Режисьор: Сали Потър
По романа на Вирджиния Улф "Орландо. Биография"(1928)
В главната роля: Тилда Суинтън
С участието на: Били Зейн, Куентин Крисп, Джими Съмървил
Жанр: (претенциозна/декадентска) драма
Сюжет: Орландо е млад благородник, който дава обет на грохналата кралица Елизабет да не остарява, в замяна на което тя обезпечава него и бъдещите му наследници със собствен замък. След нейната смърт в течението на няколко века той познава насладата и разочарованието от любовта, увлича се от поезията, но не успява да стане поет и решава да замине на изток възползвайки се от предложения му пост на посланик в Константинопол. Там животът му се променя коренно когато една сутрин събуждайки се от сън той установява, че се е превърнал в жена... и т.н.
Коментар: Трейлърът и присъствието на Тилда Суинтън много ме въодушевиха и седнах да гледам филма с големи очаквания, които обаче за мое съжаление си останаха напразни. Не съм чела въпросния роман (нито, признавам си, каквото и да е от Вирджиния Улф), но въпреки това през цялото време имах непоколебимото усещане, че самата Сали Потър най-много да го е попрелистила на вентилатор пишейки сценария за екранизацията си. В този филм има единствено красиви картинки, които за съжаление са напълно кухи и самоцелни. Наистина визията е майсторски изпипана и много хубава, но просто увисва, защото е лишена от всякаква психологическа плътност. При все че действието преминава през няколко века няма никакво усещане за натрупване на време, просто подобно на слайдшоу се нижат едни плоски импресии на различни епохи . Но да оставим усещането за време, истински неприятното е това, че в целия филм няма нито един убедителен и психологически пълноценен персонаж. А това е наистина жалко, особено като се има предвид, че тук играят забележителни имена, начело с Тилда Суинтън, която си е нечовек. Това е положението - хубавата актьорска игра не може да спаси слабата режисура също както красивата визия не може да спаси повърхностния сценарий. Киното е изкуство на синтеза, няма как да изолираш един добър компонент от някой филм и да му се насладиш без да обръщаш внимание на цялата останала плява вътре, просто не става. Най-много да те хване яд за похабения качествен материал.
5 коментара:
Страхотна рецензия, Теч, ти си истинско кино ПРО! : )
Споделям мнението ти, критиките са уместни.
Искам да споделя какво накара лично мен да гледам филма, а именно, жълтините покрай интимния живот на Вирджиния Улф : ). По-специално, романът, на който е базиран филмът, е посветен на Vita Sackville-West - Орландо е неин прототип. В печатното издание на творбата има снимки Вита, която е била дългогодишна любовница на Улф. Вита е била аристократична палавница, която обичала от време на време да се облича в мъжки дрехи.
Счита се, че тъй като по онова време такива отношения са тема табу, Вирджиния пише именно roman a cle – базиран на история от реалния живот, но „маскиран” зад някаква измислица с фантастични елементи.
Както казах аз не съм чела нищо от Вирджиния Улф, така че не мога да взема отношение относно литературните качества на романа "Орландо.Биография". Преди да гледам филма ровнах в Уикипедия и се запознах бегло с историческите обстоятелства около написването му. Лентата на Сали Потър обаче така ми досади, че сега нямам никаква мотивация да потърся и прочета книгата, което вероятно е в мой ущърб, но какво да се прави. Имам само един съвет към тези, които са заинтригувани от действителните събития вдъхновили Вирджиния Улф - най-добре прочетете книгата. Нямам представа дали е добра или не, но според мен филмът не си струва, така че не разчитайте на него.
Най-после една справка с реалността като контрапункт на хвалебствията, които прочетох за този филм!
Т. Суинтън и визия настрана, от него лъхат творческа немощ, върховна скука и пустота от мащаба на епохите, които толкова безплодно се опитва да пресъздаде. Даже иронията не може да спаси нищо неподозиращия зрител, макар в случая да е може би единствената адекватна реакция на ставащото на екрана.
Любим цитат (но не от филма, а от мнение за филма): "I yearn for one thing only: to revive Virginia Woolf for 2 hours and let her enjoy her creation on-screen." (мога да продължа злокобно-перверзната логика на това разсъждение само с въпроса "А дали ще издържи 2 часа, преди да се самоубие повторно?!)
хаха! да, добре че е мъртва, та да не й се налага да гледа тоя кух и претенциозен 'артистичен' напън...
Не приемам необмислени коментари.ако не разбирате смисълът на факта,не коментирайте!Незнанието е Порок!А Вие Сте незнаещи!
Публикуване на коментар