Европейското кино, Бинош и "Леки момичета"

За целите на по-добрата систематизация, ще започна с една

РЕЦЕПТА ЗА УСПЕШЕН ЕВРОПЕЙСКИ ФИЛМ:

1.      Засягане на наболели социални и политически проблеми – войни и военни конфликти, революции, емиграция, противопоставяне и взаимодействие между различни обществени класи, въпроси, засягащи различни малцинства (списъкът е неизчерпаем)...

2.      Секс сцени – за предпочитане да има нещо по-гъделичкащо в тях, например стандартната, но неувяхваща орална любов, насилие, унижение, групови изпълнения и тъй нататък.

3.      Драматизъм, често произтичащ от предходните две точки.

4.      Великолепна кинематография.

5.      Поне един култов актьор или страхотна актриса.

6.      Добър, ако ще и изтъркан сюжет, който носи някакво послание, отразява безспорна житейска истина и тъй нататък. Смислен да е.

7.      Въздействаща музика.

(Незадължително, но силно препоръчително)

8.      Развитие на персонажите, ефектен исторически бекграунд (Втората Световна Война, някоя революция).

9.      Любовна история.

10.   Известен режисьор.

ЗА ФИЛМА ЛЕКИ МОМИЧЕТА(“ELLES”)*: 

Франция / Полша / Германия, 99`, 2011;
Режисьор: Малгожата Шумовска; сценаристи: Тине Биркел и Малгожата Шумовска; с Жюлиет Бинош, Анайс Демустие, Йоана Кулиг, Луи-До дьо Ленкесен, Жан Луис Кулош, Кристина Янда, Анджей Хира, Жан-Мари Бинош

1. Проституция, емиграция, бедност, противопоставяне и взаимодействие между различни обществени класи, отчуждение в семейството.

2. Изобилие от такива – филмът започва със сцена, в която едно от младите проституиращи момичета прави свирка на клиент в почти тъмна стая, осветявана от време на време от улични фарове. Това май остава единствената предимно естетически издържана, а не реалистична такава. С изключение на завоалираната лесбо сцена, която е по-скоро само маркирана, та не съм сигурна дали не е само в моята болна глава.

3. Присъства, разбира се, но не толкова в образите на младите проститутки, колкото в живота и личността на журналистката Ан. Как общувайки с тези момичета, считани за пропаднали, осъзнава фалша/празната посредственост на своя собствен семеен и личен живот. Как това променя отношенията им към момичетата, към себе си, към семейството.

4. В кинематографията като че ли има двойственост, подсилваща противопоставянето между ежедневието на журналистката и срещите й с „леките момичета” – камерата следва трескаво кръстосващата из дома си Бинош, очевидно в ръцете на оператора. Иначе като цяло се движи плавно и бавно, с остър фокус. Това определено е един красиво заснет филм, като заслугата за това е основно на Michal Englert.

5. Жулиет Бинош. Без нея този филм нямаше да го има.

6. Сюжетът е построен класически – действието се развива в рамките на няколко дни до седмица, като в ежедневието на журналистката Ан са вплетени кадри от интервютата й с “леките” момичета и от техния живот, най вече сцени с техни клиенти. (Не става ясно доколко са хронологически подредени.) Проследява се как Ан изживява някаква криза, а в последния кадър имаме идилична семейна закуска, та остава неяснота и едно празно усещане. Може би идеята е, че животът поднася изненади, разтърсва те, имаш някакви проникновени хрумки и после пак се връщаш в ежедневието си като в удобна стара дреха.

7. О, да, особено предпочитаното от Ан радио „Класик”.

8. Освен героинята на Бинош, останалите персонажи са по-скоро константи.

9. Няма.

10. По-скоро не.

Elle, “La Binoche”

Както става ясно от написаното по-горе, Жулиет  Бинош (Още известна като „La Binoche”) ми е любимка. Гледала съм я в доста филми и смятам, че е страхотна актриса. И в „Леки момичета” е страшно впечатляваща – с естествеността си, с пълното отдаване на филма и изкуството въобще, без присъщата на актриси от нейния ранг суета и превзетост. Бинош е една от малкото известни (и с красотата си) жени, които приемат остаряването без истерия и депресия (не си пием кафето заедно, обаче щом го прави на екрана, как да е в личния живот), не се подлагат на безконечни разкрасяващи и хирургични процедури, не се плескат с грим, не пестят лицеви мимики, издаващи бръчките им, не се притесняват от сцени, в които трябва да мастурбират, при това не с цел съблазън на зрителя, или такива, в които се вижда несдъвканата в устата им храна. Бинош е способна да изрази емоция със съкращаването на две мускулчета на лицето си и то по такъв начин, че да предизвика секрет от слъзните ти канали (или поне моите… и ъъъ… не само от слъзните).

*Игра на думи с френското списание Elle, за което пише героинята от филма, както и с местоимението „elles” –  „те” на френски език.