Black Swan

Не е много типично за мен нито да гледам нови нашумели холивудски филми, нито да пиша за тях, но за този ще направя изключение. И не защото така ме е запленил, че не мога да се въздържа.

Въпреки цялата шумотевица около новата продукция на Дарън Аронофски и звездния актьорски състав, „Черният лебед” куца. Белият също. Значи „Лебедовото езеро” на Чайковски е нещо като фон за личната драма на прима-балерината Нина (Натали Портман). Знаем и от предишните филми на Аронофски („Реквием за една мечта”, „Фонтанът”), че го бива да пресъздава лични драми и психически отклонения – тук темата е за „тъмната половина” или шизофренията, за перфекционизма и мазохизма, за срастването на артиста с героя му. Идеята е чудесна, а и историята на „лебедово езеро” е съвсем подходяща за целта. Натали също изглежда много подходяща за ролята на инфантилна балерина, стремяща се към съвършенство. Очевидно много е тренирала – справя се добре с танците, доста отслабнала. Трябва да призная, че с риск да бъда оплюта от многобройните й фенове, аз не я смятам за кой знае каква актриса – без съмнение е умна, знае как да работи за имиджа си и предполагам се счупва от бачкане, но въпреки това резултатът рядко е зашеметяващ (както в „Леон” – но си давам сметка, че там най-впечатляващото е възрастта й). Точно както героинята й, много се старае, така се напъва, че като направи онази нейна муцунка преди да ревне, ми иде да й обърша отрезвяващ шамар (това в рамките на шегата). Но стига с простотиите и злостните приказки – номинацията за „Оскар” предполагам й е в кърпа вързана. Като става дума за актьорска игра, Венсан Касел в ролята на Томас Лирой (балетния режисьор) е блестящ както винаги, Уинона Райдър (която играе застаряващата балерина Бет, изместена от Нина) също, макар ролята й да е съвсем епизодична. Не мога да не спомена и поразителната Мила Кунис в ролята на Лили (основната конкурентка на Нина). Нейните актьорски способности обаче не мога да преценя обективно, ще прощавате, но тази жена пръска такъв сексапил, че освен кротко да проточа лига, друго не мога да направя. Обаче ми хареса идеята, че Нина проектира своята „тъмна половина” върху Лили, както и някои тъмни страсти… Така и не стана ясно дали секс сцената между двете (Натали Портман и Мила Кунис) е изцяло плод на въображението на Нина, но на кой ли му пука – тази сцена е разбиваща, колкото и да е клиширана. Всички мъже и лесбийки – clap your hands!, иначе (ръцете ви) може да се окажат другаде.

Основната ми критика към „Черният лебед” е свързана с хорър елементите във филма – някои способстват за желаното психологично въздействие, но други граничат със съвсем евтините хорър филми, които гледаме като тийнейджъри, за да ни се вдигне адреналинът. Аз лично се хилех с глас на няколко пъти докато го гледах, когато всъщност трябваше да се треса от страх и ужас, и не – не беше истерично. Другата ми критика е свързана с балета – филмът не успява да развълнува с танц, въпреки страхотната музика. Не разбирам нито от балет, нито от хореография, но ако не беше добрата операторска работа, балетните изпълнения щяха да са съвсем посредствени, струва ми се.

Та аз май се поувлякох в критиките, но според мен „Черният лебед” не оправдава рейтинга 8,6 в IMDB. Като цяло е интересен и – не мога да отрека – въздействащ, но има още какво да се желае от него, някак е прехвален. Един интригуващ и критичен поглед може да прочетете тук.

Ето и официалния трейлър :)