Филм за врабчето Едит, хронологично размесен, визуално впечатляващ, лиричен на моменти, с основна идея, която ми се губи, но обикновено така е с биографичните филми.
Не ми направи добро впечатление, че образите стояха сравнително плоски, нямаше особено разпростиране и развитие.
Изключително ми хареса играта на актрисата в ролята на Едит (съвсем заслужено получила Оскар за което), присъствието на светлината във филма, персонажите. Усещаше се духът на времето, макар и едва-едва - като алкохолно изпарение.
Гледах го очарована. Препоръчвам.
Любима реплика от филма: писмо на Едит до Марсел - "Скъпи, пред перспективата, да лежа,зачеркнах един ден,..дълъг и в същото време кратък. Каква липса, когато самолетът излети, отнасяйки моето сърце, разума ми, диханието ми... Ти мой малък, мое дете, моя любов, твоят аромат остана по чаршафите...а моето сърце спи 24 часа в денонощието, в обятията на мъката.."
Любима сцена: Когато Марсел се появява, след като Едит го е накарала да хване самолета. Щастлива тя му прави кафе и търси подаръка, който му е приготвила. Като статуи около нея стоят най-близките й хора. Казват й, че е станала катастрофа и Марсел е мъртъв.
Личната ми оценка от 1 до 10: 7
Резюме на филма в ImdB - тук.
И накрая задължително - официалният сайт на филма.
1 коментар:
и на мен ми направи впечатление, че персонажите си стояха същите с годините, но вероятно няма как да направиш такава обширна житейска панорама без подобни жертви. повечето биографични филми, мисля си, или набързо пренавиват лентата до един "специален" период от живота на знаменитостта, за която става въпрос, или засягат само него. докато при едит (някак естествено ми звучи да се обръщам така към нея след филма и последвалата музика) бяха засегнати толкова много години, повратни точки и събития, че без нужните опростения нищо нямаше да се разбере.
а относно сцената - да, страхотна. от тези, които, гледайки, си мислиш "нещо тук не е наред, ама какво..", а когато свърши се чудиш станало ли е така наистина.
четох някъде, че едит е умирала по малко с всяко излизане на сцената. мисля, че това казва всичко, което ми се ще да формулирам. (:
Публикуване на коментар