неделя, 27 януари 2013 г.

Моят филм за 2012


 Все още е януари затова ще си позволя да номинирам своя филм за изминалата година. Това е "A love song for Bobby Long" (2004) на Shainee Gabel (не съм сигурна как точно се произнася собственото име на дамата) с участието на Джон Траволта и Скарлет Йохансон. Не го бях гледала, така че няма значение от коя година е, за мен той най-силно беляза 2012. Има доста причини за това, обаче поне половината от тях са твърде субективни за да ги посочвам. Всъщност всичките са субективни, но повечето са лични. Затова обосновката ми ще е кратка...
 Това не е мюзикъл, при все че музиката играе съществена роля в изграждането на цялостната атмосфера. Но определено е блусарски филм, от първата до последната си секунда е наквасен с блус. И не говоря само за мелодии. Сюжетът, персонажите, настроението, мястото (Ню Орлийнс) - всичко вътре е блусарско. Което е съвсем достатъчно, за да се размажа от кеф докато го гледам. А има и още нещо - напомня ми някак за "Улица Консервна" на Стайнбек. Знам, мястото е друго, историите и персонажите са различни, вероятно е никой друг освен мен да не открие нищо общо. Но аз имам такова усещане. И толкоз.
 Предварително заявих, че обосновката ми ще е субективна и кратка. Пък и филмът е отпреди осем години вече, сигурно повечето сте го гледали и нямате голяма нужда от моето мнение. Слагам началната песен като поздрав за евентуалните читатели или пък като извинение ако публикацията не ги е заинтригувала особено.



2 коментара:

demiorama каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
demiorama каза...

Изобщо не е излишно! Винаги се радвам, когато някой открие този филм, защото дискутира теми, които нямат давност! А пък аз открих тук Гейбриъл Махт (после пак го загубих, ама карай :-D )