понеделник, 29 декември 2008 г.

Хълмът на боровинките/Blueberry Hill/



Режисьор: Александър Морфов
Жанр: Комедия
В ролите: Самюел Финци, Кръстю Лафазанов, Васил Василев-Зуека, Златина Тодева, Христо Гърбов и др.
IMDB: http://www.imdb.com/title/tt0339099/
Държава: България
Година: 2002
Времетраене: 108 мин.


/Историята накратко/
31 декември 1999 г. Преуспяващ артист от Германия пътува със самолет за Истанбул да посрещне Новата година с приятели, но попада в София и поради лоши метеорологични условия не може да продължи със самолет. Тъй като няма друга възможност, се качва на влака за Истанбул. По време на пътуването пада от влака. В безсъзнание се събужда в странна кръчма, построена на железопътни релси, през която минава влак. Посетителите го свестяват. В кръчмата има странно момиче, което е дъщеря на кръчмаря. Заедно с него отива до селото да търси телефон… По същото време един от пътуващите - "Любопитния", влиза в купето на Чужденеца, рови в куфарите, намира алкохол, пие, облича дрехите му и се идентифицира изцяло с него. Кондукторите не откриват разликата. В селото чужденеца попада на селска сватба - Кмета жени сина си… Калина - дъщерята на кмета, говори английски и завежда чужденеца до кметството, където има телефон. Минало е време. Полицаи откриват до релсите Любопитния, обезобразен при падането от влака. В дрехите му намират документи. Съобщават, че чужденецът е мъртъв. След катастрофата момичето завежда Чужденеца в малка каменна къща до езеро. Там живее Хубавата жена от влака. Остава при нея. На следващата сутрин чужденецът се събужда сам. Няма е красивата жена. Напуска заедно със странното момиче къщата. Стар камион ги прибира от пътя. Пристигат в кръчмата с огромните порти и релсов път по средата. Кръчмарят разказва своята история и съдбите на посетителите в кръчмата. Чува се свирка на влак. Неделя е . Влакът пристига няколко минути по рано. Кръчмата става на трески. Влакът я помита заедно с хората в нея пред очите на Чужденеца. Той хваща първият възможен влак. На перона го изпращат всички. Било е сън. Той хуква по коридора на влака, отваря външната врата и скача… 

Честно да си кажа, спомних си за този филм в навечерието на новата 2009г.Хубав филм,добра актьорска игра/доколкото това важи за България/.Хем смешен, хем тъжен.Комедия.От ония, дето боцкат очите, а в мозъка и стомаха се натрупва една такава неясна болка...Боже!Като го гледах, си мислех - наистина ли нашата малка България би изглеждала/тогава/ така за един чужденец?...Тя и сега не изглежда по-добре де.Има много ирония в това филмче...Горчива.
Лична оценка 6/10

Денят, в който земята спря

... да се върти?
Да, да, ама не

Помните ли безумния експеримент, наречен Война на световете? Да, същият онзи с Том Круз, след гледането на който останах особено опулена и питаща се WTF?
Е, не че Денят го бие по безсмислица, ама може спокойно да му бъде претендент за най-празен филм.
Предисловие.
За да бъда по-обективна, започнах с оригинала от 51-ва. След 40 минути странни звуци и смехотворни ефекти, се отказах, макар, че извънземният там беше доста симпатичен и човечен, а заплахата ясно дефинирана в лицето на тенекиена машина от друга галактика. Аргументацията беше налице. Все пак реших да гледам новата версия, за да се порадвам на ефекти.
Запасих се с ябълки и чай и се почна.

Сюжетът накратко. Гигантска сфера се приземява в Манхатън – ама че изненада – в САЩ. Други сферички се озовават пръснати из цялата планета по същото време. Нещо да ви напомня? На мен лично на някакъв изродски хибрид между сериала 4004 и Денят на независимостта. Последният е един от любимите ми филми и се чувствам засегната от опитите да се докоснат до непринуденото му величие. Слава богу, остава си само блед опит.
Киану Рийвс – Клаату – трудно би получил отличие за ролята, която прави, освен за най-добър пластмасов двойник на Кен, ама... режисьорско решение. Клаату от 51-ва поне се усмихваше. Но не и Нео, той е железен и не пуска нито едно чувство на своята хуманоидна физиономия. Това е извънземно, ей! В сравнение с него гигантският робот беше направо симпатяга.
Та, идват сферите, обират, каквото могат от животинските видове, и се почва унищожението на човешката раса. Барбекю, само че вместо огън, по народа са пуснати едни симпатични буби.
А защо се случва това? Кой знае? Заради неприятния ефект, който оказват хората върху еко равновесието. Това поне е версията, до която стигнах след внимателно гледане на 2-часовата безчувствена игра, убиване и съживяване на полицаи, решаване на уравнения, и пулене в тъжните зелени очи на Дженифър Конъли. Добре, че бяха те, иначе трудно щях да издържа до края.
Общо взето, голямата идея е тотално размита, апокалипсисът взима в жертва един шофьор на ТИР, банда военни, които дразнят киборга и заслужено си го отнасят и един стадион.
В крайна сметка извънземният е трогнат от любовта между човешките същества и малко след като същите човешки същества се опитват да гръмнат всичко за пореден път, решава напълно логично, че те са се променили, и спира необратимия процес на унищожение.

Е, няма такава боза!
Не си заслужава да се гледа на кино, дори заради ефектите, освен ако не сте голям фен на Дженифър...

Лична оценка – 2,5 от 10

Нищо не става за цитиране, нито за отбелязване като любим момент.

Imdb

неделя, 28 декември 2008 г.

Човекът от земята

Нищо общо с Човек на луната, както и с история за извънземни, нашествия от бъдещето и алабаланици от тоя род. И все пак става въпрос за една фантастична история.

Приятел събира най-близките си хора - все велики умове - преподаватели - на прощална вечер по случай заминаването си. И споделя с тях своята голяма тайна. Това, което им казва, звучи колкото невероятно, толкова и пленително. Възможно ли е човекът пред тях да е на 14 хиляди години, да е станал свидетел на толкова много събития, да знае истината?

И от първия момент започва водовъртежът. Образите на хората около "кроманьонеца" се разчупват буквално като заледена повърхност. Отдолу се показват лицата на уплашените възрастни, които отказват да повярват, че всичко, върху което градят знанията си, увереността и вярата си, е измислица...

Един от тях отваря очите на детето в себе си и се увлича в играта. Излиза от китайската кутийка на предразсъдъци и убеждения, в която е затворен, една жена почти губи вярата си, един психиатър - разсъдъка си. И цялата история, която започва като игра, се превръща в страховита лутаница между реалност и фантазия.

Любима сцена - когато психиатърът моли Джон да им каже, че всичко е измислица.
Любим цитат - "Колкото повече го обмислям,толкова повече не съм в китайската кутия. Един вид извисяване от това което щастливо наричаме реалност, в което, както продължават да казват всички... "

IMDB


Лична оценка за филма - 9 от 10