петък, 19 юни 2009 г.
Вещицата (Häxan)
С какво конкретно се занимава една вещица, да речем, в 1488 г.? Когато не е заета да омагьосва обувки и да дои дръжки на брадви, тя забърква отвари от пръсти на прясно свалени от бесилото престъпници, помага на нещастно влюбените жени да спечелят благоразположението на техните любими - благочестиви монаси чревоугодници, участва във вещерски сборища (разбира се), ражда деца на Дявола и върши какви ли не други чудовищни деяния. Срещу тази могъща духовна чума се изправя Църквата, чиито пътуващи трупи от монаси-инквизитори умело залавят, разпитват, измъчват и побеждават злото, където и да се намира (а то се оказва най-вече в царството на безграничното човешко въображение).
Филмът е създаден преди близо 100 години и е замислен като опит да даде съвременно (за 20-те години на миналия век), рационално, научно обяснение на мистериозната глава в човешката история, наречена Вещицата. Както авторът сам осведомява в началото на филма, показаното е културно-историческа репрезентация в движещи се образи на вещерството като феномен през вековете. Резултатът е повече от интригуващ. Най-високобюджетният скандинавски филм за времето си, Вещицата (1922) е истинско пиршество за очите със своите театрален реквизит, специални ефекти, грим и изпълнения на актьорите. В жанрово отношение филмът най-често бива определян като документален хорър, представляващ едновременно илюстровано изследване на историята на вещерството, смразяващ филм на ужасите, пародия и опит за оценка на примитивните и суеверни вярвания на човечеството. От който и аспект да се разглежда, Вещицата е едно необикновено и новаторско произведение, което, използвайки достиженията на киното в този ранен етап на неговото развитие, поставя и се стреми да даде отговор на психологически и културни проблеми, продължаващи да вълнуват хората до ден днешен. Своеобразният кинематографичен подход (кадрите в близък план, нощното снимане), прекрасният мизансцен и наситеното действие (през по-голямата част от филма) несъмнено ще събудят интерес към тази необичайна творба. Очевидно е влиянието, което филмът на Кристенсен е оказал върху считания за един от най-добрите образци на нямото кино Страстите на Жана д’Арк (1928) на друг далеч по-именит датчанин - Карл Теодор Драйер.
Бележка: Описанието се отнася за оригиналната версия на филма от 1922 г. През 1967 г. той излиза в съкратен вариант, в който класическият музикален съпровод с мотиви на Шуберт, Вагнер, Моцарт, Чайковски, Бетовен и др. е заменен с джаз музика, а титрите – с текст, четен от поета-битник Уилям Бъроуз.
Линк IMDB
Black Mass
вторник, 9 юни 2009 г.
Небеса
линк в IMDB: Heaven (Tom Tykwer, 2002)
"Небеса" е филм за абсолютната любов - безусловна, мистична, неземна...
Живеещата в Италия британска учителка Филипа (Кейт Бланшет) до безкрайност търси помощ от властите, за да спре високопоставен бизнесмен, убиващ много хора с наркотиците, които пласира, в това число и съпругът й. Отчаяна от бездействието на полицията, след смъртта и на поредната нейна ученичка, тя решава сама да потърси възмездие, като поставя взрив в кабинета му. Злощастното стечение на обстоятелствата, обаче пощадява истинския виновник, а погубва четирима невинни. Тя научава за трагичната грешка, чак в полицията, където сама се е предала. Там нейн преводач е младият полицай Филипо (Джовани Рибизи). Той решава да й помогне да избяга, знаейки, че всъщност полицията служи на престъпния бизнесмен...
"Небеса" обаче категорично надхвърля сюжета и простото разказване на история в стил трилър. Визията, музиката, играта, емоцията всъщност са тези, които са най-същестени тук. Немският режисьор Том Тиквер сътворява едно изчистено кинематографично изживяване. Следвайки един постоянен и плавен ритъм на филмовото повествование, той засилва чувството на нереалност. Повтарящият се през целия филм мотив от "Spiegel im Spiegel" на естонския композитор Арво Пярт, играе несъмнено много важна роля и допълнително засилва това внушение за интимно преживяване и безвремие (интересен факт е, че в минималистичният шедьовър на Гюс Ван Сант "Джери", появил се същата година, се използва същата мелодия и повторението й през целия филм, налице е същата вглъбеност в играта). Диалозите не са многословни, а на много места говорят само погледите, израженията, докосванията, кадрите и сцените сами по себе си. Играта е предимно сдържана, но удивително истинска. Изключение от това правило не правят и второстепенните роли, например бащата на Филипо (Ремо Джироне). Без да се натрапва, операторската работа е отлична - Франк Грийбе прекрасно пресъздава Торино, а във втората половина на филма и провинция Тоскана, насищайки кадрите с много колорит и изящност.
В "Небеса" любовта е съдбовна, удивително чувствена, но за щастие лишена от излишен патос и сантимент. И двамата главни герои са родени на една и съща дата, носят еднакви имена, а към края на филма и изглеждат почти еднакво. Сакаш не разума и житейският избор, а провидението е предопределило съдбите им и героите са създадени за да се срещнат и да им се случи каквото им е писано. Краят им е красива метафора - потъват в небесата.
вторник, 2 юни 2009 г.
Breath
Дихание - заглавие, което никак не можех да свържа с описанието (оказало се безумно нереално ("затворник се влюбва в жената, която декорира килията му"), но което си дойде на място по време на филма, е абсолютно издържан в стила на режисьора, познат ни от "Пролет..." и "Стик № 3". Почти отсъстващ диалог, репликите на героите подчертават тяхната затвореност - всеки се хлъзга по собствена повърхност, без да допира другия. Уж завихрящият се любовен триъгълник няма върхове, три заледени плоскости, които случайно се докосват.
Накратко: семейство от снимка - скулптурка, музикант, дете. Жената, потънала в себе си, по цял ден съзерцава и се носи с отстояние поне 10 градуса от реалността, много добре июлстрирано не толкова от константното й мълчание, колкото от реакциите на дъщеря й (изненадана да подскача на някакво мтв парче по телевизията).
Съпругът изневерява, доказателството е една шарена шнолка, която Тя намира в колата.
Третият е затворник (номер 5976), който очаква изпълнение на смъртна присъда и нееднократно посяга на живота си, (единственият със собствено име в историята).
Повърхностите се завъртат в момента на намиране на шнолата.
Жената отива в затвора и се среща с номер 5976. Следват още 4 срещи - 4 сезона (тук идва вече декорирането на килията) и навлизане все по-навътре в лудостта на жената. От ням свидетел, затворникът се превръща в жертва. Жената чудовищно се разтваря пред него, за да изцеди последния му дъх и да стане отново себе си, да намери пътя обратно към съпруга си.
....
Страхотно развитие на образите. С малко мръдване изместените оси на героите застават в причудливи и нереални състояния, но в крайна сметка достигат хармония и запяват заедно (доста фалшиво, между другото). Много ме зарадваха закачките на режисьора - с изпускането на ризата, осакатения ангел, номера на колата (5975), взаимоотношенията между затворниците в килията, директорът на затвора - воайор:)
Хм, колкото до затворника, имам си собствено тълкувание на неговото присъствие във филма, но това е запазена територия за зрителя.
Препоръчвам филма. Определено въздейства, гледайте:)
Лична оценка - 8,5 (намерих дълбочина, какво да се прави:)
Линк към IMDB
Трейлър