The movie blog

2011-11-22T17:06:00.001-08:00

Brave by Disney/Pixar

http://www.youtube.com/watch?v=tYg0VgPy6Uk

Реконструкция (Reconstruction)

2011-02-01T06:49:00.000-08:00

Сценарист: Могенс Руков, Кристофер Бое
Режисьор: Кристофер Бое
В ролите: Николай Лии Каас, Мария Боневи, Кристер Хенриксон, Николас Бро
Продуцент: Тине Грев Пфайфер

Имаме мъж и жена. Те, естествено, се влюбват един в друг. Той е обвързан, тя – омъжена. Съпругът е значително по-възрастен. До тук нищо ново, даже звучи изтъркано. Обаче:

Срещата им е разиграна по няколко различни начина, както и по-нататъшните събития. Не сме сигурни кое се случва наистина, и дали това не са различни варианти за книгата, която пише съпруга Аугуст (който е и в ролята на разказвач). Другото объркващо обстоятелство е, че приятелката и съпругата се играят от една и съща актриса – Мария Боневи. Тя наистина е много красива, но дали идеята на режисьора не е, че Еме въплъщава това, което липсва на Аликс в неговата приятелка Симоне? Също в един момент започваме да се чудим дали Аликс не попада в паралелна реалност (или пък може би е психично болен?), защото, след като прекарва нощта с Еме, се оказва, че там, където той смята, че е неговият апартамент, всъщност има таванско помещение без врата; съседите изобщо не го познават, както и приятелите му, а също и самата Симоне. Сякаш е изтрит от миналото си и съществува само в света на Еме. Тези и много други въпроси остават отворени, зрителят е свободен да ги интерпретира както пожелае.

Така датският режисьор Кристофер Боe ни прекарва през поредица от илюзии, донякъде развенчавайки основната идея на киното – да ни накара да повярваме в съществуването на един фиктивен свят, да „влезем” в някаква история, разказана убедително (дори когато е съвсем абстрактна). Първите думи на разказвача са “It is all a film. It is all a construction.“ Видно от цитата, а и от самото му заглавие, това е филм, който е една измислица и бива представен именно като такава - сбор от възстановки, от изкуствени хипотетични ситуации, пресъздаване на една история по различни и до голяма степен объркващи начини. Своеобразна заигравка с нереалистичността на киното като цяло.

Може би наистина развитието на действието във филма е прекалено хипотетично, но емоционалната му интензивност и красивият начин, по който е заснет, създаващ една особена и неповторима атмосфера, компенсират това, поне според мен. Хубавичко ми разбърка романтичната душица, трябва да призная с леко смущение.

Разбира се, основната тема в “Реконструкция“ е тази за любовта, за съдбата и изборите, които правим. Изразяват се интересни съждения за разликите във възприятията на мъжа и на жената, като например изказаното от Аугуст по време на интервю мнение, че за жените любовта е съзнателен избор, докато мъжете просто ги връхлита и други в този дух (които, естествено, са спорни). Аугуст подарява вече напечатаната книга на съпругата си точно когато тя понечва да му каже, че го напуска. От тук и идеята, че това е неговият начин да се справи със ситуацията и да опита да задържи Еме.

Също така искам да обърна внимание на сюрреалистичните интерлюдии в този филм, които са доста въздействащи - периодично се появява поредица от забързани, насечени кадри, изобразяващи мъж, който пропада в тъмнината; също и уличен фокусник, който прави номер с цигара, движейки я в пространството между двете си ръце (кинематография: в тези кадри изображението е черно-бяло и отявлено зърнесто, на моменти със синкав оттенък).

Освен това музиката е изключително добре подбрана – докато героите тичат един след друг, пътуват в метрото или разговарят в „Хилтън” или из стокхолмските барове, звучи "Adagio for Strings" на Samuel Barber, "Night & Day"на Cole Porter и други доста приятни джаз парчета.

С “Реконструкция“ Кристофер Боe печели „Camera d’Or”(„Златната камера”) в Кан за 2003 г. – наградата за дебютен филм.

Искам само да добавя някои цитати (думи на разказвача):

That's how it always ends. A bit of magic, a bit of smoke. Something floating. But it doesn't work without the necessary push. A bit of laughter, a man... a beautiful woman and love. Let's start over. At the beginning, it was man alone. No, he's not alone. Yet.

…

The woman left. The laughter stopped. But, the man is still here. Not like that... All alone.

Впоследствие открих тази рeцeнзия, струва си да се прочете.

Black Swan

2011-01-18T01:05:00.000-08:00

Не е много типично за мен нито да гледам нови нашумели холивудски филми, нито да пиша за тях, но за този ще направя изключение. И не защото така ме е запленил, че не мога да се въздържа.

Въпреки цялата шумотевица около новата продукция на Дарън Аронофски и звездния актьорски състав, „Черният лебед” куца. Белият също. Значи „Лебедовото езеро” на Чайковски е нещо като фон за личната драма на прима-балерината Нина (Натали Портман). Знаем и от предишните филми на Аронофски („Реквием за една мечта”, „Фонтанът”), че го бива да пресъздава лични драми и психически отклонения – тук темата е за „тъмната половина” или шизофренията, за перфекционизма и мазохизма, за срастването на артиста с героя му. Идеята е чудесна, а и историята на „лебедово езеро” е съвсем подходяща за целта. Натали също изглежда много подходяща за ролята на инфантилна балерина, стремяща се към съвършенство. Очевидно много е тренирала – справя се добре с танците, доста отслабнала. Трябва да призная, че с риск да бъда оплюта от многобройните й фенове, аз не я смятам за кой знае каква актриса – без съмнение е умна, знае как да работи за имиджа си и предполагам се счупва от бачкане, но въпреки това резултатът рядко е зашеметяващ (както в „Леон” – но си давам сметка, че там най-впечатляващото е възрастта й). Точно както героинята й, много се старае, така се напъва, че като направи онази нейна муцунка преди да ревне, ми иде да й обърша отрезвяващ шамар (това в рамките на шегата). Но стига с простотиите и злостните приказки – номинацията за „Оскар” предполагам й е в кърпа вързана. Като става дума за актьорска игра, Венсан Касел в ролята на Томас Лирой (балетния режисьор) е блестящ както винаги, Уинона Райдър (която играе застаряващата балерина Бет, изместена от Нина) също, макар ролята й да е съвсем епизодична. Не мога да не спомена и поразителната Мила Кунис в ролята на Лили (основната конкурентка на Нина). Нейните актьорски способности обаче не мога да преценя обективно, ще прощавате, но тази жена пръска такъв сексапил, че освен кротко да проточа лига, друго не мога да направя. Обаче ми хареса идеята, че Нина проектира своята „тъмна половина” върху Лили, както и някои тъмни страсти… Така и не стана ясно дали секс сцената между двете (Натали Портман и Мила Кунис) е изцяло плод на въображението на Нина, но на кой ли му пука – тази сцена е разбиваща, колкото и да е клиширана. Всички мъже и лесбийки – clap your hands!, иначе (ръцете ви) може да се окажат другаде.

Основната ми критика към „Черният лебед” е свързана с хорър елементите във филма – някои способстват за желаното психологично въздействие, но други граничат със съвсем евтините хорър филми, които гледаме като тийнейджъри, за да ни се вдигне адреналинът. Аз лично се хилех с глас на няколко пъти докато го гледах, когато всъщност трябваше да се треса от страх и ужас, и не – не беше истерично. Другата ми критика е свързана с балета – филмът не успява да развълнува с танц, въпреки страхотната музика. Не разбирам нито от балет, нито от хореография, но ако не беше добрата операторска работа, балетните изпълнения щяха да са съвсем посредствени, струва ми се.

Та аз май се поувлякох в критиките, но според мен „Черният лебед” не оправдава рейтинга 8,6 в IMDB. Като цяло е интересен и – не мога да отрека – въздействащ, но има още какво да се желае от него, някак е прехвален. Един интригуващ и критичен поглед може да прочетете тук.

Ето и официалния трейлър :)

Léolo (1992)

2010-05-17T12:30:00.000-07:00

Лео е 12-годишно момче, което живее в монреалско гето през 60-те с фекофилското си семейство. В мечтите си, Леоло обитава Италия (твърде красива, за да бъде само на италианците).

Странно-поетичен, дисфункционално красив филм на канадския режисьор Жан-Клод Лозон.

"Укротител на думите."

Because I dream, I am not.

Soul kitchen

2010-04-21T13:50:00.000-07:00

О, благодаря на аромата на вафлени корички, с който ме посрещна домът, щом се прибрах. Няма по-добрър финален надпис на "Храна за душата".
Винаги съм се възхищавала на Фатих Акин за класическия му подход към правенето на филми. Толкова перфектно забърква точните дози, че просто няма как да не се получи добра рецепта. Същевременно успява да използва обикновените съставки и да ги превърне в истински шедьовър. За последното изречение много ми помогна една сцена от филма, в която Шейн - готвачът - приготви някакво мамбо джамбо от рибени филета и пържени картофи.
За малко да си изпусна мисълта, разсеяна от къркорещия ми жално стомах. Исках да споделя, че е невероятно как от толкова очебийни и стандартни ситуации може да се направи оригинален, откровен и вдъхновяващ филм. Нищо изненадващо в сюжета, нищо изненадващо в развитието на типажите и същевременно, естествена и непринудена игра, гарнирана с уникален диалог и малко афродизиак - и хоп, имате нова машина за време, в която по-малко от час и половина ви се струват като най-готиният месец, изкаран в компанията на един собственик на ресторант от гръцки произход, откачена сервитьорка, която изглежда все едно носи последен модел девствен пояс - от онези, титаниевите, циганин готвач, с призвание да пътешества към ... може би себе си, брата на собственика - печено момченце, с бързи пръсти и шавливи очички и цяла сюрия образи, които преливат на сцената на ресторанта Soul kitchen.
За желаещите да не се занимават със задълбаване и кахърене над тежката съдба на главния герой, филмът предлага много смях и лекота, без да е лековат, и наистина, ще ви е много трудно да се натоварите за краткото време, прекарано в киносалона.
Изключително подходящ за консумиране с голяма компания и малка бира.
Един съвет - не ходете гладни на този филм.
Любими сцени - бол. Маркирам си всички с присъствието на готвача - драматичният Бирол Юнел, който и тук - дори в комична роля - е мрачен, загадъчен и неустоим.
Любими реплики - ех, не си записвах, нова любима рецепта - "супа на учителя по акупунктура".
Лична оценка - 8.5

Naked (1993)

2010-03-27T00:18:00.000-07:00

Какво правиш тук, о, Бодхидхарма?
В тази постмодернистична газова камера?
Вън е студено, а вътре – още пó. Болен дух в болно тяло. Интелектуално-сексуалните ти напъни са като последни конвулсии. Който трупа познание, трупа тъга. Без любов си нищо. (И други библейски и човешки клишета). Еволюцията няма да успее да те спаси. Май всъщност не ти е останало друго, освен да се полюбуваш на собствения си труп. И все пак... Не пропилявай живота.

Който проявява не/здравословен интерес към разлагането на една човешка душа, да гледа филма на Майк Лий.

The Blind side

2010-03-10T06:34:00.001-08:00

Екранизацията на романа на Майкъл Луис най-после донесе на Сандра Бълок статуетката (малко след като получи малинка) за ролята й на волева, силна и отдадена на семейството си и доброто жена. "Що не ръкопляскате, бе?"
Това, което видях аз беше една доста посредствена - ала бълок игра - нищо особено, трудно излизане от типичния Сандра образ, който вече е рус, но все така хладнокръвен, леко романтичен, принципен, абе пуснете си Crash - няма разлика.

"Оригиналният" сюжет - във всяко същество дреме добро (дори в черните такива), стига някой да го види - се вихри с пълна сила на екрана в продължение на 120 минути и някак не успява да ме убеди в чистосърдечното и антирасистко намерение на екипа на продукцията. Тъмнокожите са лоши (ако бъдат оставени сами на себе си - провалят си живота, интересуват се само от жени, оръжие, наркотици и пиене), белите са консервативни и изпълнени с предразсъдъци, НО добри християни - на тях е даден шанс - приютяват едно черно момче (пускат го да учи в реномирано училище) и го превръщат от изгубена овца в успешен член на обществото. Три пъти ура!

Чудя се кой е съсипал една иначе толкова добра идея за пробуждането на алтруистичното в човека и го изродил, създавайки ТОЗИ филм? Как може да наблъскаш плоски стереотипи, да съчетаеш една до друга реплики като "Заплашвате ли мен, заплашвате сина ми!" и "Ако прекрачиш линията ще ти дам да разбереш!" и да твърдиш, че филмът се бори с расизма и предразсъдъците. Извинете!!!!

Като добавим, че характерите не търпят развитие, че така и не разбираме много от предполагаемата дълбока душевност на Майкъл ("лук, който има да белиш до утре"), съчетано с откровено безчувствена игра, явно отчаяната нужда от филм, който да набутат в десетката за номинациите тази година обяснява какво прави "Сляпата страна" в лигата на джентълмените. Колкото до оскара, присъден на Сандра Бълок ... без коментар - явно са калкулирали усилията й в Сблъсък и тук, добавили са малко тежест от главната конкурентка Мерил Стрийп в ролята на не толкова социално ангажирана готвачка и хоп - Сандра плаче и обяснява колко се радва, че майка й не я пускала с момчетата по колите като била на 16:)

Лична оценка - 5 руси косъма от 10

"Любима реплика" - Монологът на "мама" пред черните момчета". Настръхнаха ми космите под ноктите!

IMDB
Трейлъъъър:

Едно ревю тук.

Antichrist (2009)

2010-03-05T02:20:00.000-08:00

Близо десет години след "Златната палма" на "Танцьорка в мрака", Ларс фон Триер представи в Кан "най-шокиращия филм на 2009", като го посвети не на друг, а на Андрей Тарковски. Два факта, които автоматично превръщат "Антихрист" във филм на големите очаквания. Как отигра ЛФТ тази наистина висока топка?

За запознатите с творчеството на датския режисьор мъчителността е очаквано преживяване. За разлика от предишни филми обаче в "Антихрист" бруталността е самоцелна, а идеите, които би трябвало да мотивират агресията – недоразвити и неубедителни. Подобно на вещер ЛФТ хвърля в казана съставките на адската смес, от която ще се роди хаосът. От дълбините на депресията изплува темата за всеобхватното зло извън и вътре в нас. Човекът и природата като творения на Сатаната? Да, разбира се. Човешкото съществувание едва ли може да претендира, че е нещо повече от преминаване през цикъла мъка-болка-отчаяние-смърт. А природата? Тя не е земният рай, където можем да потърсим надежда и изцеление, а генезис на човешкото падение. Оттук е една крачка до идеята, че ключовата връзка "природа-живот" трябва да се прекъсне, за да бъде спряно злото в неговия корен. Друго решение няма. Бог и Зигмунд Фройд са мъртви. Затова ще се отдадем на инфантицид, филицид, гинецид, геноцид и геоцид.

Всичко е безупречно заснето срещу "скромните" 11 млн. долара и съдържа красиви кадри на фона на банални и претенциозни сцени. Героите са изцяло подвластни на сюжета, който усилено/насилено/ тласка зрителя към провокативната гледна точка на автора. Някои сигурно ще я приемат и ще почерпят вдъхновение от тази "митология на отчаянието". Не че темата не ни е близка. Просто нечии депресии не са толкова сполучливи, когато биват претворени в изкуство. По-важното е, че ЛФТ си направи така необходимия mental flossing. Иначе резултатът можеше да е много по-трагичен.

The Cove

2010-02-25T13:06:00.000-08:00

Дали има човек, който да не харесва делфините. Интелигентни, грациозни, доплуват на помощ, ако си в беда, по всяка вероятност съществата с най-добър сонарен апарат, а може би и реч, която поради природните си несъвършенства не можем да разберем.
Е, ако не знаете, срещу тях се извършва геноцид. Биват преследвани като вредители, унищожаващи рибата в японските морета, продават ги на паркове, в които затворени и стресирани, развиват язви, и не на последно място, ежедневно се прощават с живота си, поради криво разбрани националистични подбуди.
В Тайджи, Япония, местен символ е делфинът. В музея можеш да гледаш водно шоу с главни изпълнители тези превъзходни бозайници, като едновременно си похапваш пържено делфинско и купуваш плюшен делфин на детето си. А всяка сутрин в затворен за хорските погледи залив двадесетина рибари избиват по неописуемо жесток начин всички делфини, които не са успели да продадат на увеселителни заведения по света. Мислите си, че може би хората в Тайджи гладуват, че със сигурност изхранването на населението е по-важно от 23 хиляди делфина по-малко на година, но оказва се, че месото им е отровно, чисто и просто е концентриран източник на живак, превишаващ над 20 пъти допустимите норми за съдържание.
Откривателят на Флипър - сериал от близкото минало, поставил традицията с водните увеселителни паркове, разбира какво е причинил на делфините и е отдал живота си на тяхното спасяване. Без условия и изключения - той е навсякъде, където има делфин в беда.
Целта му е да започне с едно конкретно място - Тайджи - да спре порочната практика на местните, подкрепяни от китоловните амбиции на Япония.
"Заливът" е филм с грийн пийс привкус, но пък за сметка на това искрен и правдоподобен. Пропагандните залитания не променят по никакъв начин внушението и кървавите факти, които сами по себе си няма как да бъдат изопачени от ничия гледна точка.
Не препоръчвам филма на хора със слаби нерви и на върлите любители на делфини като мен. Прекалено жестоко е...
Но трябва да знаем какво се случва, да направим избора си как да помогнем да се прекрати кошмара, в който поставяме живите същества около нас.
Аз лично, като човек ходил цели два пъти в делфинариум, обещавам тържествено да бойкотирам посещенията в подобни паркове.

Трудно ми е да дам оценка за филма, не бих го причислила към документалното кино от висок клас, по-скоро към пропагандното, но усилията и самоотвержеността на екипа при разкритията и изобличаването им заслужават 7 хамсии от 10.

Био продукции - увод

2010-02-23T13:49:00.000-08:00

Реших да направя тук преглед на онези биографични филми, които са оставили траен отпечатък в съзнанието ми.

Вместо увод ще поразсъждавам малко над въпроса, какво е нужно на един биографичен филм за да бъде той добър биографичен филм. Достоверност? Разбира се, аз като зрител разчитам на достоверност когато гледам филм базиран не на художествена измислица, а на реални събития. Но откъде мога да знам доколко коректно лентата отразява това, което се е случило? Не съм била там, не познавам лично човека... Ако филмът се отнася за личност от древността няма живи свидетели, които да кажат кое как точно е било, ако пък става дума за съвременен човек всеки от неговите близки и познати има свое субективно мнение за случките от биографията му. Така че трябва да приемем факта, че биографичното кино е малко или много спекулативно. Аз се надявам да е възможно най-малко спекулативно, но ми е ясно, че не мога да разчитам да ми покаже чистата истина за нечий живот (все пак, дори да са базирани на биографии, тези филми са художествени, а не документални). Тук само ще вметна един любопитен факт, без да го коментирам. Демоничният образ на графиня Елизабет Батори - най-масовата разкрита серийна убийца, е вдъхновил десетки филми. Почти всички я представят като ужасяващ психопат с ненаситна жажда за кръв. Словашкият режисьор Юрай Якубско обаче смята, че това е една изкривена представа, която несправедливо очерня името на унгарската аристократка. Затова през 2008 година той заснема филма "Bathory", където показва графинята в напълно различна светлина: като една невинна, нежна и изтънчена дама...

По мое мнение добрият биографичен филм би следвало в общи линии да отразява действителността. Но достоверността сама по себе си не е естетическо качество. Записът от охранителна видеокамера представя точно и вярно действителни събития, само че това не го прави произведение на изкуството. Освен истинност това, с което може да ме спечели един биографичен филм е същото, което търся у всеки един филм независимо от жанра - убедителност. Киното разчита на една конвенция между зрител и артист. Аз като зрител искам да повярвам, макар да си давам сметка, че това, което се прожектира на екрана не е действителността, или поне не съвсем. Готова съм да повярвам, затова отивам в киносалона. Но все пак не бих повярвала на каквото и да е и очаквам от екипа от артисти да са се постарали да ме убедят. Ако филмът е убедителен магията се получава и аз си тръгвам вярваща защото този плосък екран се е превърнал в един реален свят за мен, почти като този наистина реалния, дето чака отвън. Липсва ли убедителност обаче из главата ми се търкалят думичките: " Да бе, да!".

Биографичните филми, които ще отбележа тук явно са успели да ме "омагьосат" щом ги пазя в съзнанието си, затова реших да споделя впечатленията си за тях. Първо си мислех, че това ще е един кратък преглед, но май няма да е точно така, затова ще го нацепя на няколко части според под-категориите, в които успях да разпределя тези "био" продукции:

- личности от средните векове;

-личности от Изтока;

-художници;

-личности от ХХ век.

Тук ще спра засега, тъй като ми се струва, че доста се разпрострях с общите уводни приказки, а и се изморих. Пожелайте ми успех и малко по-стройна мисъл за по-нататъшните публикации. ;)

Следва продължение.

Козина в очите

2010-02-18T22:58:00.000-08:00

Бенисио и Антъни са го закъсали здраво в тази криза - само това мога да кажа, след като направих опит за убийство на добрия ми вкус снощи - начос, шоколадови стафиди и човека - вълк, ямииииииии.

Моля ви - не си и помисляйте да губите този час и половина от живота си. От този филм и комедия не става. Просто една голяма трагична изцепка. Това е.
Не поставям отрицателни оценки, така че се въздържам от традиционното даване на такава.
И трейлър няма да пускам да не се изкушите да го дръпнете и да съжалите след това.
Но няма как да не споделя любимата ми сцена - мацката търчи да спасява вълчо с любовта си - "Лорънс, Лорънс!", пухчо й изръмжава и нашата обръща бяг право към дълбоката, страшна гора, сам сама. И накрая, когато върколакът я притиска в мощните си космати ръце (хох, Кинг Конг артишок да ръфа), вместо да я разкъса или тя да го застреля, следва полу-любовна сцена стил "Красавицата и звяра" (почти чувах Селин Дион на фона), нещо човешко проблясва в неговия поглед, аха да бъде спасен и Гуен го застрелва. Логика!

И сега офф топик един виц покрай другия "блок бастърд" на сезона: "Защо Шерлок Холмс няма жена? Елементарно - Уотсън!" :))))))

Orlando (1993)

2010-02-17T10:58:00.000-08:00

Режисьор: Сали Потър

По романа на Вирджиния Улф "Орландо. Биография"(1928)

В главната роля: Тилда Суинтън

С участието на: Били Зейн, Куентин Крисп, Джими Съмървил

Жанр: (претенциозна/декадентска) драма

Сюжет: Орландо е млад благородник, който дава обет на грохналата кралица Елизабет да не остарява, в замяна на което тя обезпечава него и бъдещите му наследници със собствен замък. След нейната смърт в течението на няколко века той познава насладата и разочарованието от любовта, увлича се от поезията, но не успява да стане поет и решава да замине на изток възползвайки се от предложения му пост на посланик в Константинопол. Там животът му се променя коренно когато една сутрин събуждайки се от сън той установява, че се е превърнал в жена... и т.н.

Коментар: Трейлърът и присъствието на Тилда Суинтън много ме въодушевиха и седнах да гледам филма с големи очаквания, които обаче за мое съжаление си останаха напразни. Не съм чела въпросния роман (нито, признавам си, каквото и да е от Вирджиния Улф), но въпреки това през цялото време имах непоколебимото усещане, че самата Сали Потър най-много да го е попрелистила на вентилатор пишейки сценария за екранизацията си. В този филм има единствено красиви картинки, които за съжаление са напълно кухи и самоцелни. Наистина визията е майсторски изпипана и много хубава, но просто увисва, защото е лишена от всякаква психологическа плътност. При все че действието преминава през няколко века няма никакво усещане за натрупване на време, просто подобно на слайдшоу се нижат едни плоски импресии на различни епохи . Но да оставим усещането за време, истински неприятното е това, че в целия филм няма нито един убедителен и психологически пълноценен персонаж. А това е наистина жалко, особено като се има предвид, че тук играят забележителни имена, начело с Тилда Суинтън, която си е нечовек. Това е положението - хубавата актьорска игра не може да спаси слабата режисура също както красивата визия не може да спаси повърхностния сценарий. Киното е изкуство на синтеза, няма как да изолираш един добър компонент от някой филм и да му се насладиш без да обръщаш внимание на цялата останала плява вътре, просто не става. Най-много да те хване яд за похабения качествен материал.

Barfuss (2005)

2010-02-17T00:59:00.000-08:00

... или "Босоногата"

Режисьор: Til Schweiger
Сценаристи: Til Schweiger Dina Marie Chapman, Jann Preuss

В главните роли:
Til Schweiger като Nick Keller
Johanna Wokalek като Leila

Жанр: романтична комедия с драматични елементи (примерно)

Сюжет:
Ник е симпатичен неудачник, отчужден от аристократичното си семейство, който не може да се задържи на работа и сменя мацките като носни кърпички. Но при последното си назначение като чистач в психиатрична клиника среща Лайла.... и животът му се променя неимоверно, както се казва в такива случаи : )
Лайла е не просто невинна, тя е инфантилна и абсолютно непригодна към това, което наричаме нормален живот – не само в социално, но и в битово отношение. Разбира се, за това си има причина. Също така е обезоръжаващо очарователна. Но след като Ник предотвратява опита й за самоубийство, тя избягва от клиниката и го следва по петите /боса/. Той първо я съжалява, после му става досадна, а накрая, разбира се, влюбва в нея и тук историята заприличва на така добре познатото ни „наш`то момче спасява затормозена девица”... Е, не съвсем : )

Коментар:
Въпреки клиширания сюжет и холивудския си привкус, филмът е затрогващ по един много приятен и непретенциозен начин, изобилства от забавни моменти и красиви кадри - кинематографията е наистина майсторска. Актьорската игра също е на ниво. Трябва да призная, че в това отношение Til Schweiger не ме впечатли особено, но пък не може да не се поддадем на чара на немския Брад Пит.... Героите са пълнокръвни, с лична история и всеки претърпява логично развитие.
А, и да не забравя да спомена чудесната музика...

Любим момент:
Ник оставя Лайла сама на една гара и тя се озовава точно на пиацата сред проститутките. Спира кола и мъжът вътре привиква точно нея. Когато я пита дали ще му духа за пари, Лайла първо гледа объркано и неразбиращо, а след това разтваря сочните си устни и издиша срещу стъклото така, сякаш в колата има невидимо глухарче.

Една хубава рецензия тук.

9 (Девет)

2010-02-08T12:25:00.000-08:00

Пълнометражната версия на филма на Шейн Ейкър, базирана на късометражния 9 (2005). Посредствена история, твърде много екшън, диалогът спокойно можеше да отсъства. Но пък визията си заслужава.

Клип:

Mary and Max

2010-01-17T03:00:00.000-08:00

Пълнометражната анимация за възрастни на австралийския режисьор Адам Елиът пресъздава историята на едно необичайно приятелство, разказана с хумор и топлина. В анимирания свят на Мери и Макс преобладават тъмните краски, но е толкова жив, колкото "реалното" съществуване.

Цитат:

Dr Bernard Hazelhof said if I was on a desert island then I would have to get used to my own company - just me and the coconuts. He said I would have to accept myself, my warts and all, and that we don't get to choose our warts. They are part of us and we have to live with them. We can, however, choose our friends and I am glad I have chosen you.

Откъс:

The Bed Sitting Room (1969)

2009-09-15T14:44:00.000-07:00

Лондон, 60-те години на 20 век. Мао Дзедун и британският министър-председател току-що са сключили изгодна сделка - 100 йен-паунда седмичен наем за "Даунинг стрийт" 10 и... А-бомбата удря. След ядреното "недоразумение", предизвикало най-кратката война в историята - 2 мин. и 28 секунди, в Обединеното кралство цари глад, разруха и мизерия. 20-ина оцелели се лутат из пост-апокалиптичния пейзаж и се опитват да удържат устоите на британското общество и държавност в условията на радиация. Семейство живее във вагон на продължаващото да функционира безупречно лондонско метро, но се налага да излезе оттам и да се сблъска с ужасната реалност на повърхността. Дъщерята е бременна в 17-ия месец - не е ясно точно с какво. Хора започват да претърпяват странни мутации. И през цялото време не трябва да спират да се движат, за да не станат лесна мишена на евентуален нов удар от неизвестния враг...
Апокалиптична фантазия, комедия на абсурда, футуристичен фарс - филмът на Ричард Лестър е изпъстрен с находчиви идеи, сакрастични реплики, смахнати герои и необичайни сцени. Феновете на Монти Пайтън сигурно ще го харесат.

Цитат:
"We should all ask ourselves: is it necessary for people to leave the womb nowadays? That's where most of the trouble seems to start in this wicked world."

Трейлър:

Presenting IFC и ... ще гледате ли Хари Потър 6?

2009-07-22T00:53:00.000-07:00

Последното ми попадане (направо пРопадане, цял ден се лутах от статия на статия) - Гласовете на независимата култура. Правят чудесни филмови списъци. Поздрав с този.

Колкото до Хари, вярна на традицията, поставена от мен и сестра ми преди вече 3-4 години да гледаме заедно всеки нов, снощи се замъкнах на нощна прожекция. В случая сама, освен ако и тя не е отишла в някой киносалон в Брюксел по същото време. Негативните впечатления ми съсякоха и без друго мрачното настроение още повече - билетът е скъп, киното беше явно опикано (тази миризма не може да се сбърка), мотането в МОЛА затвърждава, че всичко е витрина в нашето общество, и тем подобни монолози, които се връткат из уморен мозък късно вечер.

Колкото до самия филм. Поддържаше интереса ми в продължение на 2 часа и половина. И нищо повече. Наблегнали са на ефектите, орязали са историята, актьорите го дават на уволнение, музиката хич не грабва, изобщо... може да се каже, че "нечистокръвният" е преход към finale grande, а не самостоятелен, жив филм. Нещо като свръх дълъг трейлър на последнта серия. Заслужава си да го гледате, само ако искате да видите в едър план какво се случва с висящ мост при влизането му в резонанс (това само теоритично го бях чувала).

Нещо като Здрач, ама уж по-дълбоко.

Оценка - 5
Любима реплика - няма.
Любима сцена - няколко - имаше забавни моменти, които обаче не оправдаваха 12-те лева.

Трейлър на трейлъра:

Вещицата (Häxan)

2009-06-19T05:10:00.000-07:00

Какво правят хората, особено древните такива, когато се окажат в съприкосновение с необяснимото? Опитват се да го разположат в своя система от вярвания за свръхестественото, според която човеците получават достъп до тайните на други светове с помощта на избраници и посветени. Така възникват митологиите, неизменно населявани от духове, магьосници, вещици и всякакви други същества-проводници на добри и лоши сили. Доказателствата за това са изобилни: от чудноватите персийски причинители на болести - полухора-полуживотни, през вещиците и магьосниците на средновековна Европа до врачките и медиумите в наши дни. Аспекти на този феномен показва датският режисьор Бенямин Кристенсен във филма Вещицата, като ни връща в 15 век, време, в което ако си стара, бедна и – не дай Боже – гърбава, имаш тикове или се ползваш с друг отличителен белег, лесно можеш да попаднеш в онази низвергната категория, осъдена да опознае фатално отблизо методите на Инквизицията.
С какво конкретно се занимава една вещица, да речем, в 1488 г.? Когато не е заета да омагьосва обувки и да дои дръжки на брадви, тя забърква отвари от пръсти на прясно свалени от бесилото престъпници, помага на нещастно влюбените жени да спечелят благоразположението на техните любими - благочестиви монаси чревоугодници, участва във вещерски сборища (разбира се), ражда деца на Дявола и върши какви ли не други чудовищни деяния. Срещу тази могъща духовна чума се изправя Църквата, чиито пътуващи трупи от монаси-инквизитори умело залавят, разпитват, измъчват и побеждават злото, където и да се намира (а то се оказва най-вече в царството на безграничното човешко въображение).
Филмът е създаден преди близо 100 години и е замислен като опит да даде съвременно (за 20-те години на миналия век), рационално, научно обяснение на мистериозната глава в човешката история, наречена Вещицата. Както авторът сам осведомява в началото на филма, показаното е културно-историческа репрезентация в движещи се образи на вещерството като феномен през вековете. Резултатът е повече от интригуващ. Най-високобюджетният скандинавски филм за времето си, Вещицата (1922) е истинско пиршество за очите със своите театрален реквизит, специални ефекти, грим и изпълнения на актьорите. В жанрово отношение филмът най-често бива определян като документален хорър, представляващ едновременно илюстровано изследване на историята на вещерството, смразяващ филм на ужасите, пародия и опит за оценка на примитивните и суеверни вярвания на човечеството. От който и аспект да се разглежда, Вещицата е едно необикновено и новаторско произведение, което, използвайки достиженията на киното в този ранен етап на неговото развитие, поставя и се стреми да даде отговор на психологически и културни проблеми, продължаващи да вълнуват хората до ден днешен. Своеобразният кинематографичен подход (кадрите в близък план, нощното снимане), прекрасният мизансцен и наситеното действие (през по-голямата част от филма) несъмнено ще събудят интерес към тази необичайна творба. Очевидно е влиянието, което филмът на Кристенсен е оказал върху считания за един от най-добрите образци на нямото кино Страстите на Жана д’Арк (1928) на друг далеч по-именит датчанин - Карл Теодор Драйер.
Бележка: Описанието се отнася за оригиналната версия на филма от 1922 г. През 1967 г. той излиза в съкратен вариант, в който класическият музикален съпровод с мотиви на Шуберт, Вагнер, Моцарт, Чайковски, Бетовен и др. е заменен с джаз музика, а титрите – с текст, четен от поета-битник Уилям Бъроуз.

Линк IMDB

Black Mass

Небеса

2009-06-09T22:14:00.000-07:00

линк в IMDB: Heaven (Tom Tykwer, 2002)

"Небеса" е филм за абсолютната любов - безусловна, мистична, неземна...

Живеещата в Италия британска учителка Филипа (Кейт Бланшет) до безкрайност търси помощ от властите, за да спре високопоставен бизнесмен, убиващ много хора с наркотиците, които пласира, в това число и съпругът й. Отчаяна от бездействието на полицията, след смъртта и на поредната нейна ученичка, тя решава сама да потърси възмездие, като поставя взрив в кабинета му. Злощастното стечение на обстоятелствата, обаче пощадява истинския виновник, а погубва четирима невинни. Тя научава за трагичната грешка, чак в полицията, където сама се е предала. Там нейн преводач е младият полицай Филипо (Джовани Рибизи). Той решава да й помогне да избяга, знаейки, че всъщност полицията служи на престъпния бизнесмен...

"Небеса" обаче категорично надхвърля сюжета и простото разказване на история в стил трилър. Визията, музиката, играта, емоцията всъщност са тези, които са най-същестени тук. Немският режисьор Том Тиквер сътворява едно изчистено кинематографично изживяване. Следвайки един постоянен и плавен ритъм на филмовото повествование, той засилва чувството на нереалност. Повтарящият се през целия филм мотив от "Spiegel im Spiegel" на естонския композитор Арво Пярт, играе несъмнено много важна роля и допълнително засилва това внушение за интимно преживяване и безвремие (интересен факт е, че в минималистичният шедьовър на Гюс Ван Сант "Джери", появил се същата година, се използва същата мелодия и повторението й през целия филм, налице е същата вглъбеност в играта). Диалозите не са многословни, а на много места говорят само погледите, израженията, докосванията, кадрите и сцените сами по себе си. Играта е предимно сдържана, но удивително истинска. Изключение от това правило не правят и второстепенните роли, например бащата на Филипо (Ремо Джироне). Без да се натрапва, операторската работа е отлична - Франк Грийбе прекрасно пресъздава Торино, а във втората половина на филма и провинция Тоскана, насищайки кадрите с много колорит и изящност.

В "Небеса" любовта е съдбовна, удивително чувствена, но за щастие лишена от излишен патос и сантимент. И двамата главни герои са родени на една и съща дата, носят еднакви имена, а към края на филма и изглеждат почти еднакво. Сакаш не разума и житейският избор, а провидението е предопределило съдбите им и героите са създадени за да се срещнат и да им се случи каквото им е писано. Краят им е красива метафора - потъват в небесата.

Breath

2009-06-02T01:05:00.001-07:00

Отдавна се каня да подхвана Ким Ки Дук. И ето - от краката - последния филм, който гледах от майстора на тихата лудост:)

Дихание - заглавие, което никак не можех да свържа с описанието (оказало се безумно нереално ("затворник се влюбва в жената, която декорира килията му"), но което си дойде на място по време на филма, е абсолютно издържан в стила на режисьора, познат ни от "Пролет..." и "Стик № 3". Почти отсъстващ диалог, репликите на героите подчертават тяхната затвореност - всеки се хлъзга по собствена повърхност, без да допира другия. Уж завихрящият се любовен триъгълник няма върхове, три заледени плоскости, които случайно се докосват.
Накратко: семейство от снимка - скулптурка, музикант, дете. Жената, потънала в себе си, по цял ден съзерцава и се носи с отстояние поне 10 градуса от реалността, много добре июлстрирано не толкова от константното й мълчание, колкото от реакциите на дъщеря й (изненадана да подскача на някакво мтв парче по телевизията).
Съпругът изневерява, доказателството е една шарена шнолка, която Тя намира в колата.
Третият е затворник (номер 5976), който очаква изпълнение на смъртна присъда и нееднократно посяга на живота си, (единственият със собствено име в историята).
Повърхностите се завъртат в момента на намиране на шнолата.
Жената отива в затвора и се среща с номер 5976. Следват още 4 срещи - 4 сезона (тук идва вече декорирането на килията) и навлизане все по-навътре в лудостта на жената. От ням свидетел, затворникът се превръща в жертва. Жената чудовищно се разтваря пред него, за да изцеди последния му дъх и да стане отново себе си, да намери пътя обратно към съпруга си.
....
Страхотно развитие на образите. С малко мръдване изместените оси на героите застават в причудливи и нереални състояния, но в крайна сметка достигат хармония и запяват заедно (доста фалшиво, между другото). Много ме зарадваха закачките на режисьора - с изпускането на ризата, осакатения ангел, номера на колата (5975), взаимоотношенията между затворниците в килията, директорът на затвора - воайор:)
Хм, колкото до затворника, имам си собствено тълкувание на неговото присъствие във филма, но това е запазена територия за зрителя.
Препоръчвам филма. Определено въздейства, гледайте:)

Лична оценка - 8,5 (намерих дълбочина, какво да се прави:)

Линк към IMDB

Трейлър

Hot Fuzz

2009-05-18T01:17:00.001-07:00

Перфектният филм за неделя вечер. И за понеделник вечер. Абе, когато и да го гледате, все ще е идеално.
Свеж хумор, чудесна операторска работа и забавни похватчета. Не може да те отгечи и за минута (благодарение на него останах будна до полунощ, въпреки, че заспивах в 9).
Накратко.
Никълъс Ейнджъл е ченге. Най-добрият police officer в Лондон. И по стечение на сценария бива повишен като сержант в Стадфорд. Град, в който нищо не се случва. На пръв поглед. Седмица, две след пристигането му един след друг намират смъртта си уж при естествени обстоятелства няколко човека. А гениалният мозък на Ейнджъл започва да работи на пълни обороти.
Историята е предадена с чудесен хумор, внимание към детайла, добра работа с монтажа. Истинско удоволствие е за гледане :)

Същият екип е създал Shaun of the dead - най-забавният и остроумен филм за зомбита, който съм гледала:)

Лична оценка: 8
Филмът в IMDB.

Трейлър

Generation Kill

2009-05-17T01:36:00.000-07:00

Винаги съм мразел HBO. Не само заради комерсиализма и некомпетентността им. Просто съм ги мразел. Но този сериал ги издигна едно стъпало нагоре.Сериал за разузнавателна рота в Ирак.Сериал за пичовете, които са надървени да изчукат целия свят, дори да носи кевларени гащи върху пубисното си окосмение от бодлива тел. Сериал, които показва войната такава, каквато е - мръсна, гадна, безчовечна, със случайните убийства на цивилни, с лайноглавите командири и пичовете, които ти пазят задника, дори да е посран.Сериал, в който е показана една психология - психологията на човека-войник, пратен да убива, с неговите съвсем скромни желания - батерийки, порно списание и памперси за възрастни.О, естествено има и сълзливо-лигави моменти при вида на момиченцето с откъснатите крака. Но това е колкото да се покаже, че има и някаква хуманна идея.Струва си. Сериалът си струва. Защото показва истината.

http://www.youtube.com/watch?v=pmtzdrz_CYM&feature=related

С образователна цел

2009-03-18T08:37:00.000-07:00

В петък, на 20.03.2009 от 19,00 часа в кино "Одеон" ще се проведе първата лекция от първи семестър на Киноуниверситета озаглавена "Поява и първи стъпки на киното". Освен увлекателната текстова част, поднесена от проф. Мая Димитрова лекцията ще включва следните прожекции :

Програма Люмиер

Пътуване до Луната

Тунелът под Ламанша

Али Баба и 40-те разбойника

Иванчо на бал

Макс и еделвайсът

Голямото ограбване на влака

със съпровод на пианото от маестро Стамов.

За съжаление аз няма да успея да присъствам, но като голям почитател и (макар и не съвсем редовен) посетител на предишното издание на Киноуниверситета горещо препоръчвам на всички, които се интересуват от историята на киното да отделят време да видят това.

The Fall

2009-03-12T11:44:00.000-07:00

Това ми е за първи път и едва ли ще излезе много стройно, така че моля да ме извините предварително.

Тук ще ми се наложи да говоря за повече от един филм. Първо - "Клетката" (The Cell). За мен това беше едновременно много впечатляващ и ужасно слаб филм. Във визията имаше поразяващи неща, които за съжаление просто увисваха заради блудкавата история. Чак ме хвана яд като го гледах. И сега ме хваща яд затова стига за "Клетката".

Днес по неведомо стечение на обстоятелствата попаднах на един трейлър на следващия филм от режисьора на "Клетката", Tarsem Singh - "Падането" (The Fall). Ето това е съвсем друга бира, както се казва! Страхотен филм. При това не само като визия. Естествено, визията е невероятно красива. Режисьорът остава верен на специфичния си сюрреалистичен (или ако предпочитате приказен ориенталски) стил и демонстрира изключително тънък усет за композиция и детайл. И костюмните и "сценичните" решения печелят сто процентовите ми адмирации. Що се отнася до цветовете, не мога да намеря думи, които да дадат дори бегла представа за поразяващото им въздействие. Да, въпросният Тарсем опеделено е естет и човек със сериозни културни натрупвания. И освен това за мое голямо удоволствие историята в "Падането" е наистина добра.

Тук идва моментът да спомена трети филм. И това е един български филм от 1981 година (набор ми е) - "Йо-хо-хо". Гледали сте го, нали? С Кирил Варийски и едно момченце, които си измислят приключенски истории докато лежат в травматологията на една болница. Сценарият е на Валери Петров. Ще попитате какво общо има тук българският филм. Докато гледах "Падането" не мислех, че общото е особено съществено - просто аз през цялото време си асоциирах историята във филма на Тарсем с тази в "Йо-хо-хо". Като свършваше обаче се поинтересувах за саундтрака затова чинно изгледах надписите до края. И така (пак по случайност) открих, че "Падането" е базиран върху нашият "Йо-хо-хо"! Простете, че така шовинистично се изразих - нашият "Йо-хо-хо", ама толкова драго ми стана, че просто не можах да се сдържа. На този невероятен естет Тарсем му липсваше хубава история за да направи наистина добър филм и ето, че е намерил такава - от Валери Петров!

"The Fall" (teaser)

2009-03-12T09:43:00.000-07:00

в момента го гледам и после ще коментирам, но не можах да се сдържа и още от сега ще кажа - много барнат филм!

Son of Rambow

2009-02-18T00:24:00.000-08:00

Изключително симпатичен филм. Да не се бърка с детски и наивен. Съвсем изчистен откъм сюжет и кинематография - простичък и въздействащ.
Уилям - дете от "сектантско" семейство (плимътските братя), се сблъсква (буквално) с коренно различно стихийно хлапе - Лий (хулиган, оставен сам да се грижи за себе си, истински Хък Фин).
От титаничния сблъсък се раждат впечатляващи каскади. Уилям е наивен и буквален - от тук и очарователен. Лий изглежда брутален, а всъщност се оказва уязвимо и самотно дете.
Много забавна е появата на Дидие (франсе, което се вклинява на обменни начала в спокойния живот на училището), сцената с летящото куче, находчиво съчетание на рисунки и анимация с действието във филма.
Любими сцени - брат Уилям си тръгва (от къщата дружно "Ура!"), хаха, летящото куче, Дидие с девойките на опашката за целуване. Като се замисля, целият филм те приковава и не можеш да мръднеш - нито една от случките не е за изпускане.
Любима реплика ... "Той е с мен.", "Ще се моля за теб, Лий Картър!"

Лична оценка - 8

IMdb

Slumdog millionaire

2009-02-02T22:45:00.000-08:00

...или как Дани Бойл ми припомни за какво служи киното:)

Джамал Малик е в затвора на разпит по подозрение, че е излъгал в играта "Стани богат" предишната вечер, когато е успял с лекота да стигне до заветния последен въпрос за 20 милиона рупии.
Всеки отговор на Джамал е кадър от детството му - трогателен, комичен, тъжен, ужасяващ, романтичен - животът на две братчета, оставени да се грижат сами за себе си в мумбайската градска джунгла. И въпреки кошмарната битка за оцеляване, не се насажда чувството на съжаление, не липсва и забавният елемент, да не говорим за силата на истинската любов.
Не мога да разкажа какво точно се случва, защото това определено би развалило удоволствието сами да проследите историята.
Актьорският състав - деца от предградията и професионални актьори - е перфектен, истински.
Саундтракът е гениален и в абсолютна симбиоза с действието.
Не съм ходила в Индия, предполагам, че филмът не показва едно към едно живота там, така, както и телевизионната игра не беше реалистична, но всъщност и шоуто, и пейзажите около Джамал служеха само, за да може Дани Бойл да разкаже историята. При това поне, според мен, това беше направено изключително убедително.
Знам само, че след като го изгледах се почувствах докосната и развълнувана. И, че филмът задължително трябва да се гледа:) По възможност на голям екран:)

Любима сцена - братчетата падат от влака и след разсейването на прахоляка виждат Тадж Махал. Също - краят на филма - страхотни финални надписи! Както и когато Джамал взима автограф от филмовата звезда (сами ще видите какво имам предвид:).

Любима реплика - или по-скоро липсата на такава - при телефонния разговор на Джамал и Латика в края на филма.

Лична оценка - златна 9-ка.

Линк към IMDB.

Трейййййлъъъър:

Били Елиът

2009-01-30T00:22:00.000-08:00

Когато си роден в малко миньорско градче, животът ти по презумпция е простичък. Учиш, спортуваш умерено и работиш в мината. Били, обаче няма този "късмет". След смъртта на майка му, животът му е всичко друго, но не и прост. Баща му и брат му стачкуват, парите не стигат, баба му губи и себе си и разсъдъка си, на всичкото отгоре боксът хич не му се отдава.
Били е живее в ритъм - специфичната музика на ежедневието, която прелива и движи духа и тялото му.
До деня, в който уроците по балет в местното училище започват да се провеждат в боксовата зала. В този момент цялата насъбрана в него енергия, музика и движение получават образ. Били осъзнава, че винаги е искал да танцува и тръгва на уроци при "госпожицата".

Филмът е ценен, заради представянето на банални стереотипи по оригинален и вдъхновяващ начин. Естествено, когато разбират, мъжкарите в семейството са потресени и скандализирани от новото призвание на Били. Той самият сякаш се примирява със забраната, защото въпреки опитите си да защити желанията си, е поставен в калъпа на "това е редно" убеждението. Но любовта към танца е по-силна. От семейството, от първите влечения към момиче, от предразсъдъците.
Магическото преобразяване на образите на бащата и големия брат се извършва с един танц (интересна deus ex machina). И разбира се, следва хепи енд. И разкритието, че отвътре сме меки и любящи същества, независимо от несгодата, която ни прави нещастни вкаменелости.

Любима сцена - Били, който в пристъп на бяс танцува по улицата, дуварите, тоалетната ... Както и на изпита в кралското балетно училище и вълнението на бащата на Били.

Любима реплика - "В началото съм като схванат, но когато започна, забравям всичко останало. И... Светът сякаш изчезва. Изчезва... Цялото ми тяло се променя. Обхваща ме огън. Сякаш... Сякаш летя. Като птица. Като ток е. Да, като ток."

Лична оценка - 8,5

Imdb

"The Straight story " - "Историята на Стрейт"

2009-01-27T01:15:00.000-08:00

"Историята на Стрейт " е един много нехарактерен за стила на Дейвид Линч филм.
Филмът е заснет по истинската история на Алвин Стрейт .
Разказ за едно пътуване предприето от един старец (Алвин Стрейт) с косачка ,който отива да види болния си брат .Само ще спомена ,че брат му живее в Уисконсин , а Алвин тръгва от къщата си в Айова .Разстоянието до къщата на брат му е 300 мили .
По пътя му се случват редица комични случки , но и срещи с различни хора,с които героят разговаря за живота ,за важните неща ...
Това е един от онези филми ,където един старец с богат житейски опит "пръска" мъдрост навсякъде от където мине .
Филмът е доста лежерен , неангажиращ ,а музиката на неотменният Анджело Бадаламенти е направо успокояваща. Дейвид Линч изненадва зрителя , който се е настроил за нещо странно и плашещо .
В главните роли : Ричард Фарнсуорт -Richard Farnsworth ;Сиси Спацек - Sissy Spacek
Филмът е от 1999 година .

http://www.youtube.com/watch?v=8OnsVDKjhpc

Адмирал(2008)

2009-01-25T23:27:00.000-08:00

Оригинално заглавие: Адмиралъ
Страна: Русия
Продължителност: 123 мин.
Официален сайт - admiralfilm.ru
Жанрове: Драма Военен Исторически
Режисьор: Андрей Кравчук
Сценарист: Александър Цацуев
Продуцент: Джаник Файзиев
Участват: Константин Хабенский, Егор Бероев, Сергей Безруков, Елизавета Боярская, Александър Лазарев мл., Николай Бурляев, Роберт Доусън, Олег Фомин
Рейтинг в IMDB: 7.1
Компания Дистрибутор: Twentieth Century Fox C.I.S., Gemini Ukraine
Компания Производител: Film Direction, Dago Productions
Филма е заснет в: Русия, Украйна
Бюджет: 16 милиона долара

Филм, разказващ за живота и любовта на забележителния боен офицер от военноморският флот, полярния изследовател, а после станал адмирал, върховния управник на Русия – Александър Василиевич Колчак и Анна Тимирева. Действието се развива в периода 1916 – 1920 г. на фона на разрухата на Руската империя, две революции и гражданската войнa.

Лично мнение: Филмът е много добър, изключително добре направен.Тъй като имам афинитет към военните/ и особено руски/ филми, се постарах да го изгледам много внимателно.Тук-там има някои недомислици, но без това е невъзможно.Филмът грабва още от първите сцени, разказвайки за старото офицерство/каквото и ние сме имали/ за доблестта, честта и мъжката вярност - към цар, Родина, бойни приятели и любов.

Напоследък се забелязва и тенденцията да се правят руски филми за исторически личности/"Александър - Невската битка" е добър пример, както и "Офицери - спаси императора"/, които сякаш са опит да се реабилитират личности от руската история, низвергнати по време на комунистическия режим.

Das Leben der Anderen (Животът на другите)

2009-01-06T04:57:00.000-08:00

Филмът на Florian Henckel von Donnersmarck “Животът на другите” жанрово се води политически трилър, но напрежението идва не толкова от развитието на сюжета, колкото от потиснатостта на героите от режима в Източна Германия преди падането на Берлинската стена. Режим, който ни е близък.
Общо взето става дума за това как ЩАЗИ (Министерството на Държавната сигурност в ГДР) подслушват и следят представители на артистичните среди, които подозират, че поддържат връзка с „упадъчния” западен свят.
По-конкретно Капитан Gerd Wiesler - агент HGW XX/7 (Ulrich Mühe) – поема мисията да шпионира Georg Dreyman (Sebastian Koch). Истинската причина за това е, че Министърът на Културата е хвърлил око на приятелката на Dreyman, актрисата Christa-Maria Sieland (Martina Gedeck).

В началото Gerd Wiesler изглежда отдаден на соц-идеята до фанатизъм, но постепенно започва да съпреживява на двойката, която следи, именно защото няма свой собствен живот. Това е „малкият човек” – създаден от режима, той почти не изразява чувства, не си сменя дрехите, не казва нищо повече от необходимото, нищо, което да го индивидуализира. Но когато се оказва, че всъщност има защо да следят Dreyman, има в какво да го уличат, той прави нещо наистина изненадващо – без да му пука за „кариерата” му на агент, социализма, ЩАЗИ, без да търси благодарност или близост с Christa-Maria, от която искрено се възхищава ...
И така, след падането на Берлинската стена, новият роман на Dreyman е посветен с благодарност на агент HGW XX/7...

Любима сцена: Малко момче с топка случайно влиза в асансьора заедно с агента и невинно го пита дали е вярно, че е от ЩАЗИ. На въпроса му зали знае какво е това, момчето отговаря, „Да, те се тези, които взеха татко”.
„А как се казва твоят... твоята топка?” пита агентът. „Ама ти наистина си странен, топките не се кръщават!” (перифразирам)

Лична оценка: 8

Aimee & Jaguar

2009-01-06T00:29:00.000-08:00

Биляна А. ме подсети за един от любимите ми филми. Позволявам си тук да пусна линк към нейната рецензия.

Базиран е на истински случай, описан в книгата на Ерика Фишер по разказите на Lilly Wust - “Aimée”. Когато през 1999 г. Aimee and Jaguar излиза, Lilly все още живее в Берлин (всъщност, режисьорът Max Färberböck изпраща сценария за одобрение и на Лили, и на Ерика Фишер) и казва, че е дала съгласието си за издаването на романа и филма в памет на Felice -“Jaguar”.

Истината е, че нямам какво особено да добавя : )

Любима реплика:

- Не мисля, че съм достатъчно силна.

- За какво?

- За щастието.

Линк към IMDB

Лична оценка: 9,5

Хълмът на боровинките/Blueberry Hill/

2008-12-29T23:48:00.000-08:00

Режисьор: Александър Морфов
Жанр: Комедия
В ролите: Самюел Финци, Кръстю Лафазанов, Васил Василев-Зуека, Златина Тодева, Христо Гърбов и др.
IMDB: http://www.imdb.com/title/tt0339099/
Държава: България
Година: 2002
Времетраене: 108 мин.

/Историята накратко/

31 декември 1999 г. Преуспяващ артист от Германия пътува със самолет за Истанбул да посрещне Новата година с приятели, но попада в София и поради лоши метеорологични условия не може да продължи със самолет. Тъй като няма друга възможност, се качва на влака за Истанбул. По време на пътуването пада от влака. В безсъзнание се събужда в странна кръчма, построена на железопътни релси, през която минава влак. Посетителите го свестяват. В кръчмата има странно момиче, което е дъщеря на кръчмаря. Заедно с него отива до селото да търси телефон… По същото време един от пътуващите - "Любопитния", влиза в купето на Чужденеца, рови в куфарите, намира алкохол, пие, облича дрехите му и се идентифицира изцяло с него. Кондукторите не откриват разликата. В селото чужденеца попада на селска сватба - Кмета жени сина си… Калина - дъщерята на кмета, говори английски и завежда чужденеца до кметството, където има телефон. Минало е време. Полицаи откриват до релсите Любопитния, обезобразен при падането от влака. В дрехите му намират документи. Съобщават, че чужденецът е мъртъв. След катастрофата момичето завежда Чужденеца в малка каменна къща до езеро. Там живее Хубавата жена от влака. Остава при нея. На следващата сутрин чужденецът се събужда сам. Няма е красивата жена. Напуска заедно със странното момиче къщата. Стар камион ги прибира от пътя. Пристигат в кръчмата с огромните порти и релсов път по средата. Кръчмарят разказва своята история и съдбите на посетителите в кръчмата. Чува се свирка на влак. Неделя е . Влакът пристига няколко минути по рано. Кръчмата става на трески. Влакът я помита заедно с хората в нея пред очите на Чужденеца. Той хваща първият възможен влак. На перона го изпращат всички. Било е сън. Той хуква по коридора на влака, отваря външната врата и скача…

Честно да си кажа, спомних си за този филм в навечерието на новата 2009г.Хубав филм,добра актьорска игра/доколкото това важи за България/.Хем смешен, хем тъжен.Комедия.От ония, дето боцкат очите, а в мозъка и стомаха се натрупва една такава неясна болка...Боже!Като го гледах, си мислех - наистина ли нашата малка България би изглеждала/тогава/ така за един чужденец?...Тя и сега не изглежда по-добре де.Има много ирония в това филмче...Горчива.

Лична оценка 6/10

Денят, в който земята спря

2008-12-29T23:01:00.000-08:00

... да се върти?
Да, да, ама не

Помните ли безумния експеримент, наречен Война на световете? Да, същият онзи с Том Круз, след гледането на който останах особено опулена и питаща се WTF?
Е, не че Денят го бие по безсмислица, ама може спокойно да му бъде претендент за най-празен филм.
Предисловие.
За да бъда по-обективна, започнах с оригинала от 51-ва. След 40 минути странни звуци и смехотворни ефекти, се отказах, макар, че извънземният там беше доста симпатичен и човечен, а заплахата ясно дефинирана в лицето на тенекиена машина от друга галактика. Аргументацията беше налице. Все пак реших да гледам новата версия, за да се порадвам на ефекти.
Запасих се с ябълки и чай и се почна.

Сюжетът накратко. Гигантска сфера се приземява в Манхатън – ама че изненада – в САЩ. Други сферички се озовават пръснати из цялата планета по същото време. Нещо да ви напомня? На мен лично на някакъв изродски хибрид между сериала 4004 и Денят на независимостта. Последният е един от любимите ми филми и се чувствам засегната от опитите да се докоснат до непринуденото му величие. Слава богу, остава си само блед опит.
Киану Рийвс – Клаату – трудно би получил отличие за ролята, която прави, освен за най-добър пластмасов двойник на Кен, ама... режисьорско решение. Клаату от 51-ва поне се усмихваше. Но не и Нео, той е железен и не пуска нито едно чувство на своята хуманоидна физиономия. Това е извънземно, ей! В сравнение с него гигантският робот беше направо симпатяга.
Та, идват сферите, обират, каквото могат от животинските видове, и се почва унищожението на човешката раса. Барбекю, само че вместо огън, по народа са пуснати едни симпатични буби.
А защо се случва това? Кой знае? Заради неприятния ефект, който оказват хората върху еко равновесието. Това поне е версията, до която стигнах след внимателно гледане на 2-часовата безчувствена игра, убиване и съживяване на полицаи, решаване на уравнения, и пулене в тъжните зелени очи на Дженифър Конъли. Добре, че бяха те, иначе трудно щях да издържа до края.
Общо взето, голямата идея е тотално размита, апокалипсисът взима в жертва един шофьор на ТИР, банда военни, които дразнят киборга и заслужено си го отнасят и един стадион.
В крайна сметка извънземният е трогнат от любовта между човешките същества и малко след като същите човешки същества се опитват да гръмнат всичко за пореден път, решава напълно логично, че те са се променили, и спира необратимия процес на унищожение.

Е, няма такава боза!
Не си заслужава да се гледа на кино, дори заради ефектите, освен ако не сте голям фен на Дженифър...

Лична оценка – 2,5 от 10

Нищо не става за цитиране, нито за отбелязване като любим момент.

Imdb

Човекът от земята

2008-12-28T23:00:00.000-08:00

Нищо общо с Човек на луната, както и с история за извънземни, нашествия от бъдещето и алабаланици от тоя род. И все пак става въпрос за една фантастична история.

Приятел събира най-близките си хора - все велики умове - преподаватели - на прощална вечер по случай заминаването си. И споделя с тях своята голяма тайна. Това, което им казва, звучи колкото невероятно, толкова и пленително. Възможно ли е човекът пред тях да е на 14 хиляди години, да е станал свидетел на толкова много събития, да знае истината?

И от първия момент започва водовъртежът. Образите на хората около "кроманьонеца" се разчупват буквално като заледена повърхност. Отдолу се показват лицата на уплашените възрастни, които отказват да повярват, че всичко, върху което градят знанията си, увереността и вярата си, е измислица...

Един от тях отваря очите на детето в себе си и се увлича в играта. Излиза от китайската кутийка на предразсъдъци и убеждения, в която е затворен, една жена почти губи вярата си, един психиатър - разсъдъка си. И цялата история, която започва като игра, се превръща в страховита лутаница между реалност и фантазия.

Любима сцена - когато психиатърът моли Джон да им каже, че всичко е измислица.
Любим цитат - "Колкото повече го обмислям,толкова повече не съм в китайската кутия. Един вид извисяване от това което щастливо наричаме реалност, в което, както продължават да казват всички... "

IMDB

Лична оценка за филма - 9 от 10

Швепс мувиииз

2008-06-12T02:00:00.000-07:00

В сайта на Швепс има страхотни кратки филмчета. Препорачвам Signs, много симпатично!

Сенки

2008-04-16T00:21:00.000-07:00

Според писанията в интернет "най-амбициозният" (тоест с най-голям бюджет и партньорство) проект на Милчо Манчевски (Before the rain и Dust - Сенки се оказа изключително приятна изненада за мен. След като бях чела в СФФ за какво иде реч, ми се беше сторил странен и заслужаващ внимание филм.
Лазар Перков (лекар) оцелял след ужасна катастрофа, се възстановява в къщата на майка си (известна лекарка и деспотично чудовище). Съпругата му е като излязла от списание, а синчето му не блести с особено присъствие.
Настъпва денят, в който Лазар (върналият се от мъртвите) трябва да се върне сред живите, да отпътува за Скопие и да започне отново работа в болницата.
Още от първата вечер се занизват странни събития - старица в дома му, която говори на стар диалект, вълк под лампата, човек с кървящи пети и бебе на ръце, което пищи до помътняване на разсъдъка.
Самият Лазар се опитва да намери смисъл във всичко, като приема, че случващото се е реално и търси помощта на лингвист. Получава я - в лицето на чаровна и мистериозна жена, която неустоимо го привлича.
Всичко се повтаря, ли повтаря - мъжът с пирони в петите, ревящото дете, старицата, на всичкото отгоре и вълкът май харесва банята на Лазар.
Режисьорът определено се е заиграл с идеята за възкресението и изкуплението. Има изключително приятни еротични сцени, а главната героиня е прекрасна.
След прожекцията на филма като по поръчка се появи и самата тя - Весна. За да ни обясни, че всъщност актьорството й е отскоро и че е професионална арфистка.
Моля ви - давайте й повече роли на тази жена. Стои толкова добре на екрана!!!
Филма може да гледате в Дом на киното. Дават го от време на време. Обещаха ни, че едва ли не по заявка може да го пускат, толкова си го харесват:) Има защо...

Лична оценка от 1 до 10 - 7,6

Любими сцени: Менка и Лазар в къщичката - тя обяснява за любимите си миризми от детство - на печени пиперки и липа. Друга сцена - Лазар върви като омагьосан след Менка. Сцената в леглото с жената на Лазар....

Любима реплика: "Как ще живееш ти без мене?"

Филмът в IMDB

Трейлър

Пазачът на мъртвите

2008-04-10T00:22:00.000-07:00

Режисьор и сценарист: Илиян Симеонов ("Граница")

Актьорски състав: Владимир Георгиев, Ицхак и Самуел Финци, Диана Добрева, Николай Урумов, Малин Кръстев, Валентин Танев

Награди: "Сребърна ракла", определен е за най-добър филм за 2006-2007 година от Съюза на българските филмови дейци, "Награда за режисура" (Варна 2006), награда за женска роля (Диана Добрева), наградата на KODAK за операторско майсторство (поделена); 2 награди на НФЦ – за мъжка роля и за музика (Теодосий Спасов)

Честно казано, от т.нар. „ново българско кино” малко филми са ми харесали и намирам за стойностни и добре направени. Този е от тях.

Почти цялото действие се развива на гробището. Логично и първият кадър е от погребение - естествено не на кой да е. Вали дъжд, всички са в черно и с черни чадъри, драматизмът е пълен. В този момент от тълпата изкача гологлав възрастен човек и открехва ковчега... Това е Старецът (Ицхак Финци), който по-късно обяснява постъпката си и връзката си с покойния... След въпросното погребение (което си е завръзката във филма) той е в мир със себе си и живота си и вече иска да се оттегли в царството на мъртвите – това се опитва да направи и до края на филма – звучи депресиращо, но всъщност има много комични елементи в опитите му.

На погребението се появява и красивата Мария (Диана Добрева). Тя кара черен джип, в контраст с останалите герои се облича модерно и носи със себе тайна, която я свързва със Стареца по една доста „бразилска” нишка... Не толкова „бразилски” се свързва и с другия основен персонаж - Рубенс (Самуел Финци) - гримьорът на покойниците, който е в творческа криза и отчаяно търси модел... Той разпалено спори в кръчмата с гробарите на тема изкуство, макар последните да не продумват (малко като Дон Кихот, още повече актьорът е с такава брада). Безкрайно симпатичен, леко налудничав художник, който постоянно е в издънка с директора на гробището.

Цялото действие се върти около Малкия (Владимир Георгиев), а той се опитва да помогне на всички. Уредник на гробището – служба, която е наследил от покойния си баща. Малкият е пълен сирак, никога не напуска очертанията на гробищния парк, и макар да е само на 13, го слушат не само „неговите хора” (гробарите и оплаквачките), но и приятелите му Стареца и Рубенс. С нетипичната за възрастта си сериозност Малкият всява респект у всички, дори и у Мария (освен че, естествено, събужда майчините й инстинкти). На него не му е необходимо да ходи до града, на училище, твърди, че мъртвите го учат на всичко. Има тефтерче, в което залепя изрязани от некролозите снимки – когато го разгръща, сякаш животът им преминава пред очите му, а също и тези на зрителите... Момчето е развило необичайни свръхестествени способности вследствие на ежедневния си допир с мъртвите. Тази сюрреалистична нишка обаче не е преекспонирана – просто надникване в ужаса на смъртта, представено като серия от мигове - подобно светкавично преминаващ нощен влак с целият му грохот и всички отражения...

Мария кани Малкия на обяд, но вместо да вземе със себе си Стареца, както тя го моли, той води Рубенс... Момчето предсказва смърт, но накрая тя покосява не този, който я желае... И „грешките” са верни... Безспорно интересен сюжет, и страхотна актьорска игра. Предполагам няма смисъл да коментирам играта на двамата Финци – те са невероятни, бях впечатлена от Самуел още в „Опашката на дявола”. За Диана Добрева нямам думи - слабост ми е откак гледах „Маймуни през зимата”. Актриса, която умее да се превъплъщава, без да губи себе си. С дълбочината и красотата, които излъчва.

Гробищната администрация, ако мога така да я нарека, е представена от супер актьорски състав: Николай Урумов искрено забавлява като директор на гробищата с избухлив нрав, който гони интересите си; Мария Сапунджиева е абсолютно „автентична” като чете с престорен глас и безумен поглед „Покойният беше скромен човек...”; Малин Кръстев се подвизава като „гробищен” чиновник, който върти далавери. Внасят страшен колорит във филма.

За Владимир Георгиев това е първа роля, момчето безспорно е талантливо и подходящо избрано – мисля, че и в истинския живот е необикновено, мълчаливо и затворено. Или просто е добър актьор ; )

Приятна изненада беше за мен да видя мои стари познати от арт кръчмарската сцена на Пловдив, а именно – Шаблата в ролята на Гробар № 2 (много е колоритен, макар да няма нито една реплика), както и Вожда на Найлона, чието име никога не съм знаела – появява се за секунди като продавач на сергия : ).

Впечатлиха ме и хиляди подробности и герои с „малки” роли: Дърводелецът, който прави ковчези точно до ателието на Рубенс (и включва машината в момента, в който художникът грабва четката - сякаш напук), с неизменното шише ракия на тезгяха и цигара зад ухото; оплаквачката баба Райна, когато обяснява на Малкия за посещението си при лекаря, който й казал, че нищо й няма, и в този момент една от свещите в ръката й се запалва, а тя уплашено я духва и отминава; циганската сватба, пресъздадена абсолютно достоверно; неизменният кучешки антураж на Малкия, начело с Рошльо...

Айде, стига съм дробила повече... Просто го гледайте!

Vanilla Sky

2008-04-05T16:12:00.000-07:00

Часът е 2 и 12. Спи ми се. Зверски. Въпреки това догледах напук на всички реклами и късния старт Ванила скай. Прехвален преди време, беше от филмите, които някак не ме влечеше да гледам.

I might be wrong, както пее Том Йорк.

Страхотен филм. По мой вкус. Напрегната емоционална игра. Пенелопе Круз в ролята на истинската любов. Том Круз като едно огромно объркано подсъзнание. И бляскав сън, превръщащ се в сюрреалистичен кошмар.

Признавам си, на края пуснах кранчето и си поплаках за "щe си срещнем в някой друг живот, когато и двамата сме котки". Сантиментална съм напоследък. Някак вярвам, че истинската любов (тоест Пенелопе, хаха) не бива да те подминава, ама знае ли човек...

Историята. Хмммм, богато синче. Дотук добре. Страхотна мацка - Камерън, Камерън!! Кошмари. И тогава се появява тя - чаровна и странна жена, която напълно го поглъща с полунаивното си, детинско поведение. Една нощ - и той е влюбен завинаги.

Действието се развива леко драматично - катастрофа, обезобразяване и гузна съвест. Гняв. Хубаво разгърнати образи. Много добре.
И в един момент конците така здраво се объркват, че ... съвсем закономерно героят е обявен за луд.
Развръзката се оказва фантасмагорична, но оптимистична.

Като прибавим и страхотния саундтрак. Само за музиката и подбора бих дала 10 на филма, но все пак...
... личната ми оценка от 1 до 10 е - 7 (прекалено биеше на холивудизъм).

Любима сцена: София целуна Дейвид, той си тръгна, а тя почна да подскача от радост из стаята. Срещата в парка, докато беше в кома.

Любима реплика: "Какво представлява щастието за теб, Дейвид? - Да живея истински живот."

Imdb

Трейлър. Накъде без него?

Списъкът - любими филми

2008-03-31T10:00:00.000-07:00

Петият елемент - Люк Бесон и Мила Йовович.
Срещу стената - в серията Фатих Акин.
Денят на независимостта - аха, да не повярваш чак.
Im Juli - пак Фатих Акин.
Дух куче - пътят на самурая - Джим Джармуш.
Кланът Таненбаум, Морски живот със Стив Зизу и Дарджиилинг Експрес - Уес Андерсън, йес, сър!
Лабиринтът на Пан - чудесна приказка.

Grbavica - земя на мечтите ми

2008-03-20T23:12:00.000-07:00

Тук ще ми е мааалко трудно да рецензирам, не че това е целта на този блог, но предвид сериозната тематика на филма и перфекционизма, с който е направен, трябва да се отдаде заслуженото на творческия колектив.
Режисьорката Ясмила Збанич има опит в документалното кино и това си личи от погледа. От начина, по който е захапала темата за белезите от войната, които остават - физически и душевни. Филмът има сума ти награди, може би най-впечатляваща от които е Златната мечка на фестивала в Берлин през 2006 г.

Играта е фантастична.

И въпреки това доста изчаках преди да го гледам, все си намирах оправдание, за да отложа. Защото филмът е жесток, касае истински съдби, разказва за поругаването на женската душа.
Есма е босненка. Преживяла е войната. Живее в Гърбавица (квартал на изстрадалото Сараево) заедно с дъщеря си Сара. Сара е проблемен тийнейджър, майка й е проблемна жена на трета възраст. Есма започва да работи в някаква кръчма, където се сблъсква с чалга същността на новото време - мутри, цици, и кръшни ритми. Но очевидно, нещо не е наред - плаши се от всякакви прояви на физическо насилие, посещава сбирки на много луднали жени, жертви на войната, опитва се да намери пари за екскурзията на дъщеря си, която става все по-щура и крещи навсякъде, че баща й е войник-шахид (светец).
Конфликтът назрява, появява се оръжие, мъж, който се влюбва в Есма, а най-накрая се сгромолясва и ужасната истина. Сара е дъщеря на някой от "четниците", изнасилвали системно Есма във военния лагер.
Ужасно добре е пресъздаден сблъсъка в майката между любовта към детето и омразата към всичко, за което детето й напомня. Любовта побеждава. Надежда винаги има...

Любима реплика - "Мамо, по какво приличам на татко". "По косата - беше тъмна"
Любима сцена - След като Сара разбира, че е дъщеря на войник, обръсва косата си с машинка. Сцената с песента и разказа на Есма на сбирката.

Личната ми оценка от 1 до 10 - 8.

Препоръки - гледайте го. Тежък е, но правдив, не натоварва излишно.

Филмът в Imdb

Откъс от филма

От другата страна

2008-03-17T02:05:00.000-07:00

Подвизаващ се на филм феста като "На прага на рая".
Фатих Акин е божествен.
Филмът му - поредното съкровище.
Щастлива съм, че го гледах с хиляди хора в зала 1. Атмосферата беше уникална - зарядът се напипваше във въздуха.

Трудно ми е да разказвам за какво става въпрос... Всичко е брилянтно изпипано - като на сцена. Няма случайни кадри. Всеки е наситен със смисъл. Всяко действие на героите води до закономерна последица (поне според развитието на историята).
Смислово разграничен на три части, в които смъртта привидно се явява генераторът на събитията.
Прекрасно развити образи. Нямаше нито един изоставен и захвърлен в изначалната си плоскост. На това му казвам постижение!
Накратко - представете си две железопътни линии и два влака които се движат по тях - в двете различни посоки, или в една и съща, спират на еднакви гари - по едно и също или различно време. Хората в две от купетата на двата влака се търсят неистово. Но просто не поглеждат през прозорците. Нещо подобно се случва във филма. Издържано в стила на абсолютната класика (ала Шекспир), героите се "маскират", скриват самоличността си, разминават се. Но всичко е толкова истинско, че чак те боли - и помен няма от сцената и завесите, както и от утешението, че това е само театър и след антракта всички ще свалят маските си.
И разбира се, уверението, че Deus ex machina е в нас самите - благородството, опрощението и всепоглъщащата любов.

Моля, моля, непременно го гледайте!

Лична оценка от 1 до 10 - 9,4.

Любима сцена от филма - като че ли нямаше такива, на които Акин да беше заложил като за привличане на вниманието. Затова ще избера моите лични фаворити - * в стаята на общежитието, когато Айтен подава ръка на Лоте, *майката на Лоте чете дневника й, както и събуждането й на сутринта и Лоте като ангел,*бащата на Нижат чете книгата, оставена от сина му и се разплаква,*майката на Лоте в хотела.

Любими реплики - "Италианска, френска, португалска... за теб - интернационална!" (реплика на "Джеси" към Али), "Hello (към двама играчи на табла) - Мара ба (в един глас)". Много са, тези ми се набиха, не си записвах :(.

Филмът в ImDb

Трейлър, моля!

Русалка

2008-03-14T02:24:00.001-07:00

Филм от конкурсната програма на София филм фест. Гласувах за него за наградата на публиката преди да съм го гледала. Смятам, че направих добър избор. Чудесен филм.
Според рецензията идеален представител на комерсиалното арт-кино. Честно, не ми беше хрумнало, докато го гледах.

Вълшебна история, наивна, очарователна и сладка - като 8-годишно дете.

Алиса живее на морския бряг в къща, иградена от боклуци, заобиколена от странни персонажи - скафандър със снимка, залепена за шлема (олицетворение на липсващия баща, когото тя никога не е), полуглуха баба и бликаща от живот и лъст майка.

Едно затъмнение, среднощна "прелюбодейска" сцена и един пожар - и Алиса решава, че никога няма да проговори отново. Тази й особеност я причислява към "ненормалните" и запраща в училище за изостанали деца, където се научава, че ако наистина силно искаш нещо, трябва да се съсредоточиш и преброиш до 4. Нещо... например унищожителен ураган, който опустошава крайбрежието и буквално я издухва със семейството й в Москва.

В големия град малките чудеса трудно се забелязват, особено ако едно 17-годишно русоляво особено и "нямо" момиче броди по улиците му облечено като джи ес ем - ЖЪЛТ. Особняци - много, включително една скитница с половин тяло - много красива (защото, докато майка й е била бременна с нея не преставала да гледа снимка на Мадона, разбира се).
А когато същото това момиче открива любовта, дори проговаря, за да го каже, пак остава незабелязано. Тук вече аналогиите с Андерсеновата русалка станаха много силни, което трябваше да ми подскаже, че режисьорката не е предвидила хубав край.
Русалката спасява принца (цели 3 пъти). Той до края не разбира,, не чува и не вижда любовта й, нито какво представлява тя. Трагичен край (без грам мелодрама)...

Изключително добре заснет, страхотни идеи, запомнящи се сцени, малко плоски образи (на Саша и Рита), леко разводняване на втората част от филма, но определено впечатляващ. Оставя следа. Ще го гледам пак като намеря субтитри на български. Препоръчвам!!!

Лична оценка от 1 до 10 - 7,3.

Любима сцена - ябълките, които падат наведнъж от дървото, Алиса спасява Саша на магистралата, бой с парфюми в един магазин, сцената, в която Алиса се прави на умряла и Саша вика линейка, и много, много други - почти всички сцени са като мини филмчета.
Любима реплика - "Кой е виновен за това, което ни се случи, кой е виновен" - отговор наум "...аз, аз, Алиса съм виновна" "Не разбирам как можеш да продаваш нещо, което не ти принадлежи? Как можеш да продаваш луната?".

Филмът в IMdb

Трейлър

Амбалаж

2008-03-13T00:35:00.000-07:00

Сигурно много от вас са гледали "Коля", преди не знам вече колко години. "Амбалаж" е вторият филм на режисьора Ян Сверак, на който попадам. Много добре - от два филма - две точни попадения.

Очарована съм! Изключително човечен и естествен филм. С истински образи, реплики с ежедневните малки драми и комедии.

Накратко. Главният герой - вече смахващ се учител по литература - напуска работа и пред избора да стои вкъщи и да слуша по цял ден сериалите, които гледа жена му, докато глади, предпочита да си намери някаква работа.
Пробва да работи като куриер, в крайна сметка намира своето местенце в супермаркета като приемащ амбалажа.
Със сънища, пълни с еротични видения, с дни, преминаващи в еротични фантазии, емоционалната пропаст между възрастния мъж и жена му у дома става все по-осезаема.
Съвсем лежерно, господин Токалун влиза в ролята на Ема (ала Джейн Остин), която много му отива. Без да е целенасочено и преекспонирано - все пак човекът си има свои терзания (виждаме ги всяка нощ в сънищата му).
Сладък финал. Щастливи развръзки. Една сватба и една разкрита голяма мистерия.

Препоръчвам - приятен, приятен - лична оценка от 1 до 10 - 6-ца!

Любима сцена - балонът в езерото и търсенето на запалка.

Любима реплика - много... "Пушиш ли? - Да, понякога, тайно от теб? После ще ти обясня." "Как може образована жена като теб да гледа тези глупости? - Ти някога гладил ли си?". "Нямаш ли приятели, с които да излизаш? - Приятелите ми са или сенилни, или мъртви."

Филмът в IMdb

Тииййзърчеее.

Тигърът и снегът

2008-03-11T04:30:00.000-07:00

Изгледах го два пъти през няколко часа.
Имам само една дума, достойна за този филм: ПРЕКРАСЕН.

Ако по някаква причина Бенини ви дразни - било като визия, глас, хумор, не гледайте "Тигърът и снегът" - да не кажете, че не съм ви предупредила.

Отново и тук остава усещането, че филмът с неговите към 2 часа е тесничък за Роберто и всичко, което иска да ни каже. Прелива от думички - такива едни - утешителни, затрогващи, истински - от любов - преекспонирана, приказлива, досадна, но бога ми, така завладяваща...

Всяка нощ Атилио сънува сватбата си с една и съща жена. В реалността - учител по поезия - се грижи от време на време за дъщерите си и се търкаля мелодраматично пред учениците си.

Докато не я вижда на представяне на книгата на Фуад (Жан Рено - гениален!) и става ясно, че тя е истинска и не само това - нашият поет я преследва от години.
Преливащото от бенинови монолози действие изведнъж взима такъв рязък завой, че така и не разбираш откъде му е хрумнало, и се озоваваме в Багдад. Като в приказка от 1001 нощ, но не съвсем.

Любимата жена е на смъртен одър, а принцът трябва да намери ябълката, която съживява, в град, в чието божествено нощно небе редом със звездите прелитат снаряди.

Пак тук се прокрадва и приказката за вавилонската кула, как никой никого не чува, дори и да разбира на какъв език говори и обратно - не е нужно да знаеш езика, за да усетиш обичта на човека срещу теб.

Не искам да разказвам повече. Моля Ви, гледайте го. Красота!

Лична оценка от 1 до 10 - 8,5.

Любима сцена от филма: не е една и две, но ще посоча срещата при багдадския фармацевт, разговорът под нощното арабско небе, сцената със самоубийството на Фуад.

Любими реплики: повечето във филма. Най-силно впечатление ми направи монологът (един от многото) на Атилио пред аптекаря за дюкянчето, наречено "живот".

Филмът в IMDB

Не може без мостра за оправяне на вкуса - любимата ми сцена (дано говорите италиано).

Jeux d'Enfants - Детски игри

2008-03-10T23:21:00.000-07:00

Първият филм на Ян Самюел. Хм, браво, Ян. Оригинален филм, с интересна водеща линия - детската игра "Cap ou pas cap?" - "Смееш или не?", в която се заплитат Софи и Жулиен и в която неусетно детството минава. От предизвикателство на предизвикателство - дори пораснали те продължават да вършат всичко, заради играта. Или поне така изглежда.
Здравомислещият зрител (представен тук от бащата на Жулиен, само вметвам, че майка му, която се оказва от homo ludens-ите, умира рано-рано - може би съвсем неслучайно), започва да се изнервя към средата на филма - "Тези двамата няма ли да пораснат? НЕ може цял живот да премине като игра!"
Софи първа усеща, че игра и реалност трудно се събират, когато осъзнава, че е влюбена в Жулиен. Той, от своя страна приема чувствата й като поредното "предизвикателство" и се хвърля да му отговаря. Май там някъде разбира, че обича Софи. И се разделят за 4 години. Играта обаче продължва - с прекъсвания, с неочаквани и все по-ужасяващи обрати (защото децата са пораснали, а игрите им са станали чудовищни).
Наистина те кара да се замислиш - кое е по-абсурдно - да живееш в рамките на някакво общество, в което всичко е определено и механизирано, или да се предизвикваш всеки ден и да ужасяваш сам себе си. И от друга страна - да се откажеш ли от любовта, само защото се е оказала сбъркана от самото начало (по-скоро оплетена)?
Има хубава сцена "ала Трейн спотинг", страхотна операторска работа и ефекти (тип видео клип - любимите ми!). И разбира се - поразяващ край. Просто хлъцнах. Даже малко се издразних на опита за "пренасяне" в алтернативна реалност, което ми се стори излишно.

И само още нещо - Софи е Марион Котяр (страхотна е наистина - виж Животът в розово), и песничката от филма за Едит Пиаф присъства като основна тема. Странна случайност...

Препоръчвам!

Любима сцена от филма: Разговорът между децата - Софи и Жу-жу под масата на сватбата.

Любима реплика: Имаше интересни - монологът, издържан в стил Трейн спотинг, разбира се и много сладко (буквално) желание на Софи "Когато порасна искам да бъда сметанов сладкиш!".

Лична оценка от 1 до 10 - 6,8.

Филмът в ImDB.

И задължителният трейлър.

Ирина Палм - The Wanking widow :)

2008-03-09T10:30:00.000-07:00

Казват, никога не казвай никога. Когато се влюбиш и ти разкъсат сърчицето, се заричаш "никога вече". И рано или късно отново откриваш някой, който да го извади от праха, да го погали и да ти го даде.
Е, след "Не искам да си лягам сам", който за малко да ме отрече от киното и ме изгони от любимото ми "Люмиер", с плаха стъпка днес влязох да гледам "Ирина Палм" (при това в задуше(в)ното Еуро Синема).

Е, честно, скоро не бях гледала толкова естествен филм. Много простичък, искрен, с прекрасна игра от страна на Мариан Фетфул ("вярната" - самото име звучи като на жена от бизнеса) в ролята на Маги - "вдовицата чекиджийка" - a.k.a. Ирина Палм (дланта).

Историята накратко: за да спаси внука си, Маги отчаяно се лута в Сохо от банка на банка да търси заем, работа, каквото и да е, докато не попада на дом за забавления, в който търсят "домакини". С идеята, че ще чисти и прави чай, тя влиза, за да поговори със собственика, който директно й изстрелва, че ще трябва да мастурбира мъже. Е, Маги е вдовица - в своите късни 50, с единствена страст сина си и внука си и дори не знае как се употребява думата "лъскам". Но, както и да е - бързо научава. И не просто това - става най-добрата в бизнеса, сдобива се с penis elbow (травма на лакътя:), декорира си работното място и се разкарва по някакво покъртително пеньоарче. Направо да я разцелуваш.
Има мааааалка драма като измества от бизнеса колежката си Луиза, опитват се да я превлекат от конкуренцията, синът й разбира с какво се занимава, а на всичкото отгоре собственикът Миклош като че ли е пленен от нея.
Няма да изпадам в повече подробности. Вижте го сами.

Препоръчвам! Хубаво направен, чудесна игра, повече от чудесна - истинска!

Лична оценка от 1 до 10 - златна 8-ца.

Любима сцена: Когато Маги разказва на приятелките си какво точно прави. Направо си заслужава да се види как се цъклят горките. И разбира се, краят - няма да ви казвам каква е последната сцена, но е прекрасна!

Любима реплика: Трябваше да си запиша. Но си спомням "Виж ме само - вдовица чекиджийка!". "Мики казва, че имам най-добрата дясна ръка в Лондон."

Филмът в Imdb

Ето и отрязъче във вид на ТреЙлър

Не искам да си лягам сам

2008-03-06T10:28:00.000-08:00

Тази вечер започна 12-тият София филм фест. Не отидох на филма, откриващ фестивала (новият на Рангел Вълчанов). Вместо това, за по-ексцентрично прекарване (точно прекарване се получи), изборът падна върху НЕ ИСКАМ ДА СИ ЛЯГАМ САМ.

Ревюто на сайта на СФФ беше екстра.
Истината се оказа друга.
Първо - нищо общо с описанието - това, което наричат елегично - беше мръсно, гадно и отблъскващо.

Никакви три жени, какъв секс?

Музика? Някой музика ли каза - ако не броим забрадената баба която пее някаква рецепта с оризови питки в метрото, или носеща се песен от телевизора - друга музика НЯМА.

Въпреки, че се опитват да ни убедят, че главният герой е един болен и пребит човечец, който не може да пикае сам, всъщност за никой не остава скрито, че основното действащо лице (или по-точно предмет) е един стар прокъсан ДЮШЕК.

Нямам оценка, нямам любими реплики (то и във филма няма), оставам си само с двете по-приятни сцени - на забрадената баба с микрофона и айде - още една - пръснати лампи - от онези с власинките на тротоара край една улица).

Моля ви - не гледайте този филм!

Това е първият филм, на който съм излизала от залата.

Любов по време на холера

2008-03-06T02:17:00.001-08:00

Може би трябва да започна с това, че Маркес ми е слабост. В словото му има магия. И според мен произведенията му биха били пресъздадени изключително трудно.

И филмът го доказа. Бих искала да започна оптимистично с хубавите неща:
1. Прекрасни начални надписи (направо в топ 5).
2. Красиви природни гледки.
3. Добра музика.

И оттук нататък, извинявам се, но ще се отдам на критика - нещо, в което не съм особено добра, но...

Нормално ли ви се струва във филм, в който действието се развива в испаноговоряща страна, направен по произведение на испански, всички да говорят на английски. При това не какъв да е - а английски с испански акцент. Беше плачевно!!!!

Актьорите, колкото и добри да са, нямаше как да предадат емоцията на писаното слово, затова няма да ги критикувам много (нищо, че освен образът на доктора, всички останали стояха безчувствени и студени като риби, ама нейсе!).

Крайното ми усещане беше разочарование, въпреки, че не съм очаквала нещо повече.

Историята накратко:
Флорентино се влюбва във Фермина и й се кълне във вечна вярност, тя също отвръща на чувствата му, но не и татко й - търговец на мулета, който я завлича в провинцията за година, през която чувствата на девойката охладняват.
Другояче стоят нещата за Флорентино, който е решен с цената на всичко да запази любовта си към Фермина и поболявайки се от мъка лъкатуши между крехката надежда и отчаянието.
Младият доктор Урбино му открадва птичката и лека-полека минават 50 години.
За да задуши болката от липсата на Фермина, Флорентино открива перфектното лекарство - секса.
Докарва бройката до над 500, но в сърцето си остава верен на онази девойка, която го е оковала преди 50 години.

Има своеобразен хепи енд - двамата старци се събират накрая и тук репликата на Флорентино кърти мивки (ако разчитате на филма за достоверно пресъздаване на емоцията) - "Запазих се девствен за теб, Фермина!". Да, бе!

Личната ми оценка от 1 до 10 - 4,5 - заради старанието...

Любима реплика от филма: "Възползвай сега, сине докато си млад. Страдай, синко, страдай. колкото можеш повече...защото тези неща не са вечни."

Любима сцена: Флорентино забива поредната жена. Правят бурен секс, по време на което, котаракът на жената скача върху голия му задник и го одира.

IMdB

Трейлър

Отивам да си купя книгата сега, че тези само ме раздразниха...

4 месеца, 3 седмици и 2 дни

2008-03-04T05:39:00.000-08:00

Няма много за разказване. Но има изживяване. За всеки, които носи белезите на лошото време и лошите хора.
Филмът е мрачна история за бременно уплашено до глупост момиче и неговата приятелка - "която знае как да подкупи контрольор" и от къде да намери хубави цигари. Разказът се завърта около един нелегален аборт и нестандартното искане на "лекаря" - да преспи с девойките като възнаграждение за "услугата", която им извършва.
Комунизмът като присъствие се усеща в подсиленото чувство на страх у двете момичета и абсурдният разговор на рождения ден.
Всъщност, този имагинерен строй не показва зъби, не убива никого, никого не изнасилва.
Това правят хората в него. Затова и за мен филмът е страшна приказка за изгубените в тъмното червени шапчици и лошият ловец, който, спасявайки ги от вълка, убива душите им.

Лична оценка от 1 до 10 - 8.

Любима сцена от филма - нямам. Имам най-въздействаща и гадна сцена от филма - предният план на абортираното бебе.

Любима реплика от филма - нямам. Гадна реплика - не една
"Разбирате ли, че след четвъртия месец това не е аборт, а убийство?"

Официален сайт на филма.

Не знам дали да го препоръчам. Не бих го гледала повторно, въпреки че безспорно е представител на добро кино. Много въздействащо. Ако не се давате лесно на кошмарите, дерзайте!

Juno

2008-02-28T22:47:00.000-08:00

Юнона (жената на Юпитер, не на Зевс, както е според сценаристката), е невероятно сладко 16-годишно момиче. Поне на пръв поглед. Всъщност тя е уникално момиче, луд характер, казвам ви. Ако имам дъщеря, искам да е такава (естествено, ще разбира по-добре разликата между Зевс и Юпитер и ще гледам да не забременява на 16, което ще ме повиши автоматично в степен откачалка воайорка, ама нейсе:).
Та, "всичко започна в това кресло", Джуно се оказва с "оплодено яйце", и противно на всякаква логика, се държи зряло - няма рев, драми и тръшкане. Решава, че не й се абортира и че вместо това ще направи подарък по "библейски" на някое семейство, което не може да има деца.
Във вестника, точно до обявите за екзотични животни и продажба на игуани, открива и тази на Ванеса и Марк, които искат бебе повече от всичко. И решава да им даде "това нещо".
Съобщава на родителите си (които реагиран просто нечовешки свястно) и лека-полека се стига до момента, в който Ванеса (и само Ванеса) получава човечето.

Това е сюжетът, простичък - 3 сезона - 9 месеца, нищо особено. Толкова обикновено, че няма как да не те хване. Развитието, обаче, диалозите, "лафчетата", те са, които правят филма безценен. Тях няма как да пресъздам. Просто ти препоръчвам горещо да го гледаш, заслужава си.

А, да, щях да забравя - Оскар за най-оригинален сценарий.

Лична оценка то 1 до 10 - 7.

Любима сцена от филма: Ванеса говори на корема на Джуно. Както и, когато Блиибик открива 100-тина кутийки тик-так в пощата си.

Любима реплика: "Аз още пазя бельото ти.
- Аз още пазя девствеността ти!
- Ще млъкнеш ли?
- Срамуваш ли се, че го направихме?
- Не.
- Защото ти поне не трябва да носиш доказателството под пуловера си! Аз съм планета."

и...

"-Родителите ти сигурно се чудят къде си.
- Не. Вече съм бременна, така че в каква друга бъркотия
мога да се забъркам?"

Филмът в IMdb.

И задължителният трейлър.

Контрол

2008-02-28T03:47:00.000-08:00

Филм от унгарски произход. Сцена на действие - метрото в Будапеща (което, оказа се, е едно от най-големите в Европа). Цяла армия от контрольори ежедневно кръстосва вагоните и "Билети и карти за проверка!". Познато, а! Ама тези са корави копелета. Новата им униформа включва черни кожени якета и само най-върлите контрольори могат да я носят.

Съперничество, себедоказване, достигане на дъното, тичане по релсите пред мотрисите.
И сред шаренията на многоликата тълпа бавно се промъква като дим черната фигура на един убиец.

Главният герой (играе го малко паднал ангел) е призван да оцелее в подземията, защото по незнайни причини е отказал светлото. Пак той отървава хората от сянката. При това го прави без всякакъв героизъм.

Има и жена, разбира се - една девойка в костюм на мечка, която в ролята на ангел-А спасява Бучу в края на филма и го извежда на светло.

Нямам забележки. Нито една. Препоръчвам.

Личната ми оценка от 1 до 10 - 9.5

Любима сцена от филма: След убийство, извършено от един от контрольорите, всички са свикани на разговор с психиатър. Уникален колаж на лудостта!

Любима реплика:"- Тате...
- Да?
- Според теб аз смахната ли съм?
- Да, слава богу!"

Филмът в IMdb и на официалния му сайт.

Едно чудесно ревю от Дес, благодарение на която научих за филма.

И разбира се, специално за вас тРейлър.

La Vie en rose

2008-02-27T11:48:00.000-08:00

Филм за врабчето Едит, хронологично размесен, визуално впечатляващ, лиричен на моменти, с основна идея, която ми се губи, но обикновено така е с биографичните филми.

Не ми направи добро впечатление, че образите стояха сравнително плоски, нямаше особено разпростиране и развитие.

Изключително ми хареса играта на актрисата в ролята на Едит (съвсем заслужено получила Оскар за което), присъствието на светлината във филма, персонажите. Усещаше се духът на времето, макар и едва-едва - като алкохолно изпарение.

Гледах го очарована. Препоръчвам.

Любима реплика от филма: писмо на Едит до Марсел - "Скъпи, пред перспективата, да лежа,зачеркнах един ден,..дълъг и в същото време кратък. Каква липса, когато самолетът излети, отнасяйки моето сърце, разума ми, диханието ми... Ти мой малък, мое дете, моя любов, твоят аромат остана по чаршафите...а моето сърце спи 24 часа в денонощието, в обятията на мъката.."

Любима сцена: Когато Марсел се появява, след като Едит го е накарала да хване самолета. Щастлива тя му прави кафе и търси подаръка, който му е приготвила. Като статуи около нея стоят най-близките й хора. Казват й, че е станала катастрофа и Марсел е мъртъв.

Личната ми оценка от 1 до 10: 7

Резюме на филма в ImdB - тук.

И накрая задължително - официалният сайт на филма.

Fados de Carlos Saura

2008-02-26T23:48:00.001-08:00

Фадо е последният филм на Карлос Саура (виж също така Фламенко, Танго, Саломе и още 40 филма:). И единственият, който съм гледала (засега).
Ако очаквате, че това е обикновен филм със сюжет, актьори и филмова мюзика, ще познаете само за музиката. Защото музиката е главният герой, основният сюжет и абсолютният режисьор в този филм.

Второ предупреждение - задължително гледайте Фадо на кино (в добро кино - с удобни седалки, уютно излъчване и добро озвучаване - всички тези изисквания изключват ЕБЦК).

И трето - намерете от някъде субтитри. Ако не знаете португалски и испански като майчини езици, няма да разберете за какво пеят всички тези прекрасни изпълнители, които музиката кара да преживяват някаква невероятна емоция. Не че музиката не е достатъчна, за да ПОЧУВСТВАТЕ, но все пак...липсва историята.

Когато слушате и гледате този филм, не може да не ви навее усещането, че сте на сцена и пред вас и специално за вас са се събрали най-добрите гласове и танцьори от Кабо Верде, Испания, Бразилия и Португалия (извинявам се, ако съм пропуснала някого).

Танците са с вълшебна хореография, сцените са изградени простичко, но въздействащо - огледала, светлина и платна, върху които се прожектират кадри от Лисабон, от разпяването на Амалия Родригес, с изпълнението на стар фадо певец.

За изпълнителите няма друга дума, която да използвам, освен абсолютни!
Любимият ми Каетано Велосо, очарователната Марица, и един бразилски ангел, в който с богомолски плам, почти се влюбих.

Забравяш за камерата. Понякога не й достига обектив и бързина, за да улови това вълшебно движение на мускулите, но и човешкото око е също така несъвършено. Затова се и засилва усещането, че пред теб всичко се развива в момента.

Любима сцена от филма: Мисля, че се пада трета по ред. Ако гледате трейлъра, линк към който съм пуснала по-долу, началото на представянето започва с това изпълнение.

Личната ми оценка за филма от 1 до 10 - 10.

Резюме в IMDB - Хм, странно, но не ме учудва, че липсва.

Едно тъжно фадо.

И за десерт - трейлър.