О, благодаря на аромата на вафлени корички, с който ме посрещна домът, щом се прибрах. Няма по-добрър финален надпис на "Храна за душата".
Винаги съм се възхищавала на Фатих Акин за класическия му подход към правенето на филми. Толкова перфектно забърква точните дози, че просто няма как да не се получи добра рецепта. Същевременно успява да използва обикновените съставки и да ги превърне в истински шедьовър. За последното изречение много ми помогна една сцена от филма, в която Шейн - готвачът - приготви някакво мамбо джамбо от рибени филета и пържени картофи.
За малко да си изпусна мисълта, разсеяна от къркорещия ми жално стомах. Исках да споделя, че е невероятно как от толкова очебийни и стандартни ситуации може да се направи оригинален, откровен и вдъхновяващ филм. Нищо изненадващо в сюжета, нищо изненадващо в развитието на типажите и същевременно, естествена и непринудена игра, гарнирана с уникален диалог и малко афродизиак - и хоп, имате нова машина за време, в която по-малко от час и половина ви се струват като най-готиният месец, изкаран в компанията на един собственик на ресторант от гръцки произход, откачена сервитьорка, която изглежда все едно носи последен модел девствен пояс - от онези, титаниевите, циганин готвач, с призвание да пътешества към ... може би себе си, брата на собственика - печено момченце, с бързи пръсти и шавливи очички и цяла сюрия образи, които преливат на сцената на ресторанта Soul kitchen.
За желаещите да не се занимават със задълбаване и кахърене над тежката съдба на главния герой, филмът предлага много смях и лекота, без да е лековат, и наистина, ще ви е много трудно да се натоварите за краткото време, прекарано в киносалона.
Изключително подходящ за консумиране с голяма компания и малка бира.
Един съвет - не ходете гладни на този филм.
Любими сцени - бол. Маркирам си всички с присъствието на готвача - драматичният Бирол Юнел, който и тук - дори в комична роля - е мрачен, загадъчен и неустоим.
Любими реплики - ех, не си записвах, нова любима рецепта - "супа на учителя по акупунктура".
Лична оценка - 8.5
сряда, 21 април 2010 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
3 коментара:
Бих коментирал по същество, но не съм гледал филма... Какво друго да кажа? Обичам да ям репички, розов грейпфрут и вагини.
и на мен ми хареса филмът!
ще взема най-сетне да гледам и друго от г-н Акън :)
П.С. акОпунктура звучи малко гадно ;)
Даа, гадост, наистина, оправих го.
Публикуване на коментар