извънземният е трогнат от любовта между човешките същества и малко след като същите човешки същества се опитват да гръмнат всичко за пореден път, решава напълно логично, че те са се променили, и спира необратимия процес на унищожение.

Е, няма такава боза!
Не си заслужава да се гледа на кино, дори заради ефектите, освен ако не сте голям фен на Дженифър...

Лична оценка – 2,5 от 10

Нищо не става за цитиране, нито за отбелязване като любим момент.

Imdb

Няма коментари: