сряда, 18 февруари 2009 г.

Son of Rambow

Изключително симпатичен филм. Да не се бърка с детски и наивен. Съвсем изчистен откъм сюжет и кинематография - простичък и въздействащ.
Уилям - дете от "сектантско" семейство (плимътските братя), се сблъсква (буквално) с коренно различно стихийно хлапе - Лий (хулиган, оставен сам да се грижи за себе си, истински Хък Фин).
От титаничния сблъсък се раждат впечатляващи каскади. Уилям е наивен и буквален - от тук и очарователен. Лий изглежда брутален, а всъщност се оказва уязвимо и самотно дете.
Много забавна е появата на Дидие (франсе, което се вклинява на обменни начала в спокойния живот на училището), сцената с летящото куче, находчиво съчетание на рисунки и анимация с действието във филма.
Любими сцени - брат Уилям си тръгва (от къщата дружно "Ура!"), хаха, летящото куче, Дидие с девойките на опашката за целуване. Като се замисля, целият филм те приковава и не можеш да мръднеш - нито една от случките не е за изпускане.
Любима реплика ... "Той е с мен.", "Ще се моля за теб, Лий Картър!"

Лична оценка - 8

IMdb

понеделник, 2 февруари 2009 г.

Slumdog millionaire

...или как Дани Бойл ми припомни за какво служи киното:)

Джамал Малик е в затвора на разпит по подозрение, че е излъгал в играта "Стани богат" предишната вечер, когато е успял с лекота да стигне до заветния последен въпрос за 20 милиона рупии.
Всеки отговор на Джамал е кадър от детството му - трогателен, комичен, тъжен, ужасяващ, романтичен - животът на две братчета, оставени да се грижат сами за себе си в мумбайската градска джунгла. И въпреки кошмарната битка за оцеляване, не се насажда чувството на съжаление, не липсва и забавният елемент, да не говорим за силата на истинската любов.
Не мога да разкажа какво точно се случва, защото това определено би развалило удоволствието сами да проследите историята.
Актьорският състав - деца от предградията и професионални актьори - е перфектен, истински.
Саундтракът е гениален и в абсолютна симбиоза с действието.
Не съм ходила в Индия, предполагам, че филмът не показва едно към едно живота там, така, както и телевизионната игра не беше реалистична, но всъщност и шоуто, и пейзажите около Джамал служеха само, за да може Дани Бойл да разкаже историята. При това поне, според мен, това беше направено изключително убедително.
Знам само, че след като го изгледах се почувствах докосната и развълнувана. И, че филмът задължително трябва да се гледа:) По възможност на голям екран:)

Любима сцена - братчетата падат от влака и след разсейването на прахоляка виждат Тадж Махал. Също - краят на филма - страхотни финални надписи! Както и когато Джамал взима автограф от филмовата звезда (сами ще видите какво имам предвид:).

Любима реплика - или по-скоро липсата на такава - при телефонния разговор на Джамал и Латика в края на филма.

Лична оценка - златна 9-ка.

Линк към IMDB.

Трейййййлъъъър: