Vanilla Sky

Часът е 2 и 12. Спи ми се. Зверски. Въпреки това догледах напук на всички реклами и късния старт Ванила скай. Прехвален преди време, беше от филмите, които някак не ме влечеше да гледам.

I might be wrong, както пее Том Йорк.

Страхотен филм. По мой вкус. Напрегната емоционална игра. Пенелопе Круз в ролята на истинската любов. Том Круз като едно огромно объркано подсъзнание. И бляскав сън, превръщащ се в сюрреалистичен кошмар.

Признавам си, на края пуснах кранчето и си поплаках за "щe си срещнем в някой друг живот, когато и двамата сме котки". Сантиментална съм напоследък. Някак вярвам, че истинската любов (тоест Пенелопе, хаха) не бива да те подминава, ама знае ли човек...


Историята. Хмммм, богато синче. Дотук добре. Страхотна мацка - Камерън, Камерън!! Кошмари. И тогава се появява тя - чаровна и странна жена, която напълно го поглъща с полунаивното си, детинско поведение. Една нощ - и той е влюбен завинаги.

Действието се развива леко драматично - катастрофа, обезобразяване и гузна съвест. Гняв. Хубаво разгърнати образи. Много добре.
И в един момент конците така здраво се объркват, че ... съвсем закономерно героят е обявен за луд.
Развръзката се оказва фантасмагорична, но оптимистична.

Като прибавим и страхотния саундтрак. Само за музиката и подбора бих дала 10 на филма, но все пак...
... личната ми оценка от 1 до 10 е - 7 (прекалено биеше на холивудизъм).

Любима сцена: София целуна Дейвид, той си тръгна, а тя почна да подскача от радост из стаята. Срещата в парка, докато беше в кома.

Любима реплика: "Какво представлява щастието за теб, Дейвид? - Да живея истински живот."

Imdb

Трейлър. Накъде без него?