Човекът от земята

Нищо общо с Човек на луната, както и с история за извънземни, нашествия от бъдещето и алабаланици от тоя род. И все пак става въпрос за една фантастична история.

Приятел събира най-близките си хора - все велики умове - преподаватели - на прощална вечер по случай заминаването си. И споделя с тях своята голяма тайна. Това, което им казва, звучи колкото невероятно, толкова и пленително. Възможно ли е човекът пред тях да е на 14 хиляди години, да е станал свидетел на толкова много събития, да знае истината?

И от първия момент започва водовъртежът. Образите на хората около "кроманьонеца" се разчупват буквално като заледена повърхност. Отдолу се показват лицата на уплашените възрастни, които отказват да повярват, че всичко, върху което градят знанията си, увереността и вярата си, е измислица...

Един от тях отваря очите на детето в себе си и се увлича в играта. Излиза от китайската кутийка на предразсъдъци и убеждения, в която е затворен, една жена почти губи вярата си, един психиатър - разсъдъка си. И цялата история, която започва като игра, се превръща в страховита лутаница между реалност и фантазия.

Любима сцена - когато психиатърът моли Джон да им каже, че всичко е измислица.
Любим цитат - "Колкото повече го обмислям,толкова повече не съм в китайската кутия. Един вид извисяване от това което щастливо наричаме реалност, в което, както продължават да казват всички... "

IMDB


Лична оценка за филма - 9 от 10