Дали има човек, който да не харесва делфините. Интелигентни, грациозни, доплуват на помощ, ако си в беда, по всяка вероятност съществата с най-добър сонарен апарат, а може би и реч, която поради природните си несъвършенства не можем да разберем.
Е, ако не знаете, срещу тях се извършва геноцид. Биват преследвани като вредители, унищожаващи рибата в японските морета, продават ги на паркове, в които затворени и стресирани, развиват язви, и не на последно място, ежедневно се прощават с живота си, поради криво разбрани националистични подбуди.
В Тайджи, Япония, местен символ е делфинът. В музея можеш да гледаш водно шоу с главни изпълнители тези превъзходни бозайници, като едновременно си похапваш пържено делфинско и купуваш плюшен делфин на детето си. А всяка сутрин в затворен за хорските погледи залив двадесетина рибари избиват по неописуемо жесток начин всички делфини, които не са успели да продадат на увеселителни заведения по света. Мислите си, че може би хората в Тайджи гладуват, че със сигурност изхранването на населението е по-важно от 23 хиляди делфина по-малко на година, но оказва се, че месото им е отровно, чисто и просто е концентриран източник на живак, превишаващ над 20 пъти допустимите норми за съдържание.
Откривателят на Флипър - сериал от близкото минало, поставил традицията с водните увеселителни паркове, разбира какво е причинил на делфините и е отдал живота си на тяхното спасяване. Без условия и изключения - той е навсякъде, където има делфин в беда.
Целта му е да започне с едно конкретно място - Тайджи - да спре порочната практика на местните, подкрепяни от китоловните амбиции на Япония.
"Заливът" е филм с грийн пийс привкус, но пък за сметка на това искрен и правдоподобен. Пропагандните залитания не променят по никакъв начин внушението и кървавите факти, които сами по себе си няма как да бъдат изопачени от ничия гледна точка.
Не препоръчвам филма на хора със слаби нерви и на върлите любители на делфини като мен. Прекалено жестоко е...
Но трябва да знаем какво се случва, да направим избора си как да помогнем да се прекрати кошмара, в който поставяме живите същества около нас.
Аз лично, като човек ходил цели два пъти в делфинариум, обещавам тържествено да бойкотирам посещенията в подобни паркове.
Трудно ми е да дам оценка за филма, не бих го причислила към документалното кино от висок клас, по-скоро към пропагандното, но усилията и самоотвержеността на екипа при разкритията и изобличаването им заслужават 7 хамсии от 10.
четвъртък, 25 февруари 2010 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
Аз няма да го гледам защото спадам към тези със слабите нерви. Спрях "Еarthlings" още преди десетата минута.
този филм е добър! дано повече хора го гледатв Япония, което е и една от целите на авторите. да внушаваш, че китовете и делфините били "вредители", защото поглъщали твърде много риба и не оставало за изхранване на хората, е връх на антропо-цинизма. в същото време развитите страни се крият зад смокинови листа по световните форуми, докато техните корпорации си вредят планетарно на воля.
тук има интервю с режисьора на филма:
http://edno.bg/broi-85/intervju-s-rejisyora-na-the-cove
а по-чувствителните могат да се впуснат в The life aquatic with Steve Zissou :)
Публикуване на коментар