Пазачът на мъртвите

Режисьор и сценарист: Илиян Симеонов ("Граница")

Актьорски състав: Владимир Георгиев, Ицхак и Самуел Финци, Диана Добрева, Николай Урумов, Малин Кръстев, Валентин Танев

Награди: "Сребърна ракла", определен е за най-добър филм за 2006-2007 година от Съюза на българските филмови дейци, "Награда за режисура" (Варна 2006), награда за женска роля (Диана Добрева), наградата на KODAK за операторско майсторство (поделена); 2 награди на НФЦ – за мъжка роля и за музика (Теодосий Спасов)

Честно казано, от т.нар. „ново българско кино” малко филми са ми харесали и намирам за стойностни и добре направени. Този е от тях.

Почти цялото действие се развива на гробището. Логично и първият кадър е от погребение - естествено не на кой да е. Вали дъжд, всички са в черно и с черни чадъри, драматизмът е пълен. В този момент от тълпата изкача гологлав възрастен човек и открехва ковчега... Това е Старецът (Ицхак Финци), който по-късно обяснява постъпката си и връзката си с покойния... След въпросното погребение (което си е завръзката във филма) той е в мир със себе си и живота си и вече иска да се оттегли в царството на мъртвите – това се опитва да направи и до края на филма – звучи депресиращо, но всъщност има много комични елементи в опитите му.

На погребението се появява и красивата Мария (Диана Добрева). Тя кара черен джип, в контраст с останалите герои се облича модерно и носи със себе тайна, която я свързва със Стареца по една доста „бразилска” нишка... Не толкова „бразилски” се свързва и с другия основен персонаж - Рубенс (Самуел Финци) - гримьорът на покойниците, който е в творческа криза и отчаяно търси модел... Той разпалено спори в кръчмата с гробарите на тема изкуство, макар последните да не продумват (малко като Дон Кихот, още повече актьорът е с такава брада). Безкрайно симпатичен, леко налудничав художник, който постоянно е в издънка с директора на гробището.

Цялото действие се върти около Малкия (Владимир Георгиев), а той се опитва да помогне на всички. Уредник на гробището – служба, която е наследил от покойния си баща. Малкият е пълен сирак, никога не напуска очертанията на гробищния парк, и макар да е само на 13, го слушат не само „неговите хора” (гробарите и оплаквачките), но и приятелите му Стареца и Рубенс. С нетипичната за възрастта си сериозност Малкият всява респект у всички, дори и у Мария (освен че, естествено, събужда майчините й инстинкти). На него не му е необходимо да ходи до града, на училище, твърди, че мъртвите го учат на всичко. Има тефтерче, в което залепя изрязани от некролозите снимки – когато го разгръща, сякаш животът им преминава пред очите му, а също и тези на зрителите... Момчето е развило необичайни свръхестествени способности вследствие на ежедневния си допир с мъртвите. Тази сюрреалистична нишка обаче не е преекспонирана – просто надникване в ужаса на смъртта, представено като серия от мигове - подобно светкавично преминаващ нощен влак с целият му грохот и всички отражения...

Мария кани Малкия на обяд, но вместо да вземе със себе си Стареца, както тя го моли, той води Рубенс... Момчето предсказва смърт, но накрая тя покосява не този, който я желае... И „грешките” са верни... Безспорно интересен сюжет, и страхотна актьорска игра. Предполагам няма смисъл да коментирам играта на двамата Финци – те са невероятни, бях впечатлена от Самуел още в „Опашката на дявола”. За Диана Добрева нямам думи - слабост ми е откак гледах „Маймуни през зимата”. Актриса, която умее да се превъплъщава, без да губи себе си. С дълбочината и красотата, които излъчва.

Гробищната администрация, ако мога така да я нарека, е представена от супер актьорски състав: Николай Урумов искрено забавлява като директор на гробищата с избухлив нрав, който гони интересите си; Мария Сапунджиева е абсолютно „автентична” като чете с престорен глас и безумен поглед „Покойният беше скромен човек...”; Малин Кръстев се подвизава като „гробищен” чиновник, който върти далавери. Внасят страшен колорит във филма.

За Владимир Георгиев това е първа роля, момчето безспорно е талантливо и подходящо избрано – мисля, че и в истинския живот е необикновено, мълчаливо и затворено. Или просто е добър актьор ; )

Приятна изненада беше за мен да видя мои стари познати от арт кръчмарската сцена на Пловдив, а именно – Шаблата в ролята на Гробар № 2 (много е колоритен, макар да няма нито една реплика), както и Вожда на Найлона, чието име никога не съм знаела – появява се за секунди като продавач на сергия : ).

Впечатлиха ме и хиляди подробности и герои с „малки” роли: Дърводелецът, който прави ковчези точно до ателието на Рубенс (и включва машината в момента, в който художникът грабва четката - сякаш напук), с неизменното шише ракия на тезгяха и цигара зад ухото; оплаквачката баба Райна, когато обяснява на Малкия за посещението си при лекаря, който й казал, че нищо й няма, и в този момент една от свещите в ръката й се запалва, а тя уплашено я духва и отминава; циганската сватба, пресъздадена абсолютно достоверно; неизменният кучешки антураж на Малкия, начело с Рошльо...

Айде, стига съм дробила повече... Просто го гледайте!