вторник, 9 юни 2009 г.

Небеса

линк в IMDB: Heaven (Tom Tykwer, 2002)

"Небеса" е филм за абсолютната любов - безусловна, мистична, неземна...

Живеещата в Италия британска учителка Филипа (Кейт Бланшет) до безкрайност търси помощ от властите, за да спре високопоставен бизнесмен, убиващ много хора с наркотиците, които пласира, в това число и съпругът й. Отчаяна от бездействието на полицията, след смъртта и на поредната нейна ученичка, тя решава сама да потърси възмездие, като поставя взрив в кабинета му. Злощастното стечение на обстоятелствата, обаче пощадява истинския виновник, а погубва четирима невинни. Тя научава за трагичната грешка, чак в полицията, където сама се е предала. Там нейн преводач е младият полицай Филипо (Джовани Рибизи). Той решава да й помогне да избяга, знаейки, че всъщност полицията служи на престъпния бизнесмен...

"Небеса" обаче категорично надхвърля сюжета и простото разказване на история в стил трилър. Визията, музиката, играта, емоцията всъщност са тези, които са най-същестени тук. Немският режисьор Том Тиквер сътворява едно изчистено кинематографично изживяване. Следвайки един постоянен и плавен ритъм на филмовото повествование, той засилва чувството на нереалност. Повтарящият се през целия филм мотив от "Spiegel im Spiegel" на естонския композитор Арво Пярт, играе несъмнено много важна роля и допълнително засилва това внушение за интимно преживяване и безвремие (интересен факт е, че в минималистичният шедьовър на Гюс Ван Сант "Джери", появил се същата година, се използва същата мелодия и повторението й през целия филм, налице е същата вглъбеност в играта). Диалозите не са многословни, а на много места говорят само погледите, израженията, докосванията, кадрите и сцените сами по себе си. Играта е предимно сдържана, но удивително истинска. Изключение от това правило не правят и второстепенните роли, например бащата на Филипо (Ремо Джироне). Без да се натрапва, операторската работа е отлична - Франк Грийбе прекрасно пресъздава Торино, а във втората половина на филма и провинция Тоскана, насищайки кадрите с много колорит и изящност.

В "Небеса" любовта е съдбовна, удивително чувствена, но за щастие лишена от излишен патос и сантимент. И двамата главни герои са родени на една и съща дата, носят еднакви имена, а към края на филма и изглеждат почти еднакво. Сакаш не разума и житейският избор, а провидението е предопределило съдбите им и героите са създадени за да се срещнат и да им се случи каквото им е писано. Краят им е красива метафора - потъват в небесата.

1 коментар:

Jeni каза...

от планираната трилогия на Кешловски и Пиешевич съм гледала "Ад", много въздействащ и напрегнат филм. време е за "Рай" :)
"Огледало"-то на Арво Пярт е страхотен мотив. вярно, че е използван и в "Джери". но не съм съгласна с определянето на последния като "шедьовър". минималистичен - да, особено откъм смисъл.