Отдавна се каня да подхвана Ким Ки Дук. И ето - от краката - последния филм, който гледах от майстора на тихата лудост:)
Дихание - заглавие, което никак не можех да свържа с описанието (оказало се безумно нереално ("затворник се влюбва в жената, която декорира килията му"), но което си дойде на място по време на филма, е абсолютно издържан в стила на режисьора, познат ни от "Пролет..." и "Стик № 3". Почти отсъстващ диалог, репликите на героите подчертават тяхната затвореност - всеки се хлъзга по собствена повърхност, без да допира другия. Уж завихрящият се любовен триъгълник няма върхове, три заледени плоскости, които случайно се докосват.
Накратко: семейство от снимка - скулптурка, музикант, дете. Жената, потънала в себе си, по цял ден съзерцава и се носи с отстояние поне 10 градуса от реалността, много добре июлстрирано не толкова от константното й мълчание, колкото от реакциите на дъщеря й (изненадана да подскача на някакво мтв парче по телевизията).
Съпругът изневерява, доказателството е една шарена шнолка, която Тя намира в колата.
Третият е затворник (номер 5976), който очаква изпълнение на смъртна присъда и нееднократно посяга на живота си, (единственият със собствено име в историята).
Повърхностите се завъртат в момента на намиране на шнолата.
Жената отива в затвора и се среща с номер 5976. Следват още 4 срещи - 4 сезона (тук идва вече декорирането на килията) и навлизане все по-навътре в лудостта на жената. От ням свидетел, затворникът се превръща в жертва. Жената чудовищно се разтваря пред него, за да изцеди последния му дъх и да стане отново себе си, да намери пътя обратно към съпруга си.
....
Страхотно развитие на образите. С малко мръдване изместените оси на героите застават в причудливи и нереални състояния, но в крайна сметка достигат хармония и запяват заедно (доста фалшиво, между другото). Много ме зарадваха закачките на режисьора - с изпускането на ризата, осакатения ангел, номера на колата (5975), взаимоотношенията между затворниците в килията, директорът на затвора - воайор:)
Хм, колкото до затворника, имам си собствено тълкувание на неговото присъствие във филма, но това е запазена територия за зрителя.
Препоръчвам филма. Определено въздейства, гледайте:)
Лична оценка - 8,5 (намерих дълбочина, какво да се прави:)
Линк към IMDB
Трейлър
вторник, 2 юни 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
6 коментара:
Любим режисьор, въпреки, че са малко филмите му, които мога да определя, като шедьоври. От неговите неща, които съм гледал, мои лични фаворити са 3-iron,
Time,
Spring, Summer, Fall, Winter... and Spring; (Дихание ми се стори малко по-слаб). Изключително го ценя, заради отчетливият режисьорски почерк в работите му. Човъркането в душевността на героите му, които почти винаги са се самозатворили в накаква собствена вселена, е удивително. Филмите му от кинематографична гледна точка са малко (предполагам дори преднамерено) непохватно направени, сцените са на моменти бозави и прозаични, но въпреки това, цялостното усещане е силно и затрогващо. Историите, които разказва са обаче винаги много интимни и силни. Заслужава си, човек да му отдели внимание и малко вглъбеност, за да бъде разбран и харесан.
Филмите му от кинематографична гледна точка са малко (предполагам дори преднамерено) непохватно направени, сцените са на моменти бозави и прозаични
!?!?! Какво по-точно означава това? Ако може някакъв пример?
В един документален филм с Уди Алън, който напоследък гледах по Хистори Ченъл, той споменава за един свой филм, където умишлено решава да не използва триковете на занаята (цитирам по памет). В случая с Ким Ки Дук имам същото усещане. Когато споменах за "бозавост" и "прозаичност", имах предвид именно това - липса на тази наслада за очите, която се състои примерно във възможно по-изящна операторска работа. Но разбира се, далеч съм от мисълта да абсолютизирам тази си забележка, камо ли да твърдя, че филмите му са аматьорски творения. Навярно просто на места имам естетически разминавания с виждането на режисьора, което естествено не омаломажава уважението ми към работа му и нетърпението ми са видя всеки негов нов филм.
Много благодаря за стойностните коментари. Анонимен №1, бих се радвала, ако се съгласиш да опишеш някой твой любим филм в този блог:)
противоречиви. "Пролет..." много ми хареса, докато "Време" го намерих за доста слаб. чудя се "Дихание" в коя част на спектъра ще се разположи. описанието обаче определено стимулира интерес. има само един начин да се разбере :)
аз в последните месеци съм на вълна 20-30-те години от историята на киното. бих могла да дообогатя блога с някой и друг коментар в тази посока.
Моля, прати ми мейл, ако имаш в gmail, за да ти пусна покана и да пишеш тук:) Ще се радвам:)
Публикуване на коментар