четвъртък, 6 март 2008 г.

Не искам да си лягам сам

Тази вечер започна 12-тият София филм фест. Не отидох на филма, откриващ фестивала (новият на Рангел Вълчанов). Вместо това, за по-ексцентрично прекарване (точно прекарване се получи), изборът падна върху НЕ ИСКАМ ДА СИ ЛЯГАМ САМ.

Ревюто на сайта на СФФ беше екстра.
Истината се оказа друга.
Първо - нищо общо с описанието - това, което наричат елегично - беше мръсно, гадно и отблъскващо.

Никакви три жени, какъв секс?

Музика? Някой музика ли каза - ако не броим забрадената баба която пее някаква рецепта с оризови питки в метрото, или носеща се песен от телевизора - друга музика НЯМА.

Въпреки, че се опитват да ни убедят, че главният герой е един болен и пребит човечец, който не може да пикае сам, всъщност за никой не остава скрито, че основното действащо лице (или по-точно предмет) е един стар прокъсан ДЮШЕК.


Нямам оценка, нямам любими реплики (то и във филма няма), оставам си само с двете по-приятни сцени - на забрадената баба с микрофона и айде - още една - пръснати лампи - от онези с власинките на тротоара край една улица).

Моля ви - не гледайте този филм!

Това е първият филм, на който съм излизала от залата.

1 коментар:

Анонимен каза...

Това не е филм, а низ от протяжни битово-урбанистични кадри, актьорите трудно се различават един от друг (не искам да обиждам монголоидната раса), сюжет не забелязах да има...А може би около дюшека е заплетен наистина - носеха го 10 минути екранно време по улиците, поне 5 го праха, после го нагласяха общо още 10, а като полегнаха връз него се оказа, че е бълхлив : ))))
Мо