Slumdog millionaire

...или как Дани Бойл ми припомни за какво служи киното:)

Джамал Малик е в затвора на разпит по подозрение, че е излъгал в играта "Стани богат" предишната вечер, когато е успял с лекота да стигне до заветния последен въпрос за 20 милиона рупии.
Всеки отговор на Джамал е кадър от детството му - трогателен, комичен, тъжен, ужасяващ, романтичен - животът на две братчета, оставени да се грижат сами за себе си в мумбайската градска джунгла. И въпреки кошмарната битка за оцеляване, не се насажда чувството на съжаление, не липсва и забавният елемент, да не говорим за силата на истинската любов.
Не мога да разкажа какво точно се случва, защото това определено би развалило удоволствието сами да проследите историята.
Актьорският състав - деца от предградията и професионални актьори - е перфектен, истински.
Саундтракът е гениален и в абсолютна симбиоза с действието.
Не съм ходила в Индия, предполагам, че филмът не показва едно към едно живота там, така, както и телевизионната игра не беше реалистична, но всъщност и шоуто, и пейзажите около Джамал служеха само, за да може Дани Бойл да разкаже историята. При това поне, според мен, това беше направено изключително убедително.
Знам само, че след като го изгледах се почувствах докосната и развълнувана. И, че филмът задължително трябва да се гледа:) По възможност на голям екран:)

Любима сцена - братчетата падат от влака и след разсейването на прахоляка виждат Тадж Махал. Също - краят на филма - страхотни финални надписи! Както и когато Джамал взима автограф от филмовата звезда (сами ще видите какво имам предвид:).

Любима реплика - или по-скоро липсата на такава - при телефонния разговор на Джамал и Латика в края на филма.

Лична оценка - златна 9-ка.

Линк към IMDB.

Трейййййлъъъър:

Били Елиът

Когато си роден в малко миньорско градче, животът ти по презумпция е простичък. Учиш, спортуваш умерено и работиш в мината. Били, обаче няма този "късмет". След смъртта на майка му, животът му е всичко друго, но не и прост. Баща му и брат му стачкуват, парите не стигат, баба му губи и себе си и разсъдъка си, на всичкото отгоре боксът хич не му се отдава.
Били е живее в ритъм - специфичната музика на ежедневието, която прелива и движи духа и тялото му.
До деня, в който уроците по балет в местното училище започват да се провеждат в боксовата зала. В този момент цялата насъбрана в него енергия, музика и движение получават образ. Били осъзнава, че винаги е искал да танцува и тръгва на уроци при "госпожицата".

Филмът е ценен, заради представянето на банални стереотипи по оригинален и вдъхновяващ начин. Естествено, когато разбират, мъжкарите в семейството са потресени и скандализирани от новото призвание на Били. Той самият сякаш се примирява със забраната, защото въпреки опитите си да защити желанията си, е поставен в калъпа на "това е редно" убеждението. Но любовта към танца е по-силна. От семейството, от първите влечения към момиче, от предразсъдъците.
Магическото преобразяване на образите на бащата и големия брат се извършва с един танц (интересна deus ex machina). И разбира се, следва хепи енд. И разкритието, че отвътре сме меки и любящи същества, независимо от несгодата, която ни прави нещастни вкаменелости.

Любима сцена - Били, който в пристъп на бяс танцува по улицата, дуварите, тоалетната ... Както и на изпита в кралското балетно училище и вълнението на бащата на Били.

Любима реплика - "В началото съм като схванат, но когато започна, забравям всичко останало. И... Светът сякаш изчезва. Изчезва... Цялото ми тяло се променя. Обхваща ме огън. Сякаш... Сякаш летя. Като птица. Като ток е. Да, като ток."

Лична оценка - 8,5

Imdb

"The Straight story " - "Историята на Стрейт"

"Историята на Стрейт " е един много нехарактерен за стила на Дейвид Линч филм.
Филмът е заснет по истинската история на Алвин Стрейт .
Разказ за едно пътуване предприето от един старец (Алвин Стрейт) с косачка ,който отива да види болния си брат .Само ще спомена ,че брат му живее в Уисконсин , а Алвин тръгва от къщата си в Айова .Разстоянието до къщата на брат му е 300 мили .
По пътя му се случват редица комични случки , но и срещи с различни хора,с които героят разговаря за живота ,за важните неща ...
Това е един от онези филми ,където един старец с богат житейски опит "пръска" мъдрост навсякъде от където мине .
Филмът е доста лежерен , неангажиращ ,а музиката на неотменният Анджело Бадаламенти е направо успокояваща. Дейвид Линч изненадва зрителя , който се е настроил за нещо странно и плашещо .
В главните роли : Ричард Фарнсуорт -Richard Farnsworth ;Сиси Спацек - Sissy Spacek
Филмът е от 1999 година .


















http://www.youtube.com/watch?v=8OnsVDKjhpc

Адмирал(2008)

Оригинално заглавие: Адмиралъ
Страна: Русия
Продължителност: 123 мин.
Официален сайт - admiralfilm.ru
Жанрове: Драма Военен Исторически 
Режисьор: Андрей Кравчук 
Сценарист: Александър Цацуев 
Продуцент: Джаник Файзиев
Участват: Константин Хабенский, Егор Бероев, Сергей Безруков, Елизавета Боярская, Александър Лазарев мл., Николай Бурляев, Роберт Доусън, Олег Фомин
Рейтинг в IMDB: 7.1
Компания Дистрибутор: Twentieth Century Fox C.I.S., Gemini Ukraine
Компания Производител: Film Direction, Dago Productions
Филма е заснет в: Русия, Украйна
Бюджет: 16 милиона долара

Филм, разказващ за живота и любовта на забележителния боен офицер от военноморският флот, полярния изследовател, а после станал адмирал, върховния управник на Русия – Александър Василиевич Колчак и Анна Тимирева. Действието се развива в периода 1916 – 1920 г. на фона на разрухата на Руската империя, две революции и гражданската войнa.

Лично мнение: Филмът е много добър, изключително добре направен.Тъй като имам афинитет към военните/ и особено руски/ филми, се постарах да го изгледам много внимателно.Тук-там има някои недомислици, но без това е невъзможно.Филмът грабва още от първите сцени, разказвайки за старото офицерство/каквото и ние сме имали/ за доблестта, честта и мъжката вярност - към цар, Родина, бойни приятели и любов.

Напоследък се забелязва и тенденцията да се правят руски филми за исторически личности/"Александър - Невската битка" е добър пример, както и "Офицери - спаси императора"/, които сякаш са опит да се реабилитират личности от руската история, низвергнати по време на комунистическия режим.

Das Leben der Anderen (Животът на другите)

Филмът на Florian Henckel von Donnersmarck “Животът на другите” жанрово се води политически трилър, но напрежението идва не толкова от развитието на сюжета, колкото от потиснатостта на героите от режима в Източна Германия преди падането на Берлинската стена. Режим, който ни е близък.
Общо взето става дума за това как ЩАЗИ (Министерството на Държавната сигурност в ГДР) подслушват и следят представители на артистичните среди, които подозират, че поддържат връзка с „упадъчния” западен свят.
По-конкретно Капитан Gerd Wiesler - агент HGW XX/7 (Ulrich Mühe) – поема мисията да шпионира Georg Dreyman (Sebastian Koch). Истинската причина за това е, че Министърът на Културата е хвърлил око на приятелката на Dreyman, актрисата Christa-Maria Sieland (Martina Gedeck).

В началото Gerd Wiesler изглежда отдаден на соц-идеята до фанатизъм, но постепенно започва да съпреживява на двойката, която следи, именно защото няма свой собствен живот. Това е „малкият човек” – създаден от режима, той почти не изразява чувства, не си сменя дрехите, не казва нищо повече от необходимото, нищо, което да го индивидуализира. Но когато се оказва, че всъщност има защо да следят Dreyman, има в какво да го уличат, той прави нещо наистина изненадващо – без да му пука за „кариерата” му на агент, социализма, ЩАЗИ, без да търси благодарност или близост с Christa-Maria, от която искрено се възхищава ...
И така, след падането на Берлинската стена, новият роман на Dreyman е посветен с благодарност на агент HGW XX/7...

Любима сцена: Малко момче с топка случайно влиза в асансьора заедно с агента и невинно го пита дали е вярно, че е от ЩАЗИ. На въпроса му зали знае какво е това, момчето отговаря, „Да, те се тези, които взеха татко”.
„А как се казва твоят... твоята топка?” пита агентът. „Ама ти наистина си странен, топките не се кръщават!” (перифразирам)

Лична оценка: 8

Aimee & Jaguar

Биляна А. ме подсети за един от любимите ми филми. Позволявам си тук да пусна линк към нейната рецензия.


Базиран е на истински случай, описан в книгата на Ерика Фишер по разказите на Lilly Wust - “Aimée”. Когато през 1999 г. Aimee and Jaguar излиза, Lilly все още живее в Берлин (всъщност, режисьорът Max Färberböck изпраща сценария за одобрение и на Лили, и на Ерика Фишер) и казва, че е дала съгласието си за издаването на романа и филма в памет на Felice -“Jaguar”.

Истината е, че нямам какво особено да добавя : )



Любима реплика:

- Не мисля, че съм достатъчно силна.

- За какво?

- За щастието.


Линк към IMDB


Лична оценка: 9,5

Хълмът на боровинките/Blueberry Hill/

Режисьор: Александър Морфов
Жанр: Комедия
В ролите: Самюел Финци, Кръстю Лафазанов, Васил Василев-Зуека, Златина Тодева, Христо Гърбов и др.
IMDB: http://www.imdb.com/title/tt0339099/
Държава: България
Година: 2002
Времетраене: 108 мин.

/Историята накратко/

31 декември 1999 г. Преуспяващ артист от Германия пътува със самолет за Истанбул да посрещне Новата година с приятели, но попада в София и поради лоши метеорологични условия не може да продължи със самолет. Тъй като няма друга възможност, се качва на влака за Истанбул. По време на пътуването пада от влака. В безсъзнание се събужда в странна кръчма, построена на железопътни релси, през която минава влак. Посетителите го свестяват. В кръчмата има странно момиче, което е дъщеря на кръчмаря. Заедно с него отива до селото да търси телефон… По същото време един от пътуващите - "Любопитния", влиза в купето на Чужденеца, рови в куфарите, намира алкохол, пие, облича дрехите му и се идентифицира изцяло с него. Кондукторите не откриват разликата. В селото чужденеца попада на селска сватба - Кмета жени сина си… Калина - дъщерята на кмета, говори английски и завежда чужденеца до кметството, където има телефон. Минало е време. Полицаи откриват до релсите Любопитния, обезобразен при падането от влака. В дрехите му намират документи. Съобщават, че чужденецът е мъртъв. След катастрофата момичето завежда Чужденеца в малка каменна къща до езеро. Там живее Хубавата жена от влака. Остава при нея. На следващата сутрин чужденецът се събужда сам. Няма е красивата жена. Напуска заедно със странното момиче къщата. Стар камион ги прибира от пътя. Пристигат в кръчмата с огромните порти и релсов път по средата. Кръчмарят разказва своята история и съдбите на посетителите в кръчмата. Чува се свирка на влак. Неделя е . Влакът пристига няколко минути по рано. Кръчмата става на трески. Влакът я помита заедно с хората в нея пред очите на Чужденеца. Той хваща първият възможен влак. На перона го изпращат всички. Било е сън. Той хуква по коридора на влака, отваря външната врата и скача… 

Честно да си кажа, спомних си за този филм в навечерието на новата 2009г.Хубав филм,добра актьорска игра/доколкото това важи за България/.Хем смешен, хем тъжен.Комедия.От ония, дето боцкат очите, а в мозъка и стомаха се натрупва една такава неясна болка...Боже!Като го гледах, си мислех - наистина ли нашата малка България би изглеждала/тогава/ така за един чужденец?...Тя и сега не изглежда по-добре де.Има много ирония в това филмче...Горчива.

Лична оценка 6/10

Денят, в който земята спря

... да се върти?
Да, да, ама не

Помните ли безумния експеримент, наречен Война на световете? Да, същият онзи с Том Круз, след гледането на който останах особено опулена и питаща се WTF?
Е, не че Денят го бие по безсмислица, ама може спокойно да му бъде претендент за най-празен филм.
Предисловие.
За да бъда по-обективна, започнах с оригинала от 51-ва. След 40 минути странни звуци и смехотворни ефекти, се отказах, макар, че извънземният там беше доста симпатичен и човечен, а заплахата ясно дефинирана в лицето на тенекиена машина от друга галактика. Аргументацията беше налице. Все пак реших да гледам новата версия, за да се порадвам на ефекти.
Запасих се с ябълки и чай и се почна.

Сюжетът накратко. Гигантска сфера се приземява в Манхатън – ама че изненада – в САЩ. Други сферички се озовават пръснати из цялата планета по същото време. Нещо да ви напомня? На мен лично на някакъв изродски хибрид между сериала 4004 и Денят на независимостта. Последният е един от любимите ми филми и се чувствам засегната от опитите да се докоснат до непринуденото му величие. Слава богу, остава си само блед опит.
Киану Рийвс – Клаату – трудно би получил отличие за ролята, която прави, освен за най-добър пластмасов двойник на Кен, ама... режисьорско решение. Клаату от 51-ва поне се усмихваше. Но не и Нео, той е железен и не пуска нито едно чувство на своята хуманоидна физиономия. Това е извънземно, ей! В сравнение с него гигантският робот беше направо симпатяга.
Та, идват сферите, обират, каквото могат от животинските видове, и се почва унищожението на човешката раса. Барбекю, само че вместо огън, по народа са пуснати едни симпатични буби.
А защо се случва това? Кой знае? Заради неприятния ефект, който оказват хората върху еко равновесието. Това поне е версията, до която стигнах след внимателно гледане на 2-часовата безчувствена игра, убиване и съживяване на полицаи, решаване на уравнения, и пулене в тъжните зелени очи на Дженифър Конъли. Добре, че бяха те, иначе трудно щях да издържа до края.
Общо взето, голямата идея е тотално размита, апокалипсисът взима в жертва един шофьор на ТИР, банда военни, които дразнят киборга и заслужено си го отнасят и един стадион.
В крайна сметка извънземният е трогнат от любовта между човешките същества и малко след като същите човешки същества се опитват да гръмнат всичко за пореден път, решава напълно логично, че те са се променили, и спира необратимия процес на унищожение.

Е, няма такава боза!
Не си заслужава да се гледа на кино, дори заради ефектите, освен ако не сте голям фен на Дженифър...

Лична оценка – 2,5 от 10

Нищо не става за цитиране, нито за отбелязване като любим момент.

Imdb

Човекът от земята

Нищо общо с Човек на луната, както и с история за извънземни, нашествия от бъдещето и алабаланици от тоя род. И все пак става въпрос за една фантастична история.

Приятел събира най-близките си хора - все велики умове - преподаватели - на прощална вечер по случай заминаването си. И споделя с тях своята голяма тайна. Това, което им казва, звучи колкото невероятно, толкова и пленително. Възможно ли е човекът пред тях да е на 14 хиляди години, да е станал свидетел на толкова много събития, да знае истината?

И от първия момент започва водовъртежът. Образите на хората около "кроманьонеца" се разчупват буквално като заледена повърхност. Отдолу се показват лицата на уплашените възрастни, които отказват да повярват, че всичко, върху което градят знанията си, увереността и вярата си, е измислица...

Един от тях отваря очите на детето в себе си и се увлича в играта. Излиза от китайската кутийка на предразсъдъци и убеждения, в която е затворен, една жена почти губи вярата си, един психиатър - разсъдъка си. И цялата история, която започва като игра, се превръща в страховита лутаница между реалност и фантазия.

Любима сцена - когато психиатърът моли Джон да им каже, че всичко е измислица.
Любим цитат - "Колкото повече го обмислям,толкова повече не съм в китайската кутия. Един вид извисяване от това което щастливо наричаме реалност, в което, както продължават да казват всички... "

IMDB


Лична оценка за филма - 9 от 10

Швепс мувиииз

В сайта на Швепс има страхотни кратки филмчета. Препорачвам Signs, много симпатично!