Juno

Юнона (жената на Юпитер, не на Зевс, както е според сценаристката), е невероятно сладко 16-годишно момиче. Поне на пръв поглед. Всъщност тя е уникално момиче, луд характер, казвам ви. Ако имам дъщеря, искам да е такава (естествено, ще разбира по-добре разликата между Зевс и Юпитер и ще гледам да не забременява на 16, което ще ме повиши автоматично в степен откачалка воайорка, ама нейсе:).
Та, "всичко започна в това кресло", Джуно се оказва с "оплодено яйце", и противно на всякаква логика, се държи зряло - няма рев, драми и тръшкане. Решава, че не й се абортира и че вместо това ще направи подарък по "библейски" на някое семейство, което не може да има деца.
Във вестника, точно до обявите за екзотични животни и продажба на игуани, открива и тази на Ванеса и Марк, които искат бебе повече от всичко. И решава да им даде "това нещо".
Съобщава на родителите си (които реагиран просто нечовешки свястно) и лека-полека се стига до момента, в който Ванеса (и само Ванеса) получава човечето.

Това е сюжетът, простичък - 3 сезона - 9 месеца, нищо особено. Толкова обикновено, че няма как да не те хване. Развитието, обаче, диалозите, "лафчетата", те са, които правят филма безценен. Тях няма как да пресъздам. Просто ти препоръчвам горещо да го гледаш, заслужава си.

А, да, щях да забравя - Оскар за най-оригинален сценарий.

Лична оценка то 1 до 10 - 7.

Любима сцена от филма: Ванеса говори на корема на Джуно. Както и, когато Блиибик открива 100-тина кутийки тик-так в пощата си.

Любима реплика: "Аз още пазя бельото ти.
- Аз още пазя девствеността ти!
- Ще млъкнеш ли?
- Срамуваш ли се, че го направихме?
- Не.
- Защото ти поне не трябва да носиш доказателството под пуловера си! Аз съм планета."

и...

"-Родителите ти сигурно се чудят къде си.
- Не. Вече съм бременна, така че в каква друга бъркотия
мога да се забъркам?"

Филмът в IMdb.

И задължителният трейлър.