петък, 5 март 2010 г.

Antichrist (2009)

Близо десет години след "Златната палма" на "Танцьорка в мрака", Ларс фон Триер представи в Кан "най-шокиращия филм на 2009", като го посвети не на друг, а на Андрей Тарковски. Два факта, които автоматично превръщат "Антихрист" във филм на големите очаквания. Как отигра ЛФТ тази наистина висока топка?

За запознатите с творчеството на датския режисьор мъчителността е очаквано преживяване. За разлика от предишни филми обаче в "Антихрист" бруталността е самоцелна, а идеите, които би трябвало да мотивират агресията – недоразвити и неубедителни. Подобно на вещер ЛФТ хвърля в казана съставките на адската смес, от която ще се роди хаосът. От дълбините на депресията изплува темата за всеобхватното зло извън и вътре в нас. Човекът и природата като творения на Сатаната? Да, разбира се. Човешкото съществувание едва ли може да претендира, че е нещо повече от преминаване през цикъла мъка-болка-отчаяние-смърт. А природата? Тя не е земният рай, където можем да потърсим надежда и изцеление, а генезис на човешкото падение. Оттук е една крачка до идеята, че ключовата връзка "природа-живот" трябва да се прекъсне, за да бъде спряно злото в неговия корен. Друго решение няма. Бог и Зигмунд Фройд са мъртви. Затова ще се отдадем на инфантицид, филицид, гинецид, геноцид и геоцид.

Всичко е безупречно заснето срещу "скромните" 11 млн. долара и съдържа красиви кадри на фона на банални и претенциозни сцени. Героите са изцяло подвластни на сюжета, който усилено/насилено/ тласка зрителя към провокативната гледна точка на автора. Някои сигурно ще я приемат и ще почерпят вдъхновение от тази "митология на отчаянието". Не че темата не ни е близка. Просто нечии депресии не са толкова сполучливи, когато биват претворени в изкуство. По-важното е, че ЛФТ си направи така необходимия mental flossing. Иначе резултатът можеше да е много по-трагичен.

4 коментара:

Minerva каза...

Ще повярваш ли, че още не съм го гледала, защото ме е страх?

lautrededor каза...

о, именно поради това трябва да го гледаш, само така се преодоляват страховете, както е показано нагледно в "Антихрист" ;) "Порейки вълните", "Танцьорка в мрака", "Догвил" за мен са заредени с много по-дълбок ужас, отколкото този в "Антихрист", замислен в някакви нечовешки мащаби. аз ще го гледам пак, мисля че заслужава повторно гледане!

thepocketknife каза...

http://danielnen4ev.blogspot.com/2009/12/blog-post_21.html

lautrededor каза...

о, щях да го гледам повторно...
хехе, чак пък "импресарио на Сатаната"! Dear God, protect us all from this Antichrist director!
http://www.filmofilia.com/2010/07/30/lars-von-triers-melancholia-2/